Джордж Фридман: Следващата фаза в конфронтацията Китай-САЩ

Джордж Фридман

Джордж Фридман

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”

Миналата седмица писах за значителното разширяване на съюза между САЩ и Филипините, за сближаването на Япония с Тайван и за възможните тристранни връзки с Южна Корея, както и за планираното посещение на президента Джо Байдън в Папуа Нова Гвинея за създаване на съюз там. Тази среща не се състоя, официално защото Байдън трябваше да се върне във Вашингтон, за да постигне споразумение за повишаване на тавана на дълга.

Предполагам, че през седмицата, в която стратегическата отбрана на Китай в Южнокитайско море беше затрупана и вероятно фрагментирана, САЩ са решили да не се нагърбват с посещение, но въпреки това споразумението с Папуа Нова Гвинея ще бъде завършено.

Тази седмица фокусът се измести от военните разположения към икономиката. По принцип това е много по-важно за китайците от военния баланс. Китайската армия не достига ниво, при което Пекин би могъл да има висока степен на увереност в успеха си в един конфликт, а поражението би било катастрофално. Но в действителност аз смятам китайската армия за по-слаба, отколкото другите. Оръжията са важни, но също така и опитът в бойните действия и теренът.

Теренът никога не е бил благоприятен за Китай. Островите блокират достъпа му до открито море, а споразуменията от миналата седмица направиха позицията на Китай като нападателна сила несъстоятелна. Съществува интересна тенденция да се надценяват потенциалните нападателни сили спрямо тези със силна отбранителна база. Пример за това е Русия в Украйна, но също и Китай, където нападението срещу Тайван е неизбежно от години. Русия не признаваше позицията си, но Китай го прави.

Затова китайците посрещнаха поканата на съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан за среща, която беше толкова неприятна, колкото изискваха добрите маниери. Съливан искаше да увери китайците, че новите инициативи на администрацията нямат за цел да навредят на Китай.

Най-голямо безпокойство за Пекин

предизвиква нарастващият списък на американските мерки за контрол на износа, които имат за цел да гарантират, че американските фирми не продават на Китай нищо, което би могло да се използва за укрепване на неговата армия. Това изглежда сравнително безвредно, но тъй като почти всичко може да се възприеме като полезно за военните, САЩ показват, че могат да ограничат потока на износа за Китай по свое усмотрение.

Тази потенциална стъпка разгневи китайците, което даде на Съливан добра платформа за преговори. Китай разчита на вноса на съвременни технологии от САЩ, а американските инвестиции в Китай са намалели, въпреки че продължават да са големи. Китайската икономика започна да се възстановява от кризата с недвижимите имоти, но основната реалност, създадена от тази криза, остава непокътната. Икономическият подем в Китай след пандемията отслабна до степен на изчезване; налице е известен растеж, но той не е близък до това, което обещаваше икономическият подем.

Поради това китайците са изправени пред известно безпокойство. Когато една нация открие, че напредъкът ѝ в подобряването на жизнения стандарт в най-добрия случай е спрял, режимът трябва поне да обмисли най-лошия вариант. Логично е, че през последните месеци китайците предприеха агресивни мерки срещу потенциални вълнения в няколко региона.

Китайците все още могат да празнуват минали икономически триумфи, но това не е толкова добре, колкото да празнуват нови триумфи. Ето защо Китай трябва да се обърне към своята армия като основа на своята легитимност. Тъй като китайските заплахи към Тайван се посрещат с военни дислоцирания от други страни, може да се каже, че защитниците признават силата на Китай.

В същото време промените, които настъпиха във водите на изток и на юг от Китай, биха показали различен прочит. Но тези промени вероятно са изглеждали на повечето китайци, ако са ги забелязали, просто като рутинни дипломатически размествания, а не като изграждане на мощна отбранителна линия. Китайското ръководство, разбира се, осъзнава опасността. Един от вариантите е да се премине към по-сърдечни отношения със САЩ, за да се гарантира продължаването на търговския обмен и да се смекчи безпокойството на САЩ от китайските военни операции.

Основата на постмаоисткия Китай беше неговото икономическо чудо. Воденето на война отваря вратата към поражение. Наблюдението върху Русия дава основание да се избягва войната. Ето защо Китай трябва да стане по-агресивен в търговската си политика. Парадоксално, но това означава да бъде по-сговорчив към Съединените щати. Силните икономически отношения със САЩ са ключът към възстановяването на Китай. Това е единствената достатъчно стабилна връзка, която може да доведе до значителна промяна. Откриването на Съливан и на някои други отношения с Китай идва в подходящ момент.

Съединените щати не искат война с Китай

и със сигурност не възнамеряват да изпращат сухопътни сили. Те просто не искат китайската военна мощ да се проектира в Тихия океан. Каквито и мечти да е имал Китай, той трябва да приеме реалностите, пред които е изправен. Важното за китайските лидери е, приемайки реалността, те да не изглеждат пред китайския народ като неудачници. Това може да бъде фатално.

Ето защо се намираме в период, в който външният вид има значение, и сега е моментът САЩ да бъдат много скромни. Предизвикателството пред Вашингтон е да даде на американската общественост да разбере, че скромността е привидна, без китайският народ да стане неспокоен.

Знам, че моето мнение за Китай е далеч от мнението на експертите. Това ме успокоява. Експертите имат знания, но обикновено те са придобити с цената на въображението. /БГНЕС