Димитрин Вичев
Капитан I ранг о.р. Васил Данов
Атлантически съвет на България


На 20 май 2020 г. (сряда) българската държава чрез нейното Народно събрание бе употребена едновременно за лични цели и чужди интереси, като прие набързо декларация, засягаща  българо-украинските отношения. От една страна това са  личните цели и амбиции на украинския депутат от български произход Антон Кисе в опитите му да запази политическото си влияние в Болградския район на Украйна, а от друга страна това са  дългосрочните  политически интереси на Кремъл за разбиване на единството и териториалната цялост на Украйна.

Ако се проследи в сайтовете на български неправителствени организация в Украйна и в сайта на депутата от Върховната рада Антон Кисе, историята на темата с административно-териториалната реформа в Украйна и отношението ѝ към правата на етническите българи, става ясно че:
През последните 6 месеца (след 13 декември 2019 г.) изобщо не е споменаван някакъв проблем, не са посочени тревожни тенденции, сигнали, очаквания или запитвания относно нарушени права на етническите българи в Украйна.
Но в публикациите на Антон Кисе от 2 и от 13 декември 2019 г. ясно личи отношението на депутата към административната реформа. Въпреки решението на украинското правителство населените места доброволно да се обединяват в общини (громади), Кисе настоява за „неговия” Болградски район да бъде направено изключение и той да остане една община. Цяла Украйна с 40-милионното си население се прерайонира на по-малки общности, за да постигне дълго желаната и препоръчвана от Европейския съюз децентрализация, но за Антон Кисе европейските стандарти не важат.

„Всички на конете, а Антон – на кобила!”

Затова през декември 2019 г. депутатът привиква български дипломатически представители от посолството в Киев на разговор в Областната администрация на Одеса. На 13 декември целокупният украински народ и българското малцинство разбират, че „негово превъзходителство” Антон Кисе пристига в България и осъществява срещи с Комисията по политиките за българите в чужбина. 
Кисе твърди, че българските депутати се интересували  от „административно-териториалната реформа в Украйна” и от "защитата на етническите малцинства". На пръв поглед всичко е чудесно: реформата върви съгласно изискванията на закона от 2015 г. „За доброволното обединение на общностите” («О добровольном объединении громад»). Украинският депутат от български произход приема философията и механизмите на промените. Но...

„Споделих опасения, че в редица случаи съществува риск да бъдат унищожени (!) големи и самодостатъчни села с изградена инфраструктура. Това се отнася особено за Болградския район. Разговаряхме как да избегнем изчезването (пак!) на тези населени места от картата на обединените общности, как да запазим националната, културната и езиковата самобитност на българския етнос в Украйна и особено в Одеска и Запорожка област, където живеят компактни маси българско население.”

Чудесно! Но нима някой се готви да бомбардира селищата, да зарива с булдозери или да прогонва с огън и меч българите, които живеят на украинска земя повече от 200 години!? Нов Гладомор ли се задава, отнел през 1932-1933 г. живота на повече от 100 000 българи в Украинска СССР? Кои са тези злодеи? 
„Лично аз се базирам на настроенията на моите земляци и избиратели, на тяхната оценка за протичащите процеси. Знам, че в Болградския район мнозинството от жителите биха искали районът да се запази в сегашния си вид”, скромничи Антон Кисе.
Е, щом „хората искат” и Господ не би възразил.
После Спасителят на българщината в Украйна св. Антон Кисе  информира, че "по инициатива" на вицепремиера Марияна Николова и заместник-председателя на Народното събрание Валери Симеонов се е срещнал с тях. 
Така Антон Кисе ангажира в операцията си българския парламент и българското правителство. 
След което забърква и името на евродепутата и заместник-председател на Парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент Андрей Ковачев. В сайта и в страницата си във Фейсбук политикът с „над европейски“ мащаби Кисе ни информира, че: „След Кръглата маса ми се обади Андрей Ковачев, лидер на най-голямата депутатска група в Европейския парламент. Той изяви готовност да окаже методологическа и експертна помощ при извършване на реформата и по-точно за спазване правата на националните малцинства. Готов е също така заедно с други европейски парламентаристи да участва в организирането на срещи на най-високо равнище”.

