В разгара на кризата между Украйна и Русия, тази седмица предстои неочаквана визита на висш руски духовник в България. На 25 февруари в София се очаква да пристигне митрополит Иларион Алфеев. Той е първият в Руската православна църква след патриарх Кирил, изпълняващ функциите на външен министър на вероизповеданието. Това научи Faktor.bg от свои източници в патриаршията. Формалният повод е уж 6-годишнината от канонизирането на спорния руския духовник Серафим Соболев за светец. Той е погребан в криптата на Руската църква в София.
По предварителна програма руският гост ще кацне в петък сутринта в София с частен самолет и ще отпътува за Русия в събота. Ще го придружава протойерей Николай Балашов, който е бивш генерал от КГБ и настоящ главен секретар на Външния отдел на Руската църква. От 44 години Балашов е несменяем, работил е с трима руски патриарси.
На 26 февруари Алфеев ще отслужи Златоустова света литургия в Руската църква в столицата, а от българска страна е допуснал за съслужение единствено варненския митрополит Йоан и главния секретар на синода Герасим, въпреки, че много от владиците русофили са били мераклии да се наредят до госта.
Истинската причина за църковната визата
на Алфеев се пазеше доскоро в тайна не само от българското духовенство, но дори и от повечето членове на Синода. Тя е от геополитически и то концептуален характер. Става дума за подписване на договор за дарителство между руския патриарх Кирил и БПЦ. Говори се за сума от няколко милиона долара, а точната цифра на този етап се пази в тайна. Привидно крупната сума е предназначена за реставрацията на българската патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. Но се говори че целта на данайския дар е освен „позлатяване на кубетата“, да бъдат позлатени и короните на някои митрополити, тоест ще получат под някаква форма част от дарението, за да обслужват руските интереси у нас.
Първоначално договорът е трябвало да бъде подписан от българската страна от патриарх Неофит, но след горещи телефонни разговори между владиците се е решило Синодът да бъде страна, представлявана от любимеца на Русия - Йоан Варненски. Посланик Елеонора Митрофанова лично е била ангажирана с подготвянето и подписването на договора между двете страни. Така реално руският патриарх
Кирил се явява в ролята на основен ктитор на главния храм на БПЦ
Това е прецедент за България, но за православието се случва за втори път. Същото става и със сръбския храм „Свети Сава“ в Белград.
Църковната дипломатическа совалка се случва не само на фона на кризата между Украйна и Русия, но явно е провокирана и от решението на вселенския патриарх Вартоломей да свиква през Великия пост Събор на пентархията – това са църквите на Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим и Кипър. В същото време вече тече ултиматумът, който руският патриарх Кирил постави на православните църкви - до края на Великденския пост да се определят категорично - дали са с Вселенската патриаршия или с Руската църква. Кирил, известен и със светското име Гундяев, предупреди, че църквите, които не се определят, ще бъдат възприемани като вражески, безблагодатни и схизматични (нищо, че Кирил няма право да налага схизма, б.р.). Така православието се оказва
на прага на тежък разкол
Конфликтът е заради казуса с Нововъзникналата Украинска православна църква, която получи Томос от Вартоломей, но и заради амбициите на Москва да се представя като водач и лидер на световното православие. Според познавачи на църковните канони в случая с предлаганото щедро дарение от Русия не става просто дума за симония (купуване на духовен сан и привилегии, б.р.) Реално се прави опит за
купуване на цялата БПЦ
От нашата Църква и митрополитите ще се очаква срещу дарените милиони да взимат решения в интерес и угода на Руската църква и режима в Кремъл, както и незачитане и принизяване ролята на Вселенската патриаршия. Подобна политика съвсем не съвпада и не приляга на интересите и ангажиментите на страна член на НАТО и ЕС. Темите, по които нашата църква трябва да е солидарна с Русия, са в подкрепа на военни действия срещу Украйна и всичките й терористични операции по различни точки на света, непризнаване на новата Украинска църква, блокиране независимостта и свалянето на схизма на Македонската църква, пълно скъсване на контакти с Вселенската патриаршия, църковна пропаганда сред вярващите в подкрепа на Кремъл. Дълбоката цел на Руската църква е разделение и противопоставяне на българите не само политически, но и духовно и религиозно.
На този етап част от митрополитите са доста предпазливи, а Николай Пловдивски се представя като най-явния опонент на руските опити за влияние в БПЦ и пазител на връзките с Вселенската патриаршия.
След литургията в събота Алфеев и другите гости са поканени на обяд в Руското посолство.
В духовните среди вече се поставя въпросът – дали дарението от Русия няма да попадне под санкциите на САЩ и ЕС, защото няма съмнение, че Руската църква се използва като оръжие за имперските цели на режима в Кремъл. И това едва ли би било неочаквано. Още в средата на януари Държавният департамент на САЩ обвини Русия, че злонамерено използва православната идентичност, за да прокарва геополитическите си интереси.
Говорителят на Държавния департамент заяви, че "Русия е ангажирана в
тайни и явни злонамерени опити
да инструментализира православната идентичност, за да задоволи собствените си геополитически интереси, с подкрепата на определени православни църкви и други лидери, като същевременно подкопава други вероизповедания".
Паралелно с това се коментира и въпросът – защо БПЦ отказа през последните години да работи по европейски проекти и да финансира прозрачно опазването на храмовете в България?