19 Ноември, 2026

За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров

Проф. д.н. Вили Лилков

През 1880 г. украинецът Николай Костомаров създава фантастичната повест „Бунтът на животните“, в която описва как животните в едно имение се вдигат на бунт срещу своя  господар в търсене на свобода и справедливост. 

Повестта е забравена за повече от 100 години и неочаквано излиза на бял свят през годините на перестройката в СССР, когато „Фермата на животните“ на Джордж Оруел добива голяма популярност. 

Приликите между двете произведения са поразителни и в литературните среди се поражда логичният и все още неразгадан въпрос: Дали повестта на Костомаров е достигнала навремето до Оруел и доколко той се е възползвал от нея?

Кой е непознатият украински просветител

Николай Иванович Костомаров (известен в Украйна като Микола Костомаров) е историк, етнограф, поет, писател и общественик –аристократ по дух и учен с интерес към народното творчество и бита на обикновения човек. 

В Украйна той е обявен за „първият класик на украинската историческа наука“. 

Ранни години и учение

Роден е през 1817 г. в село Юрасовка, Воронежска губерния като син на местния дворянин Иван Костомаров и крепостната селянка Татяна Мелникова. Според законите на Руската империя той официално е крепостен на собствения си баща. През 1828 г. бащата зверски е убит и ограбен от свои крепостни селяни. Младият Николай е откупен от крепостничество, когато майка му преотстъпва голяма част от наследството на роднините на бащата.

Николай Костомаров завършва гимназия във Воронеж и постъпва в Историко-филологическия факултет при Харковския университет, където попада под силното влияние на идеите на романтизма и славянофилството. На 16-годишна възраст открива красотата на украинския език, за който казва: „Любовта към украинския език ме увличаше все повече и повече и ми беше мъчно, че такъв прекрасен език остава без никаква литературна обработка и е подложен на съвършено незаслужено презрение“. До 1840 г. издава няколко драматични произведения и поетични сборници. 

През 1844 г. защитава магистърска теза за историческото значение на руската народна поезия.

През следващите две години преподава в гимназии в Ровно и