Кънчо Кожухаров

През XIX и XX век бяха създадени няколко изкуствени езика – есперанто, волапук, идо и т.н., като най-голяма популярност добиха първите два. Общото между тях е, че са създадени с благородната цел да подобрят общуването между хората и че тяхната граматика и лексика са дело на създателите им, т.е. създаването на тези езици е интелектуален и морален подвиг.

Македонският език е тяхна коренна противоположност– той е създаден с престъпната цел да прекъсне нормалното общуване между две категории българи – живеещите в тогавашната социалистическа република Македония в рамките на бивша Югославия и живеещите в родната България. Още по-лошо е, че неговото създаване не е интелектуално постижение, а касапска операция – книжовният македонски език е осакатен чрез сърбизиране български език. 

В началото е македонизмът

Както изтъква историкът Никола Стоянов, данни от чиито статии ползвам тук, македонизмът е създаден през 1888 г. като платформа за борба срещу Българската екзархия. Неговият автор Стоян Новакович (сръбски политик – министър председател, министър на външните работи и на просветата; писател, филолог и председател на Сръбската академия на науките) се обосновава така: „Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. ...но сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник... Този съюзник аз виждам в македонизма... с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма.“

Когато обаче след Първата световна война вардарска Македония е окупирана от Сърбското кралство, Белград направо хваща тоягата – лишава българите от политически права, затваря училищата, изгонва учителите и свещениците. За четвърт век македонизмът – този инструмент за обезбългаряване е изоставен като твърде „мек“.

Намесва се Коминтернът

През януари 1934 г. в „Резолюция по македонския въпрос и ВМРО“ Коминтернът, ръководен от своя генерален секретар и покорен слуга на Сталин, секретаря на БКП Георги Димитров, издига лозунга за „правото на нацията за самоопределение и отделяне и завоюване на независима, обединена македонска република на трудещите се“. Скоро групата на националните предатели набъбва, като към инициатора Димитров се присъединяват Алекси Величков, Владимир Поптомов, Дино Кьосев, Никола Вапцаров и други.

Далечната и неявна цел е съветска експанзия и установяване на комунистическа диктатура над целия свят, ала зад нея прозира и старото недоволство на Руската империя от „непокорността и неблагодарността“ на българите и още по-стария ѝ комплекс от чисто българските корени на нейната писменост, култура, религия и – до голяма степен – държавност. Стремежът е българите да бъдат лишени от история и самочувствие, за да бъдат превърнати в поредния покорен от руснаците народ.

Осакатеният език

На втори август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински“ се взема решение да бъде създаден нов, официален македонски език, който „да влегува веднаш во сила“. Сърбинът Блаже Конески опитва да наложи новоизмислената азбука да копира изцяло сръбската, но секретарят на югославската компартия по идеологическите въпроси Милован Джилас сформира поредната езикова комисия, която взема окончателното решение. От македонския език е изхвърлен „българизмът“ Ъ (както буквата, така и звукът) и са вкарани три сръбски букви. С това първата част от операцията „Македонски език“ – създаването на собствена азбука чрез осакатяване на българската – приключва. 

Към меката дебългаризация следва да прибавим и ефекта от екзекутирането между 1944 и 1946 г. на над 20 000 души от интелектуалния елит на Македония и затварянето, измъчването, изпращането в концлагери и убийствата на повече от 100 000 българи. 
За сърбоманските управници на Македония това обаче не е достатъчно. За да бъде прекъсната връзката между хората и техните езикови корени, започва усилена сърбизация на лексиката. Хиляди български думи биват изхвърлени от македонския, като на тяхно място се вкарват неестествените сръбски чуждици. Този процес продължава вече над 70 години и постепенно променя манталитета на родените в Югославия/БЮРМ/Северна Македония български потомци.

Разплатата

Задава се обаче страшна разплата, за която македонските родоотстъпници и техните покровители от Русия/СССР и Югославия/Сърбия не знаят и дори не подозират. Тя е следствие от истината, до която стигнах благодарение на работата си като писател и преводач.
Езикът е живо същество. Езикът живее в симбиоза със своите носители – хората, които го говорят. Изрязването на живи звуци от него е равносилно на отстраняването на важни органи. Насилственото вкарване на чужди думи е равносилно на присаждането на неприсъщи тъкани. 
Но още по-страшно е, че езикът е основата на мисълта и благородството, които се усвояват заедно с майчиното мляко и народните приказки. Лишаването на езика от устояли векове думи, изрази и звуци води до обедняване и осакатяване на мисълта. Някои мисли не могат да бъдат формулирани с изопачените нови думи. Някои чувства не могат да бъдат изпитвани от хора, чийто речник е лишен от хилядолетното благородство на родния език. Мисля, че нашите близки роднини отвъд границата вече са започнали да губят някои от вродените достойнства на българите.
Като писател и човек ми е жал за тях.