Сдружение на украински организации в България «Мати Украйна», член на Световния Конгрес на Украинците изпратиха днес писмо до Румен Радев, Бойко Борисов и Цвета Караянчева във връзка 7-годишнината от окупацията на Крим от Русия. В него те изразяват своята благодарност към България и българското правителство и институции за подкрепата им на Украйна в борбата й за независимостта си и да ви информираме за позицията ни.
Вижте пълния текст на благодарственото писмо на украинците в у нас:
До:
Президента на Република България
Г-н Румен Радев
Министър-председателя на Република България
Г-н Бойко Борисов
Народно събрание на Република България
ОБРЪЩЕНИЕ
Сдружение на украински организации в България «Мати Украйна», член на Световния Конгрес на Украинците, във връзка с 7-та годишнина от започване на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна иска да благодари на България и българското правителство за подкрепа на Украйна в борбата й за независимостта си и да ви информираме за позицията ни.
Преди 7 години започна въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, която донесе множество човешки жертви, временната окупация на Автономна република Крим и град Севастопол и някои райони на Донецка и Луганска област.
Руската федерация засилва господството си в Крим чрез опитите да го анексира, да потисне инакомислещите и малцинствата на полуострова.
Въпреки многобройните инициативи на Украйна, насочени към мирно уреждане на конфликта, руската въоръжена агресия продължава, а съвременните тенденции на развитие на ситуацията във временно окупираните територии като цяло могат да бъдат описани като влошаване на ситуацията във всички сфери.
Руските окупационни власти осъществяват репресии срещу кримските татари и украинската общност в Крим, нарушавайки политически, културни и религиозни права, което е расова дискриминация.
Русия грубо нарушава политическите права на кримските татари, коренното население на Крим. От 2016 г. Меджлисът на кримскотатарския народ остава забранен, въпреки Решението на Международния съд и многобройните резолюции на Общото събрание на ООН относно положението с правата на човека в окупирания Крим.
Над 100 украински граждани остават незаконно задържани по политически мотивирани обвинения в Крим и Русия. Повечето от тях са кримски татари. Според данните на правозащитници около 200 деца на незаконно задържани правозащитници и граждански журналисти израстват без родителски грижи, а 25 от тях имат сериозни медицински проблеми, свързани със стреса.
Русия потиска свободата на вероизповеданието в Крим. След окупацията в Крим бяха забранени 1300 религиозни организации. Окупационната администрация провежда системна политика за премахване на Православната църква на Украйна (ПЦУ) от полуострова. През 2020 г. ПЦУ беше изгонена от главната катедрала в Симферопол за дълг от 2,95 UAH (0,09 EUR); окупационната администрация разпореди да разруши храма на ПЦУ в Евпатория.
От 2013 до 2019 г. броят на децата, които получават образование на украински език, е намалял 54 пъти от 13 589 на 249. Изобщо е премахнато предучилищно образование на украински език. Формално има едно училище с украински език на обучение, но според местното население това е само формалност и учебният процес не се провежда на украински. Само 3,1% от учениците се обучават на кримскотатарски език и няма училища с кримскотатарски език на обучение.
Руските окупационни власти са отговорни за изтезания и жестоко поведение, неадекватни условия в затвори, незаконни арести, самоволни задържания, принудителни изчезвания и безнаказаност на руските правоохранителни органи за тези престъпления, криминализиране на свободата на словото в социалните мрежи, намесата в работата на медиите и правозащитните организации, включително кримскотатарските. Това е документирано в резолюциите на Общото събрание на ООН относно ситуацията с правата на човека в Автономна република Крим и град Севастопол, Украйна (71/205 от 19 декември 2016 г., 72/190 от 19 декември 2017 г., 73/263 от 22 декември 2018 г., 74/168 от 18 декември 2019 г. и 75/192 от 16 декември 2020 г.) и в три доклада на Генералния секретар на ООН в съответствие с тези резолюции.
Русия сериозно нарушава нормите на международното хуманитарно законодателство, като променя демографския състав на местното население, като набира принудително украински граждани в своите въоръжени сили, като прилагайки насилствено законодателството си.
Руската федерация по насилствен начин осъществява демографски промени. Според официалните данни от 2014 г. насам над 50 000 украински граждани са принудени да напуснат Крим. Според различни оценки броят на руските граждани, преместили се от Русия на полуострова, е 500 000. Само през 2020 г. за 9 месеца в Крим са се преместили най-малко 43 000 руски граждани. Действителната цифра е много по-висока.
Руската федерация вече е провела 11 незаконни кампании за набиране на войници на полуострова. От началото на окупацията броят на лица, привикани в руските въоръжени сили достигна около 28 000.
