Американски военен беше убит в Източна Германия. Като кореспондент на "Свободна Европа" в Ню Йорк трябваше да пиша за официалната американска реакция. Разбира се, че тази реакция беше гневна. Но до война не се стигна. Какво се случи тогава. Трийсет е седем годишният майор Никълсън беше част от проверяваща група американски военни, която имаше право да посети съветските район в ГДР, където бяха настанени съветски войски. За да се провери дали СССР спазва споразуменията със западните сили за размера и оборудването на окупационните части. Същото право имаха и руснаците. Техни военни комисии проверяваха американските бази в Западна Германия. Всичко това беше по един договор от 1947 година. Но руснаците убиха майор Никълсън. Ако е имал деца - тези негови деца вече са на средна възраст. Съветските дипломати се опитаха да обвинят майор Никълсън в непозволена дейност. Американската страна твърдеше обратното. Но всъщност след толкова много години на мен ми е мъчно за
един погубен живот
Един човек, който беше убит от упор. До война не се стигна. Артър Никълсън потъна в забвение. Помнят го само хора като мен. И ако беше избегната войната и милионите жертви... това не прави убийството на майор Никълсън по-малко престъпно. Защо го пиша това? Заради стотиците статуси във "Фейсбук", че трябва да бъде задействан член 5 от устава на НАТО след като ракета порази вчера двама души в Полша. Мъчно ми е за тях. Техните синове и дъщери ще останат сираци. Но когато става дума за милиони човешки животи... колкото и да е цинично това... в политиката е нужна и сдържаност.