Ето как Кисе манипулира избирателите си,

че е техен защитник, че е изключително активен, добре посрещан и уважаван в България, в Европа, че и в Европейския парламент.
Но общуването във Фейсбук е коварен процес, защото под публикациите на депутата изказват искрено и лично мнението си десетки бесарабски българи, които не цепят хасе на др. Кисе и открито заявяват, че не му вярват. И даже го питат защо, след като в Украйна е забранено двойното гражданство, той се е уредил с български паспорт и как, след като е украински депутат и ежедневно заседава във Върховната рада, същевременно постоянно пребивава на българска територия.
Друг наш сънародник бе публикувалимотната декларация на Кисе, от която се вижда, че безсънните нощи и неистовите усилия на г-н депутата на „ползу роду“ съвсем очаквано са го превърнали в доларов милионер. Джипове, поршета, безчет имоти в Украйна и в България, участия във фирми и т.н. Дай, Боже, всекиму родолюбцу.
„Българска интервенция или попълзновения на северния съсед?”
Веднага след злополучната декларация на Народното събрание украинското Външно министерство реагира незабавно и протестира  с доста рязко изявление, в което напомни на българските депутати, че намесата им във вътрешните работи на Украйна е недопустима от политическа и дипломатическа гледна точка и твърде груба спрямо приятелски народ и държава.
В публикация от Болградския край под заглавие „Болгарская интервенция или происки северного соседа?” представители на местната власт в Одеска област се опитват да обяснят на разтревожените български политици, че опасенията им относно „промяна на етническата структура, размиване на българската идентичност и ощетяване на българската култура” са лишени от логика.
Защото според новата конфигурация за райониране, утвърдена от Одеската държавна администрация, центрове на петте общини в този край ще станат четири български села и гр. Болград. В защита на своето желание да се обединят селата в Болградски район в 5 общини и срещу опитите на Антон Кисе да не позволи това, етническите българи, излизат на протест на 19.05.2020 г.

Какви „притеснения”, какво „размиване на идентичност”?

Украинските медии бързо са определили откъде идва „приятелският огън” срещу административната реформа и посочват депутата Антон Кисе като автор и организатор на провокацията. „Този извод се потвърждава от факта, че в течение на пет години народният представител и съратниците му саботираха реформата, насочена към децентрализация, а през последните пет месеца Антон Кисе особено активно се бореше за запазване целостта на Болградския район като собствен „вилает” - поставя диагнозата сайтът  bessarabiaua.media.
„Не е изключено в разиграния сценарий около „тревогите” за бесарабските българи да имат пръст специалните служби на северния съсед”, дебело намекват журналистите от Бесарабия.
Украинските лидери и граждани са особено чувствителни към тази тема, защото болезнените спомени от 2014 г. са твърде пресни. Тогава, преди 6 години, руската агресия срещу независима Украйна започна точно с такива изсмукани от пръсти претенции и откровени лъжи и инсинуации, като : „незачитане” интересите на руското малцинство в Крим и в Източна Украйна; „притеснения” спрямо рускоговорящи украински граждани; „закриване” на руски училища и „забрана” на руския език. После гръмна тежката артилерия за „зверства и изстъпления” на украинските „фашисти”, за „разпънато на кръст момченце”, за „изнасилена и убита руска бабичка”...
Помните ли тези заглавия в някои български вестници? А помните ли твърде „обективните” репортажи на БНТ от Крим? А „задълбочените анализи” на др. Елена Йончева? Не беше много отдавна.

Тежката дума на Върховната рада

След безсмислиците, изречени от българския парламент, още на следващия ден депутати от Комисията по въпросите на държавната власт, местното самоуправление, регионалното развитие и градоустройството във Върховната рада на Украйна и от партията на президента Вл. Зеленский „Слуга на народа” се срещат с представители на българското малцинство и дават разумен, балансиран, авторитетен отговор на българските си „колеги”.
Председателите на селските съвети от Криничное, Каракурт, Василиевка, Голица, Калчев и Огородное са изразили категорично несъгласие с идеята на Антон Кисе  целият Болградски район да представлява една община. И са нарекли декларацията на Народното събрание на Република България „недопустима намеса във вътрешните работи на Украйна”. Толкоз.
Николай Богоев, председател на селсъвета в Огородное, обяснява, че новата конфигурация от пет общини в Болградския район е обсъждана от няколко години на общи събрания в селата, на съвещания с кметове и в печата. Убеден е, че сега малките административни единици ще получат повече финансови и властови ресурси, ще им се чува думата, ще могат по-отблизо да се грижат за населението. „В нашия край живеят не само българи. Трябва да се съобразим и с тяхното мнение”, казва Н. Богоев.
Елена Жечева, председател на селсъвета в Каракурт (нали знаете какво значи „каракурт”? – от тур. „черен вълк“) напомня, че в района повече от 200 години живеят хора от различни народи и националности, но нито веднъж не са възниквали разногласия или неприязън помежду им. В самото с. Каракурт мнозинството от населението са албанци. То е единственото в Одеска област, където живеят албанци. Освен българи има и гагаузи.
Депутатът Андрей Клочко, председател на Комисията по въпросите на държавната власт, местното самоуправление, регионалното развитие и градоустройството във Върховната рада, смята, че „вчерашната декларация на българския парламент е недипломатична”. 
Депутатът Виталий Безгин изразява увереност, че Министерският съвет на Украйна ще утвърди предложението на Одеска област, подкрепено от огромното мнозинство на жителите от Болградския край, да бъде въведено новото райониране.
„Функциите на депутата са да помага, а не да пречи, като налага на хората мнението си”, резюмира Андрей Клочко.
Украинският милионер от български етнически произход Антон Кисе се опита да скара евроатлантическа България с Украйна, която е вписала в Конституцията си, че членството ѝ в ЕС и НАТО е национална стратегическа цел.
Кисе успя. Почти.

