На часове сме от геостратегически триумф, но ни дебне и  организирана съпротива

Николай Василев

След броени часове проверките по южните ни граници ще бъдат прекратени, а тези по северните силно облекчени. Ще можем без да спираме да шофираме до Бялото море и в повечето случаи да пресичаме Дунава. Влизането ни в Шенгенското пространство е много повече от битово облекчение. То е 

геостратегически триумф

Преди десетилетия, в книгата си "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" бях написал: "Катастрофите идват в резултат на едни и същи грешки. В стратегически план националният ни възрожденски избор да се превърнем от затворен, континентален, ориенталски и селски народ в отворена, крайморска, търговска и гражданска нация от (западно) европейски тип невинаги е бил последователно преследван."

Страхувам се, че и днес не сме осъзнали напълно този наш национален императив. Влизането ни в Шенгенското пространство става в момент, в който се движим по инерция придобита от огромното усилие на "половин народ" ( както се изразяваше покойния Енчо Мутафов) положено след падането на Берлинската стена. 

Триумфът, който ще изживеем утре среща сила и

 организирана съпротива

 Партия "Възраждане" далеч не е единствената, която смята, че с влизането ни в Шенгенското пространство се движим в неправилна посока. Анализатори като Валентин Вацев отдавна повтарят мантрите на Дугин, че векторът на развитие на България не бил "атлантически", а "евразийски". Журналисти като Карбовски пък се възхищават на подобни "мъдрости". Като народ не си даваме сметка, че Украйна беше нападната именно, за да не постигне това, което постигнахме ние. Режимът в Москва не го крие. В последните си заклинания Лавров ясно заяви, че основно искане на Русия е Украйна никога да не влиза във военни и ИКОНОМИЧЕСКИ блокове". Т.е. да се откаже не само от част от своята територия, но и от суверенното си право да се стреми да се присъедини към нашето пространство на свободна търговия и свободно придвижване. 

Ще защитим ли това, което толкова трудно постигнахме?

Светът навлиза в бурно време. Никой не може да предскаже бъдещето, но е почти сигурно, че когато се приготвяме да посрещнем 2026 година, светът ще е много по различен от днешния. А до края на десетилетието ще е наистина неузнаваем. Но можем да предположим с почти абсолютна сигурност, че "външният, морски" свят ще е по-богат и по-свободен от "континенталния", затворен „хартленд". 

Ще премине ли България през водовъртежа на задаващите се изпитания и ще остане ли част от крайморския "римленд", или отново ще бъде 

върната в политическата Евразия 

или в политическия Близък Изток?

Това е въпрос, на който все още нямаме отговор, а историческите аналогии не ни дават поводи за оптимизъм. 

Честито приемане в Шенгенското пространство!