Депутатът Методи Андреев от ГЕРБ е изпратил актуален въпрос до външния министър Даниел Митов. Той е посветен на официалната номинация на Ирина Бокова за шеф на ООН и отправени критики срещу нея, които могат да предизвикат постоянните страни-членки - САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай, да оттеглят политическата си подкрепа за българската. Андреев се спира на констатациите от доклада Multilateral Aid Review (MAR) на правителството на Великобритания за 2011 г., в който ЮНЕСКО, ръководена в момента от Бокова е посочена като зле управлявана организация с негативна оценка на работата й. Акцентирано е и върху политическия гаф на Георги Първанов по време на посещението му в Аржентина, когато Фолклендските острови, принадлежащи на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, са били наречени с аржентинското им име "Малвински". Ирина Бокова е чест от официалната делегация на Първанов, но не се е разграничила. Като негативни за успеха на българската кандидатура са посочени връзки на Бокова с водещи лица от КГБ и участието на свързани с ДС и КГБ хора в екипа й.
Ето пълния текст на депутатското питане:
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ
РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ГОСПОДИН ДАНИЕЛ МИТОВ
ВЪПРОС
от
Методи Андреев
народен представител от ПГ на ПП ГЕРБ
На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям въпрос
ОТНОСНО: издигане кандидатурата на г-жа Ирина Георгиева Бокова за кандидат на Република България за поста Генерален секретар на Организацията на обединените нации
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
На 9 февруари тази година Вие съобщихте, че правителството на Република България е изпратило писмо до Организацията на обединените нации (ООН), с което се препотвърждава решение № 404 от 19 юни 2014 г. на правителството на Пламен Орешарски и по този начин г-жа Ирина Георгиева Бокова стана официалния кандидат на Република България за поста Генерален секретар на ООН.
Когато една държава реши да издигне свой кандидат за такъв пост е нормално той да бъде комплексно проучен, както и да се сондира мнение с представители на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност към ООН, а именно САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай, за евентуалната им политическа подкрепа. Знае се, че ако дори една от тези постоянни членки на Съвета за сигурност наложи вето за дадена кандидатура, то въпросният кандидат не може да бъде избран. В този смисъл персоналните качества на кандидата, неговата безупречна биография и политическа подкрепа на всяка една от тези пет страни, са от решаващо значение за неговия успех. В тази връзка г-н министър, бих искал да Ви запитам, дали Министерството на външните работи, преди да препотвърди тази номинация, проучи обстойно шансовете на г-жа Бокова да получи подкрепа от всичките пет държави, постоянни членки на Съвета за сигурност към ООН? Бяха ли проверени множеството публикации и разследвания в български и чуждестранни медии във връзка с миналото на г-жа Ирина Бокова като дипломат и дейността и като Генерален директор на ЮНЕСКО? Например взети ли са под внимание оценките от доклада Multilateral Aid Review (MAR) на правителството на Великобритания за 2011 г., разкрит от „Биволъ“, в който ЮНЕСКО е посочена като зле управлявана организация с негативна оценка на работата й по отношение на вложените от английските данъкоплатци пари? Знаете ли какво е съдържанието на новия доклад MAR 2016? Вярно ли е, че той потвърждава заключенията на този от 2011 г. и вярно ли е, че в него мандатът на г-жа Бокова е оценен като катастрофален за ЮНЕСКО, а тя е посочена като най-слабия мениджър в цялата система на ООН?
Известно ли Ви е, че при официалното посещение през 2008 г. на президента Георги Първанов (агент на ДС с псевдоним ,,ГОЦЕ”) в Аржентина, е бил допуснат сериозен дипломатически гаф, като Фолклендски острови, принадлежащи на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, са били наречени с аржентинското им име "Малвински". За тези острови беше водена война през 1982 г. и те останаха британска задморска територия. В тази злополучна делегация, като официално лице е присъствала и г-жа Бокова, която тогава все още не е била Ген. директор на ЮНЕСКО, а нейното присъствие вероятно е било с рекламна цел. Този дипломатически гаф на нашата делегация, с аржентинското име на Фолклендските острови в присъствието на аржентинския президент, вероятно е бил възприет, като намек за правата на Аржентина върху тях. Това при всички случаи е направило много неприятно впечатление в официален Лондон, като със сигурност е било прието и твърде отрицателно. В тази връзка сондирано ли е мнение с високопоставени представители на Великобритания, дали този тежък дипломатически гаф, допуснат от делегацията, водена от Георги Първанов и Ирина Бокова, няма да предизвика вето за нейната кандидатура, тъй като и до сега няма нейни изказвания, с които тя да се е разграничила от тогавашната позиция на нашата делегация?
Г-н Министър, бих искал да Ви запитам дали ръководеното от вас външно министерство е проучило достатъчно добре, включително и чрез партньорските ни служби, дейността на г-жа Бокова като дипломат на комунистическия режим и преди всичко дейността й в българското представителство в ООН в периода 1982-1984 година? Тогава в САЩ Федералното бюро за разследване залови българския търговски представител Пеню Костадинов в опит да придобие американски ядрени секретни документи за нуждите на Съветския съюз и Варшавския договор. Според обширно разследване на информационната агенция "ФАКТОР.бг", от януари тази година, Пеню Костадинов и Ирина Бокова са поддържали тесни контакти. Изяснен ли е въпросът за нейното отношение към дейността на Пеню Костадинов в САЩ, защото САЩ също имат правото на вето в Съвета за сигурност? Проведени ли са разговори с представители на американското правителство, с бившия кадрови разузнавач на ПГУ на ДС Пеню Костадинов и със самата Бокова за изясняването на този период от нейната кариера в Ню Йорк? В същото разследване се посочват и близките контакти на г-жа Бокова със сътрудник на бившия началник на съветското външно разузнаване, а по-късно и председател на КГБ - Владимир Крючков.
Г-н министър, в ръководеното от Вас министерство продължава да работи г-н Александър Савов - кадрови разузнавач на бившите комунистически тайни служби. До средата на декември миналата година г-н Савов беше постоянен представител на България към ЮНЕСКО. Вашият предшественик в правителството на Пламен Орешарски - г-н Кристиян Вигенин, награди г-н Александър Савов със златен медал за ръководната му роля в кампанията на г-жа Бокова за поста Ген. директор на ЮНЕСКО. Проучихте ли доколко това публично афиширане на близостта между г-жа Бокова и г-н Савов може да бъде изтълкувано отрицателно във Вашингтон? От работното дело на Александър Савов е известно, че през 1988 г. той е вербовал американски гражданин на територията на САЩ. Както сам разбирате подобна дейност на най-близкия сътрудник на Ирина Бокова не би се приела със задоволство в американския Конгрес.
Уважаеми г-н Министър, като виждате аз не упреквам и не вадя пред скоби произхода на г-жа Ирина Бокова, защото никой не бива да отговаря или да бъде съден за делата на родителите си. Моята единствена цел, задавайки тези въпроси, е да стане ясно на всички български граждани дали официалните български власти са направили всички необходими проучвания и консултации, за да бъдат оценени реалните шансове на г-жа Бокова в предстоящия избор. Знае се, че съществуват сериозни опасения, че две от петте държави-членки на Съвета за сигурност, могат да използват правото си на вето. В крайна сметка нейната кампания ще струва не малко пари на държавата ни, които ще бъдат платени от българските данъкоплатци, така че хората трябва да знаят какви са реалните шансове на България с тази кандидатура.
На основание чл. 91, ал.1, изречение пето от ПОДНС, желая министър Митов да ми представи отговора си в писмен вид.
С уважение:
Методи Андреев
народен представител