Предложението за преместване на Паметника на Съветската армия в Пловдив (Альоша) в Музея на социалистическото изкуство е преди всичко един морален акт, чрез който ние да уважим историята на България – да уважим това, че този период, от 1944 до 1947 година, България е окупирана, а българският народ преживява много страдания и унижения. Това каза в ефира на "Фокус“ Владимир Славенски – общински съветник от ДСБ в Пловдив.
По думите му протестите срещу преместването на паметника са обагрени с една историческа преценка, пречупена през призмата на комунистическата историография и руската пропаганда, която повлиява изключително много на възприятията на немалка част от българския народ. "Нашето предложение за преместване, внесено от общински съветници от ПП-ДБ, също така върви с още едно предложение, което направиха колегите от "Има такъв народ“ – да има референдум. Тези две решения бяха пакетирани от Правна комисия в Общинския съвет и бяха изпратени за становища и анализи от ресорни заместник-кметове и от администрацията на общината. И когато се получат тези становища ние ще може да престъпим към гласуване в залата.“
Според Веселина Александрова – общински съветник в Пловдив от "Да, България“, внесеното предложение от името на ПП-ДБ, в състава на която влиза и "Да, България", за преместване на паметника е прибързано, а прибързаните и агресивни действия предизвикват съответна агресия. По думите й има единомислие в групата на партии в ПП-ДБ, че трябва да се преобразува това пространство, като същевременно се съхрани паметта за историческата грешка за следващите поколения. "Да, България“ има своята позиция, в която фокусът ни е върху две важни решения, които трябва да вземем в Пловдив. Първото е да се проведе една широка и достатъчно дълга информационна кампания за онзи период от историята ни, която да и базирана само и единствено на документи и факти, и да се проведем конкурс за идеен проект за артистична намеса на това пространство,“ поясни още тя.
"България трябва да научи истинската си история, базирани на факти и документи, а не на легенди. И едва тогава можем да взимаме решения за този монумент на Стокхолмския синдром. Важният въпрос е не дали ще се махне или не този монумент, а знаем ли какво стои над главите ни, знаем ли, че това е паметник на окупационна армия. И не, не знаем, защото не ни е преподавано в часовете по история. Тук е нужен процес. Затова нека първо да научим фактите от историческите документи, които не ги знаем, не са ни преподавани в часовете по история, а през това време да работят артистите,“ смята още Веселина Александрова.
Владимир Славенски разказа още, че паметникът е поставен в един много специфичен пловдивски контекст – на мястото на състоялата се кървава стачка на тютюноработниците срещу въвеждането на комунистическите нрави на управление в тютюневите складове. "Паметникът е поставен назидателно. И той е не само се извисява по-високо, но и много по-голям от другите паметници в Пловдив.“
Фактор
По думите му протестите срещу преместването на паметника са обагрени с една историческа преценка, пречупена през призмата на комунистическата историография и руската пропаганда, която повлиява изключително много на възприятията на немалка част от българския народ. "Нашето предложение за преместване, внесено от общински съветници от ПП-ДБ, също така върви с още едно предложение, което направиха колегите от "Има такъв народ“ – да има референдум. Тези две решения бяха пакетирани от Правна комисия в Общинския съвет и бяха изпратени за становища и анализи от ресорни заместник-кметове и от администрацията на общината. И когато се получат тези становища ние ще може да престъпим към гласуване в залата.“
Според Веселина Александрова – общински съветник в Пловдив от "Да, България“, внесеното предложение от името на ПП-ДБ, в състава на която влиза и "Да, България", за преместване на паметника е прибързано, а прибързаните и агресивни действия предизвикват съответна агресия. По думите й има единомислие в групата на партии в ПП-ДБ, че трябва да се преобразува това пространство, като същевременно се съхрани паметта за историческата грешка за следващите поколения. "Да, България“ има своята позиция, в която фокусът ни е върху две важни решения, които трябва да вземем в Пловдив. Първото е да се проведе една широка и достатъчно дълга информационна кампания за онзи период от историята ни, която да и базирана само и единствено на документи и факти, и да се проведем конкурс за идеен проект за артистична намеса на това пространство,“ поясни още тя.
"България трябва да научи истинската си история, базирани на факти и документи, а не на легенди. И едва тогава можем да взимаме решения за този монумент на Стокхолмския синдром. Важният въпрос е не дали ще се махне или не този монумент, а знаем ли какво стои над главите ни, знаем ли, че това е паметник на окупационна армия. И не, не знаем, защото не ни е преподавано в часовете по история. Тук е нужен процес. Затова нека първо да научим фактите от историческите документи, които не ги знаем, не са ни преподавани в часовете по история, а през това време да работят артистите,“ смята още Веселина Александрова.
Владимир Славенски разказа още, че паметникът е поставен в един много специфичен пловдивски контекст – на мястото на състоялата се кървава стачка на тютюноработниците срещу въвеждането на комунистическите нрави на управление в тютюневите складове. "Паметникът е поставен назидателно. И той е не само се извисява по-високо, но и много по-голям от другите паметници в Пловдив.“
Още от България
България предложи създаване на регионален център на НАТО по сигурността във Варна
Министърът на отбраната постави въпроса за развитието на Военноморския координационен елемент във Варна като структура на НАТО у нас чрез създаването на Регионален център за военноморско сътрудничество, който да насочва корабоплаването в Черно море
БЗНС: Със закриването на Комисията по досиетата кабинетът "Радев" признава своята зависимост от бивши офицери на ДС
Управлението и публичните ресурси се поставят в услуга на среди, свързани с ДС
Петкова: Това е бюджет на лицемерието - приходите са като заложените от кабинета "Желазков", а разходите с 2,7 млрд. евро повече
Тя определи отношението на управляващите като безотговорно към доверието, което българските граждани гласуваха на „Програсивна България“