Димитър Иванов
Отличителна черта на путинската идеология е, че налага политиките на режима със сила, кръв и терор без да се съобразява с международни договорености и общоприети ценности на демокрацията. Показателен в тази посока е скандалът, който избухна в Чехия през март тази година – специалните служби уличиха ГРУ като организатор и извършител на взривове във военни складове, при които има загинал.
Премиерът на Чехия Андрей Бабиш бе категоричен:
"Въз основа на ясни доказателства, събрани в разследването на нашите служби за сигурност, мога да заявя, че има достатъчно обосновани подозрения за намесата на служители от Главното разузнавателно управление, отдел 29155, при взривовете в складовете за боеприпаси в района на Върбетица през 2014 година. Чехия е суверена държава и трябва да реагира по необходимия начин на получените сведения в областта на сигурността".
България също се оказа част от тази
подривна и терористична дейност
на руснаците, а прокуратурата призна, че зад някои от взривовете у нас през последните години също прозира ръката на ГРУ.
Анализатори в областта на сигурността са категорични, че една от основните цели на унищожените от Русия оръжейни складове и фабрики в България и Чехия, довели до смъртта на невинни е да бъдат сплаши държавите от ЕС да не се противопоставят на политиката на Путин и особено на руските военни интереси. В историческа абстракция на територията на ЕС са засечени и други подобни инциденти, които с оглед на актуалната информация за подривни действия на Русия в оръжейните индустрии, следва да бъдат ревизирани и преоценени. Сега става ясно, че същият режим аранжира „инцидентите“ в различни оръжейни фабрики и складове от поне десетилетие. Според реазследващи част от тях в действителност се дължат на човешка грешка или техническа неизправност, но с оглед актуалната информация за дейността на служителите на ГРУ зад граница, всички подобни казуси следва да бъдат ревизирани и преразгледани от разследващите органи.
България е показателен пример в тази посока – за последните 10 години в страната са регистрирани 19 взрива в оръжейни заводи и складове, но едва след разкритията в Чехия и у нас се заговори за руска следа, а прокуратурата с 10-годишна давност обяви, че поне няколко от инцидентите носят почерка на ГРУ, издирват се и конкретни лица.
Алтернативен анализ на този вид атаки може да обясни евентуалното участие на руското правителство в тях не само по политически, но и по икономически причини. Не е тайна, че част от засегнатите оръжейни производители в Централна и Източна Европа са
конкурент на руските оръжейни търговци
в редица точки по света. От друга страна пък, ако погледнем случващото се през призмата на средноевропейския гражданин, който се труди в подобни предприятия – неговият поминък е унищожен, а животът му застрашен, само защото поради случайни обстоятелства са се оказали на пътя на Путин.
Доста преди да се заговори за взривовете на света стана ясно, че путиновият режим вече стои зад редица опити за физическо елиминиране на лица, някои от които граждани на ЕС, традиционно противопоставящи се на неговия диктат. Част от тези мокри поръчки бяха успешни, но опитите за отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Лондон през 2018 г. и покушението срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев и негови близки през 2015 г. продължават да бъдат мрачни свидетелства за действията на путиновите тайни служби?
Много от анализаторите смятат, че не е възможно да се твърди категорично, че Путин е одобрил лично подобни атаки, но проследяване на фактите сочи, че крайния резултат съответства напълно с геостратегическите интереси на Руската федерация – повечето фабрики, обект на взривове са търгували със страни, спрямо които неправомерно и прикрито Русия води военни действия. Красноречиви примери за това са Украйна, Сирия Грузия и други страни от бившия Съветски блок. Няма и как да бъдат забравени думите на Владимир Путин, че предателите на Родината трябва да получат своето наказание, коментирайки отравянето на Сергей Скрипал. Само преди месец пък стана известно, че руските военни разузнавачи Александър Мишкин и Анатолий Чепига, заподозрени от британските власти в покушението над бившия офицер от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му, както и от чешките власти в организирането на експлозията в град Врбетица и в България, са били повишени и в момента работят за Кремъл. Това разкри българският журналист Христо Грозев, който е част от международната група за разследване Bellingcat, предаде „Радио Свобода“. Двамата са получили високи държавни постове, защото осветени не могат да работят като шпиони, а Кремъл подобаващо им се е отблагодарил.
Изводът който безспорно се налага е, че Путин и неговото обкръжение по същество се отъждествяват с белезите на
интернационална мафиотска структура,
която няма скрупули да заплашва, изнудва, рекетира и елиминира физически инакомислещи в световен мащаб.
Неслучайно на 29 Април 2021 г. Европейският парламент предприе смело, но необходимо решение като прие с огромно мнозинство резолюция, призоваваща държавите от Съюза да засилят натиска над дипломатически представителства на Русия, да ограничат енергийните си зависимости от Русия, да бъде преустановено изграждането на „Северен поток 2“ и да не се позволи на „Росатом“ да изгражда нови ядрени централи в Европа. Единствено чрез колективни действия е възможно да бъде осигурена защита срещу разнородните заплахи за държавите-членки, които непрестанно генерира режима на Путин. Съзнавайки това, Русия от години цели да дестабилизира Съюза, тъй като преодоляването на вътрешните защитни способности на всяка страна, изпаднала в изолация от останалите на Стария континент, е лесно постижимо. Единствено обединени държавите могат да изградят адекватна защита за опазване независимостта и демокрацията.
Но България отново се оказва изключение от тази тенденция. Вместо да получи ясен отпор за агресивната си политика, посланикът на Русия у нас
Елеонора Митрофанова плаши със санкции, „лудите глави“ в България, които вредят на интересите им. Дипломатът открито говори, че енергетиката, разбирай строителството на АЕЦ „Белене“ и доставката на газ – „Балкански поток“ ще остане приоритет в отношенията между двете страни. Тревожното в случая е, че държавните институции в лицето на президента, премиера и политическите партии мълчат за наглото поведение на Митрофанова, което освен опасно за България е подозрително и притеснително за западните ни партньори от НАТО и ЕС.