В четири части Faktor.bg публикува поредица от разсекретени стенограми от заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Желев от зимата на 1992 г. (виж Първа, Втора, Трета и Четвърта част, б.р.) В продължение на 20 години те бяха секретни и недостъпни за обществото. Първите мъже в държавата водят горещ дебат по скандална шпионска афера с прякото участие на лидера на ДПС Ахмед Доган. На 4 февруари същата година Доган е засечен от Националната служба за сигурност да влиза в Посолството на Турция у нас и да предава секретен списък с имената на български разузнавачи, работещи под прикритие в дипломатическите ни мисии в чужбина. Аферата изтича веднага в медиите и става известна като „Оня списък“. Вместо обвинение в държавна измяна, предателството на Сокола е прикрито, след политическо решение, което взимат участниците в консултативния съвет. Водеща е политическата наивност, че Доган и ДПС са партньори на синьото правителство на Филип Димитров, а в същото време влиятелни кръгове от бившата ДС и комунистическата номенклатура организират сценарий за сваляне на кабинета и компрометиране на партньора им. Никой от първите мъже в държавата тогава не подозира дори, че Доган е щатен и верен агент на службите и може би важна част от 

шпионската афера

Особено интересен се оказва тайнственият съучастник на Доган в аферата. Българските спецални служби ревностно пазят самоличността му, но все пак на 13 март президентът, председателят на парламента и премиерът правят секретна среща с него, на която той потвърждава държавната измяна на Доган. След това информаторът на българските служби изчезва почти за няколко месеца, докато е пикът на скандала. Крият го в Правителствена болница, в санаториуми край София. Пускат версията е, че е развил тежка депресия. Има даже съмнения, че е направен опит да бъде отровен.

Къртицата на нашите служби се оказва Мехмед Ахмед Тефик, известен с българското си име като Мирослав Ангелов Хаджиев Той е официално разпитан от военен прокурор почти пет месеца, след като с Доган предава тайните списъци в турското посолство. Разпитът му (виж стенограмата в прикачения файл, б.р.) е проведен на 3 юли, в тайна квартира в София, използвана за нуждите на МВР. По стечение на обстоятелствата стенограма от разпита му е запазена, а Fktor.bg я публикува. Тефик обяснява, че през 1989 г. Хасан Бялков (българомохамеданин, един от водачите на протестите и бунтовете в Благоевградския край срещу насилствената смяна на имената на мюсюлманите, днес имигрант в САЩ, б.р.) го завел в турското посолство и го запознал с Атъф Шекерджиоглу, който се занимава с културната дейност. Тефик разказва, че през март 1990 г. Доган му предава един списък с необходими за партията неща - техника, коли микробуси. Той го предал в посолството и през май започнали да пристигат първите помощи от Турция и Германия. Това потвърждава съмненията, че 

ДПС е финансирана от Турция,

нещо което противоречи на твърденията за „патриота“ Доган, който винаги отстоявал ДПС да бъде независимо от съседите. Агентът Тефик признава, че Атъф му искал справки и информация за структурата на ДПС, за развитието й по места, за броя на членовете, за разговорите, които се водят в централата. Признава още, че е подписвал разписки, с които посолството му е предоставяло и суми за ДПС. Оперативни източници, които през този период са работили в НСС по турско направление, твърдят, че има засечени няколко транша от по 300 хил. долара, които ДПС получава като финансова помощ.

Тефик разказва, че на 3 февруари 1992 г. Доган го извикал и поискал да бъде приет от „нашите хора“, тоест от посланика на Турция. Казал, че става дума за нещо важно. Посредника урежда веднага среща за 4 февруари, като Доган уточнява часа - 13,30 ч, за уречения ден – вторник. В същия ден Тефик отива в дома на Доган в Красно село, където лидерът му предава документи, които прибира в дипломатическо куфарче. Обажда се в посолството и предупреждава, че тръгват със служебната кола на шефа и шофьора Бойчо. В уречения час са в турската мисия, посреща ги Шекерджиоглу и ги вкарва в така наречената „тъмна стая“, без прозорци, подходяща за тайни срещи. Пристигат Сюбхан Еркула и Кеашив Бей, вторият човек след посланика. Те ги закарват в „стая бункер“. Тя се отваря автоматично с бутони, херметически е изолирана, за да не могат да се подслушват разговорите. Тогава посолството е било пробито от нашите служби, четяли са им и грамите и това е налагало съседите да повишат системите си за сигурност. В бункера пристига и посланик Ялчън Оррал. Водят разговор с Доган, а след това Сокола моли Тефик да му даде документите от куфарчето. Пред посланика Доган обяснява, че документите са му дадени от Живко Попов, бивш зам.-министър на Външно и обяснява, че са на български разузнавачи в чужбина. Спира се специално на хората в Турция и обяснява, че точно тези имена са му дадени от външния министър Стоян Ганев, вероятно за да си предаде повече тежест. Шекерджиоглу ги ксерокопира и ги връща. Прибират ги отново в куфарчето. Домакините благодарят за получената информация. На срещата е обсъден и въпросът за финансиране на ДПС. Доган нарежда материалите да останат в Тефик.

Същата вечер обаче Тефик ги предава на офицера от НСС Иван Терзийски, който го е вербувал и ръководел. Тефик му обяснил, че усеща, че ДПС се разминава с целите си, поставя задачи в смесените райони само турци да са ръководителите, а българи да не се допускат. След 4-5 дни Доган извикал Тефик и поискал спешно документите, бил ядосан. На следващия ден го предупредил да внимава с тайните служби, защото сигурно го следят, ако го разпитват, да отрича всичко. Тефик установил, че 4 дни документите стоят в бюрото на Доган и той не го заключва. Останал с впечатление, че шефът е научил, че е изтекла информация. Посетил отново турското посолство и ги информирал за случващото се. След това му се наложило да влезе в болница, имал депресия. 10 дни след като започнало лечението му в Правителствена болница, в стаята му пристигат Желев, Стефан Савов, Филип Димитров и Йордан Соколов. Пред разследващите агента разказва, че се смутил от Савов, защото имал информация, че са близки с Доган, че той е накарал лидера на ДПС да отиде при царя в Мадрид и да правят срещи. Тефик обяснил, че ако турските специални служби стигнат до разговора им - ще го убият. На въпрос на премиера, защо е направил всичко това, агентът отговоря: „… не съм имал облаги нито от ДПС, нито от НСС. Подчертах, че съм го правил за България“. Много по-късно Тефик установил, че Доган си е променил отношението и вероятно се съмнява в него.

Агентът обяснява още, че Пламен Симов, който е лежал в затвора с Живко Попов, е връзката с Доган. Тримата често се събирали. В ДПС пък всички били наясно, че 

Луджев и Стоян Ганев са в правителството заради Доган

Той лично казвал, че ги е наложил на Филип Димитров.

Тефик признава и за още няколко посещения с Доган в турското посолство. Сокола им предал документи за Възродителния процес с гриф „Строго секретно“.

Разпитът е продължил 5 часа и 10 минути.

Кой е тайният агент?

Ахмед Тефик е добре познат в средите на ДПС от началото на Прехода. Известен е като първата мъжка секретарка на Доган. В партията е от самото й учредяване. Води се домакин, но в действителност изпълнява функциите на началник канцелария. Той посреща гостите, урежда срещи на шефа, носи документите за подписи. Реално осъществява връзките и комуникациите на Доган. Задържа се в централата около 4 години, а после изчезва.

Мирослав Ангелов Хаджиев (Ахмед Тефик, б.р.) се оказва агент на комунистическите тайни служби. Вербуван е още на 23 април 1987 година в Казанлък, където живее по това време. Агент е на Шесто управление, но още в първите месеци на 1990 г. цялото му досие е унищожено. С какво Тефик се е оказал толкова важен за националната ни сигурност - можем само да гадаем, но няма съмнение, че е работил по турска линия. Експерти по темата за досиетата са категорични, че подобни прочиствания са обхванали досиетата на особено ценните агенти. Агентурната дейност на Тефик обаче не е прекъсната, прехвърлен е към новосъздадената демократична служба НСС, както се е случило и с много други десари. В качеството си на такъв е изпълнявал специални поръчки, включително и да събира информация за Доган. Същевременно обаче се превръща в двоен агент, от началото на 90-те години работи и службите на съседите, като регулярно им предава информация. Новата му роля обаче е била известна на българското контраразузнаване.

Бившата дясна ръка на Доган – Осман Октай, свидетелства пред Faktor.bg, че отчасти е запознат с подготовката на шпионската афера.

„Ахмед вече живееше на „Гоце Делчев“ в апартамента на доц. Мемова, която се беше изселила в Турция. Един ден влизам в хола на жилището и заварвам Живко Попов, тогава живееше с една руса дама. Попов диктуваше, а Ахмед пишеше на масата. Като ме видя, възкликна: „ Каква интересна информация ми дава Попов, получавам имената на агентите в дипломатическите представителства“. Малко по-късно си тръгнах от апартамента му, а когато гръмна скандалът с „Оня списък“ си обясних какво се е случвало. Тогава Ахмед настройваше парламентарната група, че службите му готвят капан, получавал информация от президентството, че СДС обсъждат да го арестуват, но агитацията му бе насочена главно срещу правителството на Филип Димитров. По-късно всичко стана ясно - аферата с „Оня списък“ бе сценарий на службите, Тренчев и Желев“, казва Октай.

Вместо епилог

24 години след аферата „Оня списък“ няма никакво съмнение за прякото участие на настоящия „патриот“ Доган в шпионската сага, което е прикрито с политически аргументи. Специалният доклад на НСС по този случай, публикуван в Трета част, недвусмислено сочи, че бивши десари и комунистически номенклатури, позиционирани в различни служби и етажи на властта са сценаристите на аферата. Сред тях се набива името на настоящия професор от Библиотекарския институт Димитър Иванов, известен като последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Името му и днес продължава да се свързва с афери и клатене на властта, обслужвайки задкулисни интереси. По-важното е, че докладът на НСС разбива мита, че ролята и значението на бившата ДС в годините на Прехода били измислени и нереални. Бивши служители от службите вече не крият, че аферата „Оня списък“ е изпълнена с участието на хора от НСС, НРС, МВР, президентството, стари десари и кръгове от реформиращата се БСП. Доган е бил напълно наясно в какво се забърква, той не е глупак, бил е наясно, че върши държавна измяна. Той обаче не само, че не се е криел, но дори демонстративно е действал. Знаел е цената на това, което прави, както и това, че другарчетата му от ДС ще го измъкнат сух.

Въпросният списък е можел да бъде предаден на турците и по други, доста по-безопасни и тайни канали. Реално с аферата обаче сценаристите са заложили постигането на няколко цели и ефекта. На първо място, да се създаде нова конспиративна легитимация на агента на ДС „Сава“ като информатор на Турция. Готвеният от ДС Доган за нелегал е бил реализиран не в чужда държава, а в нова и демократична България. На този етап внушението, че е турски агент е бил изключително важен мит, за да може да подхранва съществуването на националистически настроения в смесените райони, но и на формации като ОКЗНИ, ОПТ, БРДП и други, които в първите години на Прехода легитимираха действията на ДПС, а на Доган отредиха ролята на пазител на етническия мир и балансьор в парламента. От друга страна, в турските среди в България се утвърждава образът на героя Доган, който работи за Анна Ватан, Майката Родина. Така за повече от четвърт век гласовете на турците бяха приватизирана от една политическа сила, за да се употребяват нагло и цинично за мафиотски афери и обслужване на олигархията. В очите на турското посолство и сепециалните служби на съседите Доган гради визията на „наш човек“, прикривайки образа на агент на ДС, който е работил против етноса и вярата си. Първанчално Турция смята, че разкритите от Доган български агенти не са ценни, но после разбират важността им и цената на Сокола скача – възнаграден е с финансови и материални помощи

Във вътрешен план активното мероприятие също постига своите цели. Реално това е първият сериозен трус на кабинета на СДС, който само няколко месеца по-късно пада след силен депесарски шут. При втория сценарий, известен като македонската оръжейна афера, срещу сините вече са привлечени и президентът Желев, и негови съветници, като активна роля играе шефът на НРС ген. Бриго Аспарухов, „Подкрепа“, както и сини министри като Димитър Луджев. Бивши разузнавачи твърдят, че през този период покойният президент Желев е бил под контрола на НРС, оплетен от мистериозна дама, кадрови офицер от разузнаването. Така реално първата демократична власт е компрометирана, сред сините е посято съмнението, а на управленския хороизонт на държавата се подготвя да изгрее кабинетът на Любен Беров, с мандата на ДПС, известен като

правителството на Мултигруп и мафията

Разследващият журналист Богдана Лазарова, която издаде и специална книга за „Оня списък“, смята, че с аферата е постигната още една важна цел, с тежко икономическо изражение. С осветяването на задграничните разузнавачи са прекъснати и връзките на новата държава към задграничните сметки и дружества на комунистическа България. Така активи за милиони и милиарди потъват в тайни джобове на нови бизнес-играчи, повечето от които са с картончета в ДС. Ако се проследят имена на замесени в политическите афери през 1992 г. и създаването на нови бизнес структури, може да се открие пряка връзка. Аферата „Оня списък“ е и първата сериозна криза в специалните служби. От там започва крахът им, за да се стигне днес до парадоксалната ситуация - политици да твърдят в парламента, че сектор „Сигурност“ е отдаден на концесия на Сараите и Библиотекарите.

Любопитна подробност е, че започналото следствено дело по шпионската афера, след дълги години размотаване, завършва с пълно фиаско. Нещо повече, от архивите на НСС изчезват видеозаписът и аудиозаписът от влизането на Доган в турското посолство, други важни документи. По-късно изчезва и разпитът на агента Тефик, а копие от него услужливо е поставено на бюрото на Доган. Подобна е трябвало да бъде и съдбата на секретните стенограми от заседанията при президента. Първите две стенограми даже не са приложени към следственото дело. Направен е опит да бъдат унищожени, но бдителен служител запазва копия от тях и така стават достояние.

През 1992 година за държавна измяна Наказателният кодекс предвижда смъртна присъда. По късно текстът е променен. Давностният срок за престъплението на Доган е 20 години. Няколко месеца преди да изтече, тогавашният главен прокурор Борис Велчев, настоящ шеф на Конституционния съд, е бил сезиран и е можел да възобнови делото и да потърси справедливост. Но агент „Сава“ е спасен за пореден път от институциите, за да се потвърди неписаното правило, че е най-пазеният човек в държавата. Днес ни го представят като патриот, родолюбец и пазител на националните интереси, но обществото иска да знае – на каква цена се е случвало всичко това.