Саймън Тисдейл, „Гардиън“
Президентът на САЩ Джо Байдън има много причини да е благодарен, че не е член на управляващата британска Консервативна партия, но една от тях се откроява. Когато премиерът на торите има лоши резултати в социологическите проучвания, изглежда изморен и има опасност да се превърне в тежест или в шега, те не се бъркат.
Няма значение дали става дума за Борис Джонсън, Лиз Тръс или дори за Маргарет Тачър. Партийните шефове се събират и си говорят тихо. И някогашният лидер, някога възхваляван от всички, си отива. Приключено. Изхвърлен. Свален от власт. Изхвърлен на сметището на Даунинг стрийт.
Американската президентска политика не работи по този начин. Тя е по-учтива и по-малко безмилостна. Трудно е да се смени действащ президент на Белия дом. Три неуспешни импийчмънта през последните десетилетия (с четвърти, този на Байдън, който сега се очертава) показват това. И все пак президентът може да бъде свален, ако бъде преценено, че не е в състояние или не е годен да изпълнява задълженията си - или ако бъде принуден да подаде оставка.
И така, доколко Байдън е защитен от удар в гърба в "стил Тори"? Ще достигне ли натискът върху него да се оттегли до критична точка? Той обеща да се кандидатира за втори мандат през следващата година. Но социологическите проучвания сочат, че двама от всеки трима демократи искат някой друг да бъде техен кандидат. Националният рейтинг на Байдън е едва 40 %. Повечето гласоподаватели смятат, че той е твърде възрастен, за да се кандидатира отново.
Възрастта на президента - той ще навърши 81 години през 2024 г. - едва ли е нов проблем. Но тя беше жестоко откроена по време на пресконференцията в Ханой миналия уикенд. Байдън се запъна многократно, забрави какво говори и накрая беше отведен от помощници.
Сега всички се питат как тази нестабилна фигура ще издържи кампанията, да не говорим за още четири години на поста.
Привържениците на Байдън протестират, че всичко това е отчайващо несправедливо. Той е здрав и енергичен, настояват те. Той има впечатляващ законодателен опит, победи пандемията, победил е инфлацията, противопоставил се е на Русия и Китай. Може би това е вярно. Но много американци виждат нещата по друг начин, както потресаващо демонстрира това Доналд Тръмп през 2016 г.
Доводите, които се изтъкват за Байдън, започват да звучат като тези за Хилъри Клинтън тогава. Когато се стигне до натиск, снизходително предполагаха партийните стратези, достатъчно гласоподаватели ще се вразумят, ще отхвърлят лудия и ще подкрепят кандидата, когото всъщност не харесват. През 2016 г. те сгрешиха. Ще сгрешат ли отново?
Консервативният колумнист Брет Стивънс изброи някои основни причини, поради които Байдън не успява да се свърже с дневния ред на американците. Цените на основните продукти като хляб, яйца и пилешко месо са се повишили значително. Бензинът е поскъпнал с 63%, откакто той встъпи в длъжност. Храната и енергията не се включват в правителствения показател за "основна инфлация".
Чувството за физическа несигурност е голям проблем за жителите на градовете, отбелязва Стивънс. Както и дребната престъпност, многото бездомници и добилата размерите на епидемия наркомания. Някои хора се притесняват повече от мигрантското "нашествие" в граничните щати на Америка, отколкото от нахлуването на Русия в Украйна.
Напрежението в " културните войни", нарастващото социално разделение, загубата на доверие в правителството
... всичко това се вписва в разказа на Доналд Тръмп за американските слабост и упадък, за които се предполага, че са въплътени и символизирани от застаряващия президент Байдън.
Аргументът за свежо, по-младо лице начело на листата на демократите е убедителен. И все пак от Линдън Джонсън през 1968 г. насам действащ президент не е отказвал да търси преизбиране. Ако оставим настрана любителите на конспиративни теории, в момента няма надежден претендент. А и кой иска да играе Брут? Байдън не е тиранин. Той просто е уморен.
Болест може да го принуди да се откаже по-рано. Или пък може да промени решението си да се кандидатира. Но вторият кандидат на Байдън - вицепрезидентът Камала Харис, е още по-малко популярен.
Дилемата на демократите с Байдън е едната страна на монетата, която обещава да доведе до най-странния избор в историята на Америка: между възрастен мъж, който показва несъмнени признаци на умствена и физическа слабост или лъжец, измамник и "осъден изнасилвач", само с три години по-млад, който може да се окаже в затвора в деня на изборите.
Както демократите се оказаха блокирани с Байдън, така и умерените републиканци и независимите са блокирани с Тръмп като вероятен кандидат на републиканците. Срещу Тръмп са повдигнати 91 обвинения в престъпления. Ако има някакво правосъдие, той ще се провали. Но ако той постигне своето, правосъдието ще бъде отложено за неопределено време - последвано от президентски самопомилвания.
Надеждите, че Тръмп може да бъде заличен от избирателните списъци по силата на 14-ата поправка на Конституцията на САЩ, се подсилват от аргументите, че подстрекателството му към въстание на 6 януари го дисквалифицира от заемане на публична длъжност. Но този принцип не е правно верифициран.
Всичко това насочва към един по-голям въпрос, който хвърля сянка върху изборите през 2024 г.: дали конституцията на САЩ все още е подходяща за целта? Това е странен вид демокрация, при която на спечелилия най-много гласове се отказва победа, както откриха Клинтън и Ал Гор. Тревожно е да се види как Върховният съд, свещената конституционна предпазна мрежа, е дискредитиран заради корупция и твърдо десни идеолози.
Един обективен наблюдател (или баща-основател), който гледа отвисоко със сигурност би стигнал до заключението, че една почитана, но остаряла система на управление, която изправя един залязващ старец срещу един откачен, отмъстителен тарикат за позицията на безпрецедентна изпълнителна власт и лидерство в "свободния свят", не работи добре.
Предвид всичко, което е заложено на карта, Байдън и Тръмп трябва да се оттеглят. Това би наелектризирало разлагащото се политическо тяло. Това би отворило широко вратите на състезанието за нови лидери, както призова миналата седмица Мит Ромни - републиканският кандидат за президент през 2012 г. Това би се превърнало в живителна инжекция за една страна, която "затъва в смъртоносната хватка на геронтокрацията", ако трябва да цитирам авторитетният политически коментатор Мишел Голдбърг.
При сегашното положение на нещата това няма да се случи, макар, че би трябвало. Подобно на двамата си главни герои, демокрацията в Америка е паднала на скърцащите си, болни колене - а това е двойно по-опасно не само за американците, но и света./БГНЕС