Преди няколко години за последно се дискутираше фактът, че на поколенията след 1989-та модерната история на България не се преподава. Най-категоричната победа на посткомунистическатга олигархия в България бе грижливо запазеното мълчание - в учебниците и класните стаи - за това какво правиха бащите им след идването си на власт на 9 септември. Тогава написах кратък текст, в който добавих, че ако младите поколения на България не знаят почти нищо за периода на комунистическото управление,
най-значимата част от това незнание
е свързана с ролята на Русия и нейната Съветска империя за обезличаването и заличаването на българската държавност. Когато след 2010-2012 г. в България се разгърна новата хибридна война от тотална пропаганда на Кремъл срещу българския избор за членство в институциите на Запада, на русофилските сборища освен стари сталинисти започнаха да прииждат и все повече млади хора. Те вече вярваха, че житейските проблеми, с които се сблъскват са породени от членството на България в НАТО и ЕС - така им говореха и им говорят и до днес евразийските влъхви. Младите българи не знаят какво е Русия - и за добро, и за лошо. Те не знаят руски език, не са имали досег с най-добрите образци на руската култура, но не са имали досег и с дълбоката нищета, примитивизъм и държавно насилие на руската действителност - сега и всякога. Те
познават само пропагандните щампи за Русия,
които упорито са набивани в главите им от чужди хибридчици и нашенски измекяри. Тогава направих и тъжната прогноза, че на България й предстои още веднъж да изпита болезнаната несвобода, налагана от едно поредно - пряко или косвено - евразийско управление. Днес по улиците - наред с останалото - се размахват плашилата на нов "народен съд", оживено се дискутират "нови идеи" за "премахване на партиите", за "власт на народа"... Вече чувам протестните гласове - айде стига си ни плашил със собствените си призраци. Вас никой с нищо не може да ви уплаши. Но ако вместо ясната перспектива за решаване на обществените проблеми с демократични средства изберем
алтернативата на уличния крясък и омраза,
изберем хаоса и насъскването на българите един срещу друг - очаква ни това, което пиша по-горе. Радетелите за евразийски ботуш над България никога не са се предавали, никога не са се отказвали - те се били и остават тук. Днешният ден за тях е една нова възможност - добра възможност. Огледайте се около себе си, ако не вярвате...
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.