1% от най-богатите хора в света е увеличил състоянието си с общо 42 трилиона долара през последното десетилетие, съобщи международната асоциация Oxfam.
Въпреки този неочакван приход данъците за богатите са спаднали до „исторически ниски нива“, допълва неправителствената организация. Oxfam предупреди за „неприлични нива“ на неравенство, като останалата част от света е „оставена да се бори за трохи“.
Бразилия превърна международното сътрудничество в областта на данъчното облагане на свръхбогатите в приоритет на своето председателство на Г-20 - група от държави, представляващи 80 % от световния БВП.
Очаква се на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро финансовите министри от групата да постигнат напредък по начините за повишаване на налозите върху свръхбогатите. Ще бъдат обсъдени и мерки за предотвратяване на укриване на данъци от страна на милиардерите.
Инициативата включва определяне на методики за облагане на милиардерите и други лица с високи доходи.
Предложението е подкрепяно от Франция, Испания, Южна Африка, Колумбия и Южна Африка. В същото време САЩ са твърдо против.
Oxfam нарече предложението „истински лакмус за правителствата на Г-20“. Организацията призова страните да въведат годишен данък върху нетното богатство от поне 8% върху „екстремното богатство“.
„Моментът за увеличаване на данъците върху свръхбогатите е неоспорим“, заяви Макс Лоусън, ръководител на политиката за неравенството на Oxfam.
„Имат ли те политическата воля да постигнат глобален стандарт, който поставя нуждите на мнозина пред алчността на малцина богаташи?“, добави Лоусън.
От Oxfam посочват, че сумата от 42 трилиона долара е близо 36 пъти по-голяма от богатството, натрупано от по-бедната половина от световното население.
Въпреки това милиардерите „плащат данъчна ставка, която се равнява на по-малко от 0,5 % от тяхното богатство“ в целия свят.
Почти четирима от всеки петима световни милиардери живеят в държава от Г-20, отбелязва Oxfam. | БГНЕС
Фактор
Въпреки този неочакван приход данъците за богатите са спаднали до „исторически ниски нива“, допълва неправителствената организация. Oxfam предупреди за „неприлични нива“ на неравенство, като останалата част от света е „оставена да се бори за трохи“.
Бразилия превърна международното сътрудничество в областта на данъчното облагане на свръхбогатите в приоритет на своето председателство на Г-20 - група от държави, представляващи 80 % от световния БВП.
Очаква се на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро финансовите министри от групата да постигнат напредък по начините за повишаване на налозите върху свръхбогатите. Ще бъдат обсъдени и мерки за предотвратяване на укриване на данъци от страна на милиардерите.
Инициативата включва определяне на методики за облагане на милиардерите и други лица с високи доходи.
Предложението е подкрепяно от Франция, Испания, Южна Африка, Колумбия и Южна Африка. В същото време САЩ са твърдо против.
Oxfam нарече предложението „истински лакмус за правителствата на Г-20“. Организацията призова страните да въведат годишен данък върху нетното богатство от поне 8% върху „екстремното богатство“.
„Моментът за увеличаване на данъците върху свръхбогатите е неоспорим“, заяви Макс Лоусън, ръководител на политиката за неравенството на Oxfam.
„Имат ли те политическата воля да постигнат глобален стандарт, който поставя нуждите на мнозина пред алчността на малцина богаташи?“, добави Лоусън.
От Oxfam посочват, че сумата от 42 трилиона долара е близо 36 пъти по-голяма от богатството, натрупано от по-бедната половина от световното население.
Въпреки това милиардерите „плащат данъчна ставка, която се равнява на по-малко от 0,5 % от тяхното богатство“ в целия свят.
Почти четирима от всеки петима световни милиардери живеят в държава от Г-20, отбелязва Oxfam. | БГНЕС
Още от Свят
Украинският министър на отбраната Михаил Фeдоров подаде оставка
Президентът Володимир Зеленски е заявил по време на заседание на парламентарната група „Слуга на народа“, че между Федоров и главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски съществува системен конфликт
Бунт в армията! Руските загуби на фронта осем пъти превишават украинските
Американският Център за стратегически и международни изследвания публикува обновена оценка на руските загуби във войната срещу Украйна, според която руските войски са понесли около 1,4 милиона бойни загуби, включително убити, ранени и безследно изчезнали
Украйна оказва натиск върху „болезнената точка“ на Путин, за да го принуди да спре войната, смята анализатор
Силите за отбрана вече са способни да нанасят удари по цели на разстояние над 2500 км.