Илиана Славова
Безсрамния полк. Така беше титулувано в социалните мрежи путинисткото сборище, претендиращо за безсмъртие. Колко да е безсмъртен „Безсмъртният полк“, след като самите инициатори на това начинание в Русия обявиха, че не искат да имат нищо общо с него?
Бутафория за пропагандна употреба,
в която истината дотолкова няма значение, че Джъд Лоу, Бони и Клайд биват аранжирани като съветски герои без това изобщо да прави впечатление на фанатиците с георгиевски ленти. Какво ти безсмъртие! Паметта и историческата истина отдавна са екзекутирани от поколения вманиачени обитатели на Кремъл. По зловеща ирония днес криминални субекти – далеч не толкова симпатични като Бони и Клайд – биват пускани от руските затвори и изпращани да убиват в Украйна, а после ги произвеждат в герои. Сигурно и те са „безсмъртни“. Впрочем ако в целия маскарад има нещо „безсмъртно“, то е имперският глад за господство. Той ще умре едва когато московитската тюрма на народите престане да съществува.
Днес обаче имперската безпардонност шества по улиците ни, накичена със символи на мракобесни режими. И се ползва с протекцията на тези, които би трябвало да закрилят българската държавност.
На 9 май пред паметника на съветската армия-окупатор в столицата полицията направи всичко възможно, за да създаде комфорт на т. нар. „Безсмъртен полк“, нищо че акцията не беше разрешена от Столичната община и се провеждаше в нарушение на разпоредбите. Не само не направи опит да разпръсне участниците, но и построи кордони, с които отцепи голямата част от пространството, осигури им безпрепятствен достъп до паметника и свободно движение за влизане и излизане от периметъра. Същевременно законният протест срещу хибридното влияние на Кремъл беше изтикан в единия ъгъл, обграден отвсякъде от полицаи, които не допускаха желаещите да се присъединят. Подранилите с половин час бяха затворени между кордоните, останалите обикаляха и ги препращаха от едно място на друго – оттук не може. Защо не може? За да не се стигнело до сблъсъци. И защо ако има такава вероятност
възпрепятствате законната акция, а толерирате незаконната,
вместо да я прекратите? Няма отговор. „Минете оттам“ – казват от полицията и сочат към тълпата, в която вече е и делегацията на руското посолство, начело с Митрофанова. Как да минем, след като точно там рискът от сблъсъци е най-голям? Пак не отговарят, само се хилят ехидно и снимат „нахалниците“, дръзнали да задават въпроси. Сигурно се надяват, да сплашат ентусиастите или поне да ги откажат от участие в митинга.
Разбира се в тълпата на „безсмъртните“ са Велислава Дърева и обичайното БСП-воинство – къде без тях… Проявилите „безразсъдството“ да преминат през този валпургиев разгул на путинизма отново се сблъскват с непробиваем кордон. „Оттук не може.“ Чак когато чуват, че отказът им може да бъде записан и документиран, полицаите пускат „натрапниците“.
Половин час по-късно, запитани защо се държат по този начин, изобщо отричат да са отказвали достъп.
115 г. след обявяване на българската независимост и 34 г. след началото на демократичните промени руският империализъм отново изправя
българи срещу българи
И не говорим само за пропастта между будните граждани и промитите мозъци, готови да пожертват България защото Русия им е „въздухът и слънцето“. Става дума за разлом между институциите в държавата. Кметът Йорданка Фандъкова забранява шествието, полицията го толерира. И не, няма нищо общо фактът, че забраната е издадена същия ден вместо 24 часа предварително – шествието изобщо не е получавало разрешение и съгласуване, за да бъде смятано за легитимно. Бламирането на забраната от страна на МВР е арогантно предизвикателство към законността и държавността. С потенциал за гражданска война. Сега не се случи, но какво ще стане ако утре реално се стигне до сблъсъци? Чия страна ще вземат силовите структури при еднолично управление на президент, според когото Крим е „руски, какъв да е“?
Това не е първият случай и ако не се сформира евроатлантическо правителство, няма да е последният.
Преди година, на 4 май 2022, пак пред окупаторския паметник, се разигра същият произвол. Полицията осуети законна проява в подкрепа на Украйна и позволи на активистите от „Възраждане“ да окупират мястото – отново в нарушение на реда, без да имат разрешение от общината. Със същото безпардонно отношение от страна на полицаите: който има претенции, да подаде сигнал на тел. 112.
Тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков днес е възнаграден с депутатски мандат в групата на ПП-ДБ. Сегашният – Иван Демерджиев, сигурно също е на път да получи още власт. Ако се съди по начина, по който протичат разговорите за съставяне на правителство, може още дълго да е служебен министър. Разбира се, че с власт като тази имперската безпардонност на Кремъл безпроблемно ще шества по българските улици и в българската политика. Докога?