„… - Ако си дошъл при мене, защо не ми каза добър ден, бивши бирнико? – заговори сурово Воланд.
- Защото не искам дните ти да бъдат добри – отвърна смело влезлият.
- Но ще трябва да се примириш с това – възрази Воланд и усмивка разкриви устните му, - едва се появи на покрива и изтърси нещо нелепо, а сега аз ще ти кажа в какво се заключава то - в твоите интонации. Ти произнесе думите си така, сякаш не признаваш нито сенките, нито злото. Няма ли да бъдеш така добър да се позамислиш над въпроса: какво би станало ако не съществуваше злото, и как би изглеждала земята, ако от нея изчезнат сенките? Та нали всички предмети и хора хвърлят сенки. Ето сянката на моята шапка. Но има и сенки на дървета и живи същества. Или искаш да одереш цялото земно кълбо, да пометеш от него всичко живо заради твоята приумица да се наслаждаваш на голата светлина?
Ти си глупав.”(1)
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита”
Директор Кошлуков,
древните посветени имат една велика сентенция: „Мисли за смъртта!”, и тук не става въпрос за физическата, а за духовната смърт, защото тя достига човека тогава, когато той изчезне от спомена. Та, древните са разсъждавали върху това как са живели, как да живеят и как ще живеят – ето това е въпросът.
Поводът за това открито писмо е едно (от многото) уволнения, които ти осъществи – уволнението на проф. дин Петър Стоянович "…заради вулгарен и нецензурен език, както и редица актови глоби от страна на регулиращия орган…"(2) и то „…по идеологически причини, маскирани като „защита на приличието и добрия тон“…”(3)
Никой не отрича право ти да назначаваш или уволняваш – то ти е дадено от закона, но светът се управлява от едни други, много по-значими закони, тези на морала.
Признавам, че не гледам предаването на Георги Любенов по БНТ в събота редовно, защото не ми е интересно, според мен е повърхностно и не намирам индивидуализъм и стил у водещия (но това е друга тема), което да придава авторски почерк на въпросното предаване. Не следя и рубриката на проф. Стоянович, защото предпочитам да прочета по темите от книгите му или да ги чуя лично, от първо лице в частен разговор. Тук повдигам принципен въпрос.
А във връзка с тълкованието на древната сентенция, един реторичен въпрос: ти, директор Кошлуков, замислял ли си се върху нея, мислил ли си върху това как си живял, как живееш и как ще живееш, та да останеш в паметта на поколенията? Ти защити ли пред СЕМ ръководената от теб институция, в частност Петър Стоянович, или използва СЕМ като параван (заради лични или други интереси) – същият СЕМ, който упорито защитава хора като Петър Петров (Волгин) и го държи в БНР? Същият този СЕМ, ръководен от човек написал „"Ще ти скъсам г**а!", ария от албума "Ръгай чушки в боба" на „барда” Станислав Трифонов, и предяващ претенции относно „езика” на проф. Стоянович? Език и обществена позиция, изградени столетия преди нас от знаковата за България фамилия Стоянович. Защо споменавам фамилията ли – защото
родовата памет възпитава и изгражда ценностна система
Ти, директор Кошлуков, мислил ли си по този въпрос? Та вие със Соня Момчилова ли се оказахте най-компетентните да цензурирате човек, който продължава, по свой начин, делото на Димо Казасов например, и то по посочените вече причини? Или подходът ви е като при филма „Второто освобождение” на проф. Светослав Овчаров и проф. Евелина Келбечева? (Филмът е излъчен по Българската национална телевизия на 30 април 2022 г., на 65-ия ден от Руското нападение над Украйна не без намесата на общественото мнение и не в праймтайм-а). Дали пък такива не са били случаите и с емблематичните Искра Ангелова, Камен Алипиев, Боряна Пунчева, Горан Благоев, Марио Гаврилов и др.?
Не, директор Кошлуков, тази твой акт не е като да покажеш среден пръст в ефир , и тогаващната директорка на дирекция „Информация“ Уляна Пръмова, (под чието управление е и предаването) да коментира, че „…той вероятно е действал в състояние на афект, но тя не може да го санкционира, тъй като тя не му е шеф, а подчинена…”(4) , това акт е или на безсилие, или комплекс за малоценност или изпълнение на нечия заповед. Не съм в кухнята, нямам информация, но от страни така изглежда.
В Средновековието неграмотните (но природно интелигентни) владетели са имали една „щатна” бройка за служител, който се е считал като своеобразен, символичен „близнак“ на царя. Той дори има свой скиптър. Този служител можел безнаказано да говори за всичко. Почти винаги казаното от него било сатира на системата, но това било изключително необходимо на владетеля, за да си запази образа на „справедлив” владетел, а не на тиранин – този служител се наричал шут. Ръководна мъдрост предавана от крал на принц чак до Чарлс I английски.
Много важно е да се замисляме върху достигналата ни древна мъдрост, директор Кошлуков!!! Ако не за друго, замисли се върху това как ще живееш, защото след теб винаги има разруха – и „Федерацията на независимите студентски дружества”, и „Новото време” (с което заби клин в НДСВ) и сега БНТ… нещо не ти се получава, но лошото е, че
причиняваш обществени вреди
Информирам те директор Кошлуков, че с това открито писмо, като гражданин плащащ редовно данъците си ИСКАМ твоята оставка поради РЪКОВОДНА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ и липсата на ценз за заеманата от теб длъжност!
ЗАМИСЛИ СЕ И АКО ТИ Е ОСТАНАЛО И ГРАМ ДОСТОЙНСТВО СИ ТРЪГНИ… и от БНТ и от всякъде!!!
P.S. Иначе цитатът на Булгаков ми е любим – особено последното изречение.
Доц. д-р Александър НИШКОВ
1 януари 2024 г.
София
------------------
1. https://www.flagman.bg/article/309926
2. Петър Стоянович, пак там
3. Предаването „Още от деня“ по БНТ
4. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D1%88%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2