Оксана Забужко* 

Безумно, но все пак интересно  - да виждаш МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА НА ИДЕЯТА...

От първите предпазливи намеци и прогнози, от публичните споменавания на особено смели либерали, че "по-голямата част от Русия е населена с неруски народи, които имат право на самоопределение", през колосален символичен пробив (все още не сме го оценирли както подобава!) – навлизането на украинската армия в земята на Курска област – до точно формулирания лозунг, който първо се появи върху тениската на украинския президент**, после на литовска спортистка***. А сега, буквално на следващия ден след скандала в Будапеща, в мрежата се завъртя конкретна карта с конкретна година (Make Russia small again – moskovia, 1462): следващата стъпка във въплъщаването на идеята! Now it sounds like a plan. 

А сега седнете, ще ви разкажа една история, която преди време ми споделиха от първа ръка в Лвов. И така, в мрачните и тъжни времена на Шчербицки и Брежнев имало един екстрасенс на име Гаврило, известен в целия град и околностите. От него се страхували и ченгетата, и КГБ, защото докато го водели към килията, той успял да разкаже на униформените всичко за тяхното минало, настояще и бъдеще, а мистичният страх у съветския атеист е такова нещо, че нито Брежнев, нито Андропов могат да го избавят... Та Гаврило бил заточен по-надалече, като пазач в някакъв завод - за да не е трън в очите на началството. И продължавал да живее както иска – приемал болните и страдащите, които успявали да се доберат до него, и да казва каквото и на когото сметне за необходимо.

Човекът, който ми разказа тази история, тогава беше студент и беше на стаж в този завод през пролетта на 1983 г., когато Андропов вече беше станал генерален секретар – тогава започнаха милиционерски набези срещу хората в магазини и в кина (защо не и на работа?). Стана ясно

че се готви някаква ужасна диктатура на КГБ

И изплашените студенти, които се измъквали от цеха за по цигара, разпалено обсъждали – какво ще стане сега и как ще живеят, и как ще се спасяват от всичко това?... И при тях се поспрял дядото-пазач (те не знаели кой е) и им казал (цитирам дословно, както ми го предадоха):

"Момчета, не се терзайте за това: скоро тази държава ще изчезне дотолкова, че няма и да погледнете назад. Украйна ще бъде отделна държава от Русия и те пак ще ни дърпат към Съюза (към възобновяване на Съветския съюз – б.р.), ще има голяма война, но не задълго – и накрая

от цялата тази Русия ще остане толкова, че ще се може да се види от някой московски балкон

Няма да го доживея, но вие ще го видите." 

Повтарям, това е станало през 1983 г.: първото публично изразяване на идеята, за което ми е известно. Момчетата го помнят.

А сега остава само да гледаме как ще се материализира: процесът е толкова вълнуващ, както онзи от проблясъка на първия замисъл в главата на твореца (тук би било правилно да се изпише с главна буква – Твореца) до завършеното творение.

На добър час!

*Оксана Забужко е украински философ и анализатор.

**На 23 октомври президентът Володимир Зеленски произнесе вечерното си слово, облечен в тениска с надпис „Make russia small again“.  

***През миналата седмица литовската спортистка Корнелия Дудайте са появи на състезания по функционален спорт в Будапеща с тениска, на която също беше изписано „Make russia small again".