Хибридните внушения и пропаганда от русофили и путинофили са в полза на Кремъл
Михаил Найденов, експерт по национална сигурност
Един от основните инструменти на руската подривна дейност против държавата и обществото ни е дезинформацията. За да повлияе на вземането на решения на държавно стратегическо ниво на управление, чрез своите местни политически проксита и агенти за влияние Кремъл се опитва да прокарва манипулативни внушения. "Въвличането във война" е основният хибриден наратив, с който се цели България да не оказва военна помощ на Украйна и по този начин да остане изолирана, заедно с Унгария на Виктор Орбан, от своите съюзници в НАТО и останалите страни от ЕС. Следователно, този хибриден наратив е удар и против европейския път на България.
С цел противодействие на руската хибридна агресия против България, необходимо е да бъдат изяснени следните основни положения относно предоставянето на военна помощ на Украйна.
Първо,
оказването на военна помощ на Украйна е в интерес на укрепването на сигурността на държавата и на нашите съюзници, тъй като това е начинът за ускоряване на постигането на победа за Украйна, обезсилването и сдържането на агресора и следователно – по-бързото постигане на условия за мир. Победата на Украйна е условие за създаване на „благоприятната и предвидима среда на сигурност“, което е наш основен интерес, формулиран в Актуализираната стратегия за национална сигурност[i]. Следователно, с военната помощ за Украйна България работи за реализацията на своя най-висш стратегически документ.
В случай, че се допусне агресорът да победи, тогава Кремъл ще продължи с реваншисткия си дневен ред и следващата цел на неговата агресия е логично да се очаква да бъдат Молдова, Грузия и дори страни-членки на НАТО. При нападение над съюзник от НАТО България ще изпълнява задълженията си по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Това вече е ситуация, в която българските въоръжени сили могат да бъдат изправени пред сблъсък с агресора, който по този начин влиза във война против целия Алианс. В тази връзка, това е реална ситуация, която може да вкара България във война. Не оказването на военна помощ на Украйна сега ни въвлича във война, а допускането на руска победа може да доведе до този крайно негативен сценарий.
При победа на агресора, руската хибридна война против България ще придобие още по-голяма интензивност, в контекста на стратегическото „настъпление“ (невоенно по характера си към момента) на Кремъл към Югоизточна Европа и укрепването на руските позиции по оста Белград-Баня Лука. Крайно обезпокоително е изграждането на т.нар. Руско-сръбски хуманитарен център в Ниш, който осигурява условия за действие на руските разузнавателни служби.
В по-широк контекст, при победа на Русия стратегическият военен баланс в Черно море, който вече е силно нарушен в полза на Москва, ще бъде още по-неблагоприятен за България и съюзниците ни.
Не на последно място, победата на Украйна е наложителна, за да не се допусне българската общност в тази страна да живеев условията на руска окупация
и/или проруски марионетен режим, с всичките негативни последици за бъдещото развитие и просперитет. Същото се отнася и за българите в Молдова, чието европейско бъдеще е в наш интерес.
Предвид гореизложеното, победата на Украйна е наш стратегически интерес, за който трябва да допринасяме активно. Противното означава да допуснем подкопаване на собствената си сигурност и национални интереси.
Второ,
оказването на военна помощ на Украйна не следва да бъде еднократен акт, а процес, който отваря допълнителни възможности за превъоръжаване. С изпълнението на решението на Народното събрание от 09.12. 2022 г. България далеч не следва да е приключила със своята подкрепа за Украйна в това направление. Това е само първата стъпка, която сме предприели.
Възприетата досега процедура е тромава, изисква решение на парламента, ратифициране със закон и обнародване на сключен международен договор. Най-неблагоприятното е, че процедурата засяга фактора време и оттам своевременността на пристигането на военната помощ в хода на бойните действия. Процедурата може и да дава правна сигурност на вземащите решения представители на изпълнителната власт, но това не значи, че тя е единствената законосъобразна опция. Това е излишно презастраховане, което има като резултат протакане и забавяне на процесите на доставка на необходимо и използваемо въоръжение и техника за украинските въоръжени сили. Това, от своя страна, се плаща с удължаване на руската агресия, а също и с авторитета на България сред съюзниците и партньорите ни.
Следва да се търсят занапред правни възможности оказването на военна помощ за Украйна да става по по-лека и ускорена процедура – само с решение на Министерския съвет, който може да взема подобни легитимни решения. Или, ако по някаква причина продължи да се следва тежкият модел на вземане на отделни решения на Народното събрание с последващи ратификации, трябва да се търсят възможности правителството да бъде упълномощено със свои последващи решения да допълва пакета на вече гласуваната военна помощ. В този контекст, вече има благоприятно решение[ii] на Конституционния съд, което дава възможности на законодателната и изпълнителната власт да работят за реализацията на българския стратегически интерес на сигурността и за изграждане на отбранителните способности на българските въоръжени сили.
Трето,
чрез оказването на военна помощ за Украйна България единствено и само може да подпомогне (допълни) своето превъоръжаване и модернизация, но това далеч не е достатъчно за тяхното пълно реализиране. Сама по себе си тази опция няма да реши въпроса с модернизацията, но тя може да окаже ценна подкрепа на системните усилия за превъоръжаване. Затова тя не трябва да бъде пропускана. Особено в условията на ограничени средства за отбрана и остра необходимост от бързо технологично превъоръжаване на всички видове въоръжени сили, България трябва да се възползва и от тази допълнителна възможност. В това отношение Словакия вече го прави с обещаващ напредък и дава пример на все още колебаещи се съюзници. Със своя пример Словакия сега се утвърждава като лидер на Източния фланг на НАТО.
Четвърто,
получаването на въоръжение и техника, финансова подкрепа от наши съюзници и заместващи способности, в замяна на изпращането на военна помощ за Украйна, е възможност, която е ограничена във времето. Колкото повече то напредва, толкова повече възможностите се изчерпват. С преминаването на Украйна към западни образци въоръжение и техника интересът към нашите стари съветски системи, които, така или иначе, ще бъдат снети от въоръжение, прогресивно ще намалява. Следователно, тези унаследени платформи следва да бъдат реализирани, докато стойността им е най-висока и докато към тях съществува проявен интерес. Освен това така се спират и разходите по тяхното поддържане и използване, които следва да бъдат пренасочени към изграждането на нови способности. За целта те може да бъдат пренасочени към инвестиционен механизъм в помощ на превъоръжаването.
Пето,
осуетяването на възможността България да изпрати оръжие на Украйна е в интерес на Кремъл. Това е приоритетна цел на руската хибридна атака, реализирана чрез всички възможни средства и методи, с които Москва разполага в България. Основният руски хибриден удар е насочен към процеса на вземане на решения на държавно стратегическо ниво, в контекста на интензивна дезинформационна кампания за манипулиране на общественото мнение. Затова институциите трябва да бъдат готови да действат решително в защита на националния интерес.
Руският интерес е Украйна да не получава оръжие, което да може да използва срещу нея във войната и така да се създадат условия за постигане на военна победа за Москва. От гледна точка на стратегическия интерес на Кремъл, страната ни следва да функционира само като формален съюзник в Алианса, без да дава реален принос за колективната отбрана, както и да има слаби въоръжени сили, използващи оперативно несъвместима и остаряла съветска техника. Ако България не предоставя военна помощ на Украйна, Кремъл постига тези две цели едновременно. Това е удар и по европейския път на страната ни и цивилизационния избор на нашето общество.