"Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество." Тези думи принадлежат на големия български патриот, революционер, възрожденец и идеолог на българското освободително движение Георги Стойков Раковски (по кръщелно Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски). Демократ, публицист, журналист, историк и етнограф, той е и един от първите наши възрожденци, който прозира зловещата имперска роля на Русия.
Потомък на възрожденски род, Раковски от младини проявява своя буден ум и неспокойна душа, които предопределят и съдбата му – да бъде основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България. Знак за това е участието му в Браилските бунтове през 1841 година.
Пристигнал от Цариград в Браила, тук успява да се сдобие с гръцки паспорт и става учител по гръцки и френски език. За участието си в бунтовете през 1842 г., заедно с още шестима българи е арестуван и осъден на смърт. Но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти, които да изпълнят присъдата.
Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина. Така вместо смърт, съдбата му отрежда възможност да установи връзка с учещите в Атина българи. По-късно с подкрепата на будни българи създава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво дружество, с което показва своята непоколебимост в търсенето на път за освобождението на своето мило Отечество.
От редактора
Още от От редактора
Тъжен ден - залавят Апостола в Къкренското ханче
От тогава са изминали 152 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите
20 години от едно от най-страшните природни бедствия в света
Силно земетресение, последвано от цунами са отнели живота на 170 000 индонезийци, а други 1.7 млн. души са били разселени от четирите най-засегнати държави
Поклон пред идеолога на ВМОРО Даме Груев - 118 години от гибелта му
В стихотворение, посветено на него Иван Вазов възкликва: „О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си син, най-силния си меч...”