Захари Стоянов – строителят на съвременна България ни е оставил своя завет за най-българското дело – Съединението. На 13 февруари 1886 г. , в писмо до русофила и московски шпионин Драган Цанков, който се обявява срещу народното дело, извършено против волята на Русия, апостолът казва:

"Кажете, за Бога, коя държава ни е направила толкова пакости? Какво сме съгрешили и какво иска Русия от нас? Защо си не каже да чуем и ние? Подигнахме съединение - най-напред при нея проводихме депутации. Победихме - издаде се приказ, който отдаде победите само на нейните офицери. Цялата руска земя ни напада най-милото и най-святото - ние мълчим, сиромасите. Милост и прошка ще получим само тогава, ако се откажем от своята независимост, ако престанем да съществуваме като народ, ако допуснем в България да се разпореждат пак консули и офицери. 

Такова самоубийство българската интелигенция няма да направи на своя народ

 Ние сме готови и днес на всякакви споразумения с Русия, но нека тия споразумения почиват на свободна почва, нека те са человечески. Ние искаме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 Септември. Ако и да не бяхме сполучили даже никакво съединение на 6 Септември, само освобождението ни от руските офицери е велико само по себе си, по-голямо от съединението. Виновниците от 6 Септември малко разчитаха на успех. Те искаха да оставят един акт в историята, че са се интересували и извършили самостоятелно дело. Убийство щеше да бъде за бъдещето на България, ако това съединение го правеше чужда сила, без народното причастие. Нека бъде половинка, нека бъде чийрече, но нека си бъде наше. 6 Септември и Сливница доказаха, че можем да живеем без кехая. "

Днес думите на Апостола на българската Свобода звучат още по-актуално и са предупреждение към безродници, които искат да върнат страната ни в орбитата на Кремъл.