Когато избраният президент на САЩ Доналд Тръмп се подготвя да встъпи в длъжност, въпросите за ефективността на санкциите срещу Русия и тяхното бъдеще вероятно ще бъдат отново подложени на внимателно разглеждане.
Експертите смятат, че санкциите и продължаването на военната помощ почти със сигурност ще бъдат разменна монета в каквито и да било преговори. Това съобщава изданието The New York Times.
Отбелязва се, че прогнозите, изказани през първите месеци на войната, че икономическите ограничения бързо ще подкопаят режима на президента Владимир Путин или ще превърнат рублата в „отломки“, не са се сбъднали.
Идеята, че икономическите санкции могат бързо да сложат край на конфликта, винаги е била по-скоро плод на надежда, отколкото реалистична оценка, казва руският икономист Сергей Гуриев, който емигрира от страната през 2013 г. и в момента е декан на Лондонското бизнес училище.
Според него по-точна мярка за успеха е въпросът дали санкциите са възпрепятствали способността на Москва ефективно да води война. А отговорът на този въпрос, по негово мнение и според редица други анализатори, е „да“.
„Представете си свят, в който санкциите не са били наложени... Свят, в който външната търговия на Русия не е била силно ограничена и тя е имала достъп до всичките си чуждестранни резерви. Съвсем очевидно е, че санкциите създадоха проблеми за Путин, намалиха ресурсите в джоба му и следователно спасиха животи в Украйна. Без тях Русия може би вече щеше да победи“, добавя Гуриев.
Когато Тръмп седне на масата за преговори с Путин, санкциите ще станат „изключително ценен коз“, казва вицепрезидентът по външна политика на Киевското училище по икономика и сътрудник на Института за международна икономика Питърсън Елина Рибакова.
Според общото мнение най-ефективни се оказаха санкциите, засягащи глобалната финансова система – област, в която Съединените щати имат изключително влияние.
„И все пак, ако санкциите постигнаха повече, отколкото някои можеха да си представят, те оказаха по-малко въздействие, отколкото други се надяваха. Тези, които омаловажават значението на санкциите като коз, също твърдят, че западните страни не са отишли достатъчно далеч и не са реагирали достатъчно бързо на променящите се условия, за да засилят натиска върху Русия“, пише в статията.
С течение на времето Русия разработи нови начини за заобикаляне на санкциите, например чрез създаване на собствен флот за транспортиране на нефт. А Европейският съюз продължава да купува почти 50% от втечнения природен газ, който Русия изнася.
Старшият изследовател на Института Питърсън Джефри Шот смята, че Москва успява да продава твърде много газ и нефт на твърде високи цени. Той заяви:
„Санкциите се прилагат със завързани зад гърба ръце.“
Според Шот и други критици, разпокъсаните санкции и често вялото им прилагане са направили икономическата примка на врата на Русия по-слаба, отколкото би могла да бъде.
Отбелязва се, че дори най-ценните козове, които могат да бъдат спечелени чрез санкции, може да не са достатъчни, за да убедят Путин да се съгласи на решение, приемливо както за Украйна, така и за нейните съседни европейски съюзници.
Някои политически и военни анализатори твърдят, че падането на президента на Сирия Башар Асад може да принуди Путин да заеме още по-твърда позиция по отношение на Украйна.
„В крайна сметка единствената оценка на санкциите като преговорен коз, която наистина има значение, е оценката на Путин“, добавят анализаторите.
Санкции срещу Русия – последни новини
Европейските страни наложиха санкции на Руската федерация след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, като под ограничения попаднаха и луксозни автомобили. Въпреки това руснаците продължават да купуват елитни западни автомобили.
Постоянният наблюдател на The Times Ед Конуей наскоро разказа в статия как скъпите автомобили попадат в Русия в обход на западните санкции. Той проследи пътя на нов Range Rover, произведен в Солихъл до Русия.
Превод: faktor.bg
Още от Свят
Зеленски: Близо батальон севернокорейци и руски десантчици е разбит в Курска област
"В сраженията вчера и днес край едно-единствено село, Махновка"
Дания разследва появата на 20 неидентифицирани дрона над свое пристанище
„На фона на опасения за сигурността, свързани с руските хибридни атаки и тоталната война на Москва срещу Украйна“
Финландецът Хаависто и датчанинът Сьоренсен са вероятните наследници на Лайчак по Косовския въпрос
Изборът ще бъде направен от Кая Калас, но трябва да бъде одобрен от страните-членки