Освободеният от руски плен кап. Бурлаков вече е в България: Знаех, че няма да ме убият, с толкова желязо в краката съм като "Айрънмен"

Димитър Бурлаков

Димитър Бурлаков

Освободеният бесарабски българин, който беше пленен от руската армия и впоследствие разменен като военнопленник, вече е в България при семейството си. 26-и май е денят, в който Димитър прегърна истински една от трите си сестри - Наталия. „С толкова желязо съм в крака, че съм като „Айрънмен“, шегува се капитан Димитър Бурлаков. Войната в Украйна преобърна живота на семейството. На 5-и април близките чуха най-лошата вест - хеликоптерът на Димитър беше ударен при ракетен обстрел. Всички мислеха, че е загинал.

„Нямаше какво друго да мислят, но слава Богу - оцелях“, казва капитан Бурлаков. До 8-и април всички смятаха, че сънародникът ни е безследно изчезнал. Военният оцеля по чудо, след като хеликоптерът МИ-8 на украинската армия беше свален при разруши и се разби. Екипажът загина. Само аз оцелях“, разказа украинският военен от български произход пред БТВ.

От статия в руските медии семейството разбра, че Димитър е жив. И че е военнопленник, настанен в болница в Крим и разпитван от руснаците. "Войниците от руската армия ме намериха много бързо и ме за караха в тяхната територия. Когато ме снимаха на камера, бях сигурен, че няма да ме убият!“, споделя капитан Бурлаков. 

„Лекарите са лекари навсякъде. Две операции претърпях. И двата крака са счупени, но медиците в България казаха, че ще ги оправят“, споделя бесарабският българин. След зловещите и противоречиви новини на Велики четвъртък семейството разбира, че Димитър е освободен, разменен и транспортиран от Крим към Запорожие, а след това към военна болница в Лвов. 

„Не знам дали е Господ, семейството ме спаси или жената, децата и сестрите ми. Чувствам се, разбира се, късметлия, щом оцелях при такива катастрофа. Само семейството ме спаси. И тяхната жилетка, и моята бронежилетка“, казва Димитър. Лекарите в България ще излекуват видимите рани от фронта, а Димитър се надява времето да изтрие и болезнените спомени от войната. Семейството на капитан Бурлаков отново е заедно, а един баща няма търпение да прегърне двете си деца, които го чакат у дома. „Чакат ме и аз много ги чакам да ги видя утре“, казва Димитър.