Под предлог на епидемията COVID-19 Русия изкуствено ограничава свободата на придвижването на жителите на Крим и контактите им с континенталната Украйна. Жителите на Крим, на които принудително са издадени руски паспорти, имат право да пътуват до континенталната Украйна и да се връщат на полуострова само веднъж. За гражданите, отказали да получат руски паспорт, е възможно само заминаване от Крим, но връщането е забранено.
Провежда се незаконно отчуждаване и приватизация на украинските държавни активи. През декември 2020 г. украинското държавно предприятие „Винарски завод Масандра“ е купен от клон на банка „Русия“, собственост на Юрий Ковалчук, приятел и близък съратник на Владимир Путин. Подобно нещо се случва и с частната собственост: през декември 2017 г. винарският завод „Нов свят“ е купен от гореспоменатия Юрий Ковалчук, докато през януари 2021 г. от други влиятелни руски бизнесмени е купена винарната „Коктебел“.
Милитаризацията на Крим, Черно и Азовско море от Руската федерация е заплаха на Черноморския регион, Близкия изток и Средиземноморие, унищожава околната среда и възпрепятства икономическото развитие на Черноморските държави.
Русия продължава да превръща Крим и околните води в своя военен форпост в Азовско-Черноморския регион. В сравнение с периода преди окупацията, Русия е увеличила повече от два пъти броя на военните си на полуострова от 12 500 на повече от 32 500. Този военен контингент включва също така 410 бронирани машини, повече от 195 танка, 283 реактивни системи за залпов огън и артилерийски системи, 50 хеликоптера и 100 самолета от различен тип.
По време на окупацията на Крим Руската федерация подготви кримската военна инфраструктура на полуострова за разполагане на ядрено оръжие, включително реконструира инфраструктурата на хранилища на ядрените бойни глави от съветската епоха. Потенциалните носители на ядрено оръжие, като военни кораби, ракетни системи с малък обсег и бойни самолети вече са разположени там.
Превръщайки Крим в голяма военна база, руската окупационна администрация унищожава природното и културното наследство на полуострова. Статутът на 40 обекта от фонда на природния резерват е незаконно влошен. По-специално, територията на Кримския природен резерват е намалена с 89,5 хектара; територията на Ялтенския планински и горски резерват е намалена с 63,5 хектара. В резултат на изграждането на магистрала „Таврида“ бяха изсечени 110 000 дървета (включително защитени видове на кримски бор и хвойна).
Социалната и икономическата дестабилизация на крайбрежните региони на Украйна остава една от целите на руската агресия срещу Украйна. По предварителни оценки в периода от 2014 до 2020 г. компаниите, работещи в пристанищата Мариупол и Бердянск, са загубили приходи от над 6 млрд. грн. поради руски ограничения. Тази сума не включва загуби и допълнителни разходи, свързани с непредвидено задържане на престоя на кораб и преориентирането на товаропотоци.
За промяната на тези тенденции ще трябва повече координирани и постоянни усилия на международната общност, спазване на международното право и деокупация на Крим с мирни средства.
На 14 януари 2021 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург прие решение относно допустимостта на междудържавни искове по делото Украйна срещу Руската федерация № 20958/14 (относно Крим).
Три други иска срещу Руската федерация Украйна е прехвърлила на Международния съд и арбитражни трибунали при Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Делото, което е на разглеждане в Международния съд, е свързано с нарушения от Русия на конвенции за прекратяване на финансирането на тероризма и премахване на всички форми на расова дискриминация в Крим. Арбитражните съдилища разглеждат нарушения на правата на Украйна като крайбрежна държава в Черно и Азовско море и в Керченски проток, както и незаконното задържане на 3 украински морски плавателни съда и 24 членове на техните екипажи.
На 19 април 2017 г. Международният съд с решението си задължи Русия да се въздържа от запазване или въвеждане на ограничения относно възможността на кримскотатарската общност да запазва представителните си институции, включително Меджлис, и да осигури достъп до образование на украински език. Русия съзнателно игнорира това решение на Международния съд.
С цел да засили и разшири реакцията на окупацията на Крим и други свързани с това нарушения на международното право от Руската федерация, Украйна инициира създаването на Кримската платформа, нов формат на консултации и координация. Крайната цел на Платформата е да се постигне евентуална деокупация на Крим. Дейността на Платформата ще се фокусира върху 5 приоритетни области:
- политика на непризнаване;
- сигурност, включително свобода на корабоплаването;
- ефективността на санкциите срещу държавата агресор и тяхното продължаване;
- международно хуманитарно право и защита на правата на човека;
- смекчаване на неблагоприятните икономически и екологични влияния.
Очаква се Встъпителната среща на върха на Кримската платформа да се проведе в Киев 23 август 2021 г.
Гр. София, 17 февруари 2021 г.
Олена Коцева,
Председател на СУОБ „МАТИ УКРАЙНА”