Много бързат представителите на новата Пета колона в Европа. Много искат светкавично да предадат достиженията на цивилизацията, постигнати с цената на милиони жертви. Трудно ми е да повярвам, гнусно е, но цялата тази клоунада се случва пред очите ни, удивително напомняща позорното Мюнхенско споразумение от 1938 г., което легитимира Хитлеровата окупация на Судетите и фактически така подхрани и подсили апетита на чудовището, че не напразно някои историци смятат, че Мюнхенският сговор фактически отвори вратата към Втората световна война.
Днешното чудовище, което налапа Крим,
и което се готви да хапне и Донбас, преди ден в Париж спомена и за други региони в Украйна. Ама на него ли да се сърдим? Той си провежда империалистическата мракобесна политика всячески. И няма да спре. Той не признава и помита по пътя си подробности като например Грузия, Украйна, украинската история, език и т.н. Путин може спокойно вече самодоволно да прасне една руска водка и да замези със салата „Европейска Нормандска четворка – дантел-марка“. Така ще е то – след като т.нар. Мински споразумения бяха направени на пожар, вместо да се търси стратегия. В тях е записана изключителната глупост, че Украйна ще си върне контрола на границите едва след провеждане на избори в отцепническите региони. Не знам какво са гледали тогава лидерите на Франция и Германия, но това е тест за малки деца – та какъв контрол може да има и на коя граница, ако регионът се отдели фактически от Украйна чрез избори? И сега Путин, позовавайки се на този текст, настоява той да бъде спазен – точь в точь! Новият Крим чука на вратата. Дали Донбас ще бъде директно окупиран от РФ или ще стърчи като руски атол с нов шарен флаг, е без значение – той няма да бъде украински. Ами Луганск? А после къде? Мариопол? А в Одеса как ще бъде?
Европа трябваше да бъде твърда с Путин сега, за да не реве утре
Всеки колаборационизъм с Путин е предателство към народите на Европа от страна на нейните лидери. Аз не съм политик, а само писател. Но именно като такъв искам сега ясно и на висок глас да изразя моралния си потрес от поведението на тези в Европа, които са или слепи за апетитите на Кремълския изкормвач, или нещо по-лошо – решили са да правят политика с него. Поразен съм и от позорния факт, че на срещата в Париж изобщо не се постави въпросът за Крим!
Някой ще каже – ама какво толкова сте се загрижили за украинците? Ами загрижили сме се, първо от естествена човешка солидарност, второ, защото те са наш приятел, партньор и фактически съсед, и трето, не на последно място – защото сме загрижени и за една друга държава, която се намира в центъра на Балканите – а именно, нашата собствена България. Понеже аз не си правя никакви илюзии, че ако овладее Украйна или поне й загуби времето чрез некадърния клоун Зеленски, Путин ще продължи със своя барабанен поход. И кой е следващият – ами да погледнем картата, както и настроенията на русофилиците!
Последна надежда – това е, че не всичко, слава Богу, се изчерпва с някакви си Мински споразумения или неефективния, пробит и течащ като батальонна кофа Нормандски формат. Тепърва ще трябва д
а се чуе гласът и на други държави – например Великобритания, САЩ, Канада и др.
Те няма да се държат като кандидатки за харема на Путин. Те ще отстояват ценностите на Запада с всички възможни средства. Те ще са последната преграда пред пътя на орките. И ако орките пак отворят своята дяволска порта и се втурнат на шурм срещу свободния свят – да, тогава наистина ще се чуе онова легендарно и древно: „Напред, рицари на Запада!“ В това колаборационистите, конформистите и путинофилите в Европа не бива да се съмняват. И тогава ще ги питаме: „За кой пореден път предадохте привилегирования си комфорт, за кой пореден път се изкушихте да се отдадете на тъмните си античовешки страсти, за кой пореден път решихте, че вие, нищожества, ще сключвате сделки с Чудовището и така ще посребрите безсъдържателната си безлична същност?“
Никоя сделка зад гърба на украинския народ не е добра
И храбрите в Украйна – родолюбците и патриотите, знаят това. Те не ще се примирят с колаборационизма и политиката на фалшив мир, носещ руско робство и диктат. Те в никакъв случай няма да гледат безропотно как страната им се разпарчетосва, регионализира, федерализира и унищожава от путиновци, зеленосотници, и европейски лицемери. И ще се бият за своята родина. А всичко това можеше да се избегне и да се спести невинната украинска кръв, ако европейските лидери се погледнеха в огледалото и си кажеха: „Аз не искам да остана в историята под името „Предателят от Версай!“