Кремъл би бил твърде доволен

от подобен развой на отношенията между Украйна и България. Защото на Путин и на стратезите на хибридната агресия не са достатъчни хвалбите на Кисе за "славния ден на победата 9 май". Нито оценката за събитията в Одеса на 2 май 2014 г, когато главорези от ГРУ се опитаха да устроят кървава баня в Одеса и да я превърнат в бойно поле, подобно на Донецк и Луганск. Преди 6 години в Одеса загинаха повече от 40 души, но Кисе не обелва нито дума за руските терористи, въпреки че е член на парламентарната комисия за разследване на събитията в Одеса. 
Знае ли тези факти вносителят на декларацията в Народното събрание Валери Симеонов? И ако не ги е знаел, защо г-н Симеонов е председател на Групата за приятелство с Украйна? Така ли ще градим приятелството? С Антон Кисе и с провокации срещу воюваща Украйна?
Явно г-н Симеонов е повече приятел на Антон Кисе и по-малко приятел на Украйна. Дали ще се опита да изсърба попарата, която надроби в сряда?
Позорно и жалко е, че след като през 2018 г. чествахме 100-годишнината на дипломатическите отношения между Царство България и Украинската народна република, една проекто-декларация, без да е минала през Комисията по външните работи, нито през Комисията по политиката за българите в чужбина бе набързо вкарана като точка в дневния ред и гласувана на юруш от депутатите на ГЕРБ, НФСБ и „Воля”. 
Недопустимо е върховният законодателен орган на Република България да гласува и се ангажира с документ от международно значение без категорично изразено публично становище на Министерството на външните работи и без да се направи задълбочен анализ на мотивите на вносителя на декларацията и последствията за двустранните отношения между България и Украйна. Учудващо е, че не са отчетени рисковете, които евентуално биха възникнали за етническите българи живеещи в Украйна, както и възможното създаване на  напрежение между различните етнически групи украински граждани от опасния прецедент за намеса във вътрешните работи на суверенна държава.

Този въпрос е важен както за приятелите на Украйна в България, така и за всички български родолюбци. Мястото и ролята на Украйна като асоцииран член на ЕС и партньор на НАТО е уникално. Независима Украйна е последната преграда пред Кремъл за връщане на Източна Европа в кошарата на новата кремълска  полуимперия. 

Не ни е за първи път, на нас българите,

да се ловим на въдицата на Кремъл и ГРУ

Спомнете си как през 2014-2015 г. политици, медии и «неправителствени» русофилски организации наскачаха при вестта, че «Украйна воюва срещу Русия с българска кръв», като «мобилизира българи от Бесарабия и ги праща да се бият в Донбас». Тогава пристигна украинският външен министър Павел Климкин и обясни, че от 220-те хиляди българи в Украйна са мобилизирани всичко на всичко... 27 души. И повечето били доброволци.
После пак скачахме, че в Украйна «ограничавали възможностите на българите да изучават родния език». Тогава пак приятелят на Украйна г-н Валери Симеонов изразяваше особено силно възмущение. А в дъното на поредния антиукраински „Биг Мама скендъл” отново се оказа... др. Антон Кисе.
Това е резултатът от ненаучените исторически и житейски уроци.
Никой политик, държавник или обикновен чиновник от постсоциалистическа България няма право с безотговорни действия и необмислени прибързани декларации да руши отношения, градени от народи и от институции повече от 200 години.
В заключение да си спомним думите на Апостола Васил Левски в писмо до Филип Тотю от 1 март 1871 г.:
„Това така доказвам на нашите „родолюбци“, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци  и  хайде - отдето  е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. 
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“