По повод трупането на руски войски по границата с Украйна и реакцията на Запада срещу повтарящите се прояви на агресивност от страна на Руската федерация, ми се иска да припомня на кремълските подлоги у нас някои истини за политиката на тази западаща държава.
Тъй като поради липса на всякаква мисъл неййната политика периодически зацикля и се изправя пред едни и същи проблеми, ще си позволя да цитирам неголям откъс от моята книга "Кой какъв е в българската корупция" (2007).
Бикът и стената
Не на последно място и защото не познават един повтарящ се прийом в руската политика, описан най-добре от професора по държавно право и български министър след преврата през 1944 година Петко Стайнов. Ето какво разказва по тоя повод преводачът и автор на речници Гочо Чакалов:
“Още в началото на м. юни 1945 година Съветският съюз гръмогласно денонсира съществуващото от преди войната споразумение с Турция относно режима на проливите и поиска да се започнат преговори за нов тип споразумение. В същия ден из цялата страна се появиха съобщения, че съветската армия предприема движения из страната.... Не малко хора взеха създаденото положение за много сериозно....
Точно по това време присъствувах на кратък разговор между баща ми и проф. Петко Стайнов при случайна среща на бул. “Евлоги Георгиев”. Когато баща ми изрази известно безпокойство от това, което става у нас, проф. Стайнов му каза:
– Слушай, докторе, Съветският съюз има практика и знае как да се държи като бик, който с пълна скорост и с наведени напред рога се засилва срещу дебелата бетонна стена на арената. И когато достигне на два метра от нея, и всички са изтръпнали от ужас, бикът забива крака и успешно завива на два сантиметра от стената.. Бъди спокоен. Тези неща са известни.
Кубинската криза
За нас те не бяха известни. Разбрахме ги по-нататък, когато един Божи ден Хрушчов заяви, че след 6 месеца от датата на декларацията му неговите войски ще завземат Западен Берлин... , а няколко дни преди изтичането на зловещия срок заяви съвсем между другото... “Ние за Берлин няма да вдигаме нова световна война”. Разбрахме го и при Кубинската криза, когато Съветският съюз инсталира 40 далекобойни ракети в Куба и след това си ги прибра, като видя, че стената пред рогата му е бетонна.”
За съжаление някои знания не се предават и се налага следващите поколения отново и отново да ги преоткриват. Някой може да възрази, че този бичи блъф е бил присъщ за Съветския съюз и че нямаме право да го отнесем безкритично към днешна Русия.
Разпадането на Съветския съюз
Те обаче забравят, че за днешния руски президент най-трагичното събитие на ХХ век не е взелата 40 милиона жертви Втора световна война, а безкръвното разпадане на Съветския съюз. Нито пък си дават сметка, че Путин не е руски, а съветски човек, и че неговият външнополитически маниер не е дори съветски, а имперски. Стил, който априори изключва партньорството, защото признава единствено подчинението.
Путин и Първанов срещу България
Когато през септември 2006 година трябваше на всяка цена да си осигури контрол над тръбата, Путин дори не си даде труда да дойде в България, а на път за Африка привика послушния си български колега в Атина. Сключената сделка беше изгодна за Първанов и върхушката на БСП, но убийствена за българските национални интереси.
Така за втори път след скандала с петрола на Садам Хюсейн Първанов остави след себе си мазно петно. Но докато първия път то изби върху политическото лице на БСП, сега върху него се подхлъзна енергийният и политическият суверенитет на България.
Край на цитата за миналото. А сега да надзърнем в бъдещето.
Разпадането на Руската федерация
И какъв е отговорът на въпроса в заглавието?
Путин няма да направи нищо. Колкото и да се прави на луд, той е страхливец, а не самоубиец.
Очертаващият се кошмар с разпадането на Руската федерация, който той вероятно сънува всяка нощ, започва с нахлуване в Украйна.