Светослав Пинтев 

Чували сте навярно за прочутото Реймско евангелие, пред което се заклевали френските крале. Така поне гласи легендата. Смята се, че коронацията им е ставала в катедралата "Нотр Дам" в град Реймс, където бъдещите монарси падали на колене пред святата книга. 
Защо там ли? Има предание, че меровингският крал Кловис бил покръстен на това място в християнската вяра още през 496 г. 
"В евангелие чист ръкопис български безценна драгоценност - наша древност на него клели са се вси царе францушки с велика набожност и дълбока вярност", пише . Георги Раковски в книгата "Българио, майко мила". И това е точно така. 
Реймско евангелие е написано на старобългарски език, поне първата му част, която е кирилският текст от евангелието. Това е научно доказан факт,  докато за глаголическия има различни хипотези. И той обаче май е преписан от по-стар български оригинал, както смятат повечето специалисти. 

Книгата се състои от две части

Те са подвързани заедно, но са много различни една от друга. На кирилица са първите 32 страници Всъщност, тук става дума за разновидност на евангелието, пригодена за службите на православните свещеници, наречена Апракос. Съдържа откъси, които се четат на съответния празник, съобразно православния обред.

Страница с глаголически текст от евенгелието

Останалите 62 страници са изписани на т.нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия ритуал. 
От самата Реймска катедрала дълго време смятали, че поразителното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски. В  инвентарния опис, направен в 1669 г., се твърди, че в него се намират текстове на Евангелия на гръцки и древносирийски език. 

Загадката разрешава бъдещият руски император Петър Велики.
 Да, именно той. През 1717 г.,, т.е точно преди 300 години, той е само московски цар. Пътува из Франция… 
Апропо, да се върнем за миг в наше време. На 20 май  т.г„ руският президент Владимир Путин пристигна в Париж за откриването на изложба, посветена на тристагодишнината от визитата на първия руски император във Франция. Съвместната френско-руска изложба "Петър Велики. Един цар във Франция, 1717" стана най-популярната, организирана някога в двореца Голям Трианон във Версай, предаде ТАСС.
Цар Петър посещава Реймс на 27 юни, разказват летописците. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл 

изящно са изобразени четиримата евангелисти

 Рисунките в нея също са изумителни. Под  обков са се намирали славни реликви -  дървен кръст от истинския Кръст Господен, мощи на св. апостоли Петър и Филип, част от пояса на Спасителя. Царят поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. 
След години - на 18 юни 1726 г. - и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че  дори кирилската част на книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира много добре. 
През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено непокътнато.

 Император Наполеон Бонапарт заповядва 

да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г.

 Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.
Смята се, че първият френски владетел, заклел се в българското евангелие при коронацията си през 1574 г., е Анри II, въпреки, че за ритуалите няма писмени свидетелства. Той е последният монарх от династията Валоа. Наследилият го знаменит владетел Анри IV, положил началото на нова могъща династия, първият Бурбон на френския трон, обаче пропуснал клетвата пред евангелието, защото е коронясан в Шартр. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, сред които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, слагайки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните, последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 г. е Шарл Х, който се пада прадядо на нашия последен цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, издънка на Бурбоните по майчина линия. 
През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието.
Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС.
…Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале“ .