Цените растат твърде бързо за много от големите световни икономики, а политиците не успяват да ги овладеят, се казва в анализ на „Ню Йорк Таймс“ (NYT).
В цял свят, от Мелбърн до Маями, хората усещат тежестта на голямото увеличение на цените на стоките от първа необходимост.
Най-големият скок на инфлацията в много от развитите икономики от много години насам подчертава глобалните фактори за повишаване на цените, а именно смущенията, причинени от пандемията от коронавирус.
Проблемът е актуален за политиците в много страни, изправени пред подобни предизвикателства. В опит да овладеят инфлацията централните банки бързо повишиха лихвените проценти, за да забавят икономиките с надеждата да понижат цените. Неуспехът заплашва с дестабилизиращ период на рязко повишаване на цените. По-високата и по-слабо предвидима инфлация ще окаже натиск върху домакинствата и предприятията, затруднявайки планирането на бъдещето.
Но ако създателите на икономическата политика реагират твърде агресивно - наведнъж - може да се стигне до болезнено забавяне на световния икономически растеж. Това от своя страна би увеличило риска от сериозна рецесия, която би спряла бизнеса и би оставила много хора без работа. Като се имат предвид потенциалните разходи, политиците не искат да реагират прекалено остро и да нанесат повече щети на икономиките си, отколкото е необходимо за намаляване на инфлацията.
Много централни банки подхождат към дилемата по подобен начин и се съсредоточават върху справянето с трайно високите темпове на инфлация. Длъжностните лица се опасяват, че без подходящи мерки тя може да се утвърди, като в този случай процесът на "свиване" ще се окаже още по-болезнен.
През март 2022 г. Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент от близо до нулата до малко над 5% и до края на 2023 г. ще го повиши още два пъти. Европейската централна банка, която определя икономическата линия за 20-те държави, използващи еврото, също очаква да повиши допълнително лихвените проценти, които вече са на рекордни нива от 2001 г. насам. Английската централна банка наскоро изненада инвеститорите, като повиши лихвения процент за 13-и път до по-високо от очакваното ниво.
В САЩ инфлацията се повиши значително през 2021 г., но спадна по-бързо, отколкото в много европейски държави. Това отчасти се дължи на факта, че последните са по-изложени на последиците от руско-украинския конфликт, който доведе до повишаване на цените на храните и енергията.
Въпреки това, без тези променливи цени базисната инфлация в много държави изглежда устойчива. Това насочва вниманието към един общ проблем, с който се сблъскват политиците: нединамичните цени на услугите нарастват много по-бързо, отколкото преди пандемията.
Цените на трудоемките услуги, като здравеопазване и образование, обикновено зависят от растежа на заплатите и от икономиката като цяло. Накратко, това е видът ценово увеличение, с което централните банки могат да се борят, като повишават лихвените проценти, за да забавят заемането на средства, да ограничат разходите и в крайна сметка да охладят икономиката.
На неотдавнашната среща на управителите на централните банки председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че е постигнат малък напредък по отношение на инфлацията в сектора на услугите, включително в хотелите, ресторантите и банките, пише БГНЕС