Огнян Минчев

В епохата на бърза промяна, която преживяваме интересите, възгледите и политическите позиции рязко се поляризират. Този процес се наблюдава все по-отчетливо и в бивша Източна Европа, окупирана от кремълската империя за половин век след Втората световна война. 

Полша, Чехия, Румъния и Балтийските страни формират контурите на една нова "дъга на съпротивата" заедно  със страните от Северна Европа - Финландия, Дания, Швеция. Тези страни са категорично решени да отстояват и да съхранят свободата си срещу възродения имперски проект на Кремъл, започнал своята експанзия с агресията срещу Украйна. Полша вече инвестира над 4 на сто от своя брутен продукт в отбрана и разполага с въоръжени сили, способни да спрат всяка източна агресия. Румъния реагира решително и категорично на оперативното мероприятие, подготвило избора на нов президент-путинист - Конституционният съд в Букурещ просто отмени опорочените избори. Заедно с новите членки на НАТО - Финландия и Швеция, Балтийските държави спешно развиват отбранителния си потенциал в изключително трудни геополитически условия - тясно пространство за защита от мащабна агресия, огромна пета колона от руски малцинства и мрежи за влияние. 

В южната част на Източна Европа се формира една друга дъга - политически режими на "мек авторитаризъм" начело с лидери, които искат цялата власт в своите държави и я искат завинаги. Орбан в Будапеща, Вучич в Белград, Фицо в Братислава, Додик в Република Сръбска на БиХ, че се готви и Мицкоски в Скопие... Техните амбиции ги правят несъвместими с правилата и нормите на демократично политическо поведение, приети като стандарт включително в ЕС, а симпатиите и интересите им все по-устойчиво ги водят в геополитическия лагер на Владимир Путин. Демокрацията включва контрол и баланс на властта, прозрачност на нейното упражняване и на доходите от нея, свобода на опониране и честно политическо състезание. Орбан&Со. не харесват тези правила. По-симпатични са им правилата на източната сатрапия, където парите се носят в куфарчета, желаещите да контролират властта заминават за Сибир, а докопалият се до върха на държавата остава там пожизнено. Дъгата на колаборационистите с Путин усърдно черпи кохезионни фондове и привилегии от ЕС (дори и тези, които все още не са членове). Това не им пречи да отварят "задната врата" на Европа за нелегитимна конкуренция на китайски капитали, не им пречи да обслужват - включително в европейските институции - интересите на кремълския агресор за подчиняване и парализиране на Европа пред лицето на московските новоимперски амбиции. Дъгата Будапеща-Братислава-Белград е открита - официална пета колона на Москва в Европа.

Къде е България?

Ако трябваше да напиша този текст преди няколко дни, щях да кажа - скатаваме се. Радев е официалнатга пета колона на Путин, а Борисов и Пеевски - принудени от обстоятелствата евроатлантици. "Градските десни" са все още категорично на страната на Европа и атлантическия свят, но позициите им са далеч от възможността да формират критична маса за защита на българския национален интерес като европейски и атлантически интерес. Посещението на Орбан в София променя оценката за просто скатаване пред лицето на поляризиращия се свят. Радев направи дълбоки, почтителни реверанси пред будапещенския кондукатор, изрично подчертавайки заслугите му "към мира". Т. е. - хвалим Орбан не за друго, а за приноса му към кремълската кауза за поробване на Украйна. 
Борисов също прие Орбан за среща. През последните 15 години сме виждали лидера на ГЕРБ да заема ВСЯКАКВИ позиции по оста Изток-Запад. Наистина всякакви! Напоследък - от 2-3 години насам - Борисов е категоричен евроатлантик, особено по проблемите на войната в Украйна. За него и за Пеевски евроатлантизмът е основното средство за релегитимация както в българския, така и в международния политически живот. Т. е. - тук не става въпрос за възгледи, а за интереси. Но ние и за това благодарим! Ако няма достатъчно български лидери, които да защитават националния ни интерес като дълбока вътрешна визия за европейска принадлежност, то нека поне има лидери, които го защитават по необходимост, но въпреки това го правят. От Радев не можем да очакваме защита на българския национален интерес. От Борисов очакваме такава защита, въпреки високия риск по всяко време да се отметне по конюнктурни причини...
А, понеже стана дума за конюнктурни причини...

Споразумението за сътрудничество в отбраната с Украйна стоя на нечие бюро месеци наред 

и "изплува" за подписване точно в процеса на договаряне на редовно правителство. Точно тук очаквано Борисов даде на "заден", но за мен по-важен е начинът, думите, с които го направи. Би могло да се изрази позиция, че подписването на споразумението може да почака докато се договори ново правителство, докато се урегулира отчасти политическата криза в България. Но не, Борисов директно изстреля - да подпишеш подобно споразумение с Киев сега е "като да си купиш фабрика на 8 септември...". В съчетание с раболепната позиция на Радев при посрещането на Орбан, това изказване на Борисов изпрати на България и на света ясно послание - "ние отново обръщаме табелата". Прежалваме Украйна и се завъртаме по посока на това, което очакваме да прави и новата администрация във Вашингтон начело с Доналд Тръмп. Ами ако грешим? Ако новият стопанин на Белия дом се окаже че няма да прави точно това, което очакваме? Ако се окажа, че твърде рано сме "врътнали табелата"? Е, какво толкова, отново ще се врътнем натам, накъдето духа вятъра... Не е за сефте...

Никак не ми се иска България да се присъедини към лагера - към дъгата на лакомите за власт кондукатори в Будапеща, Белград и Братислава. Още повече, че

тези господа водят устойчива антибългарска политика 

- например в Скопие, в Западните покрайнини и другаде. Но си давам сметка, че за повечето водещи политически фигури в София успехът на Орбан, Вучич, Додик&Со. да концентрират цялата власт в ръцете си е тайна, силна, съкровена мечта. Затова не очаквам, че България може да стане част от дъгата на съпротивата срещу агресията на Кремъл. Ако трябва да бъдем реалисти - надявам се поне да продължим да се скатаваме, вместо да се присъединим към новия авторитаризъм на кондукаторите по оста Будапеща-Белград. Аз съм живял при Тато - и нямам носталгия. Само с общи усилия можем да предотвратим възцаряването на нов селски цар-кондукатор и в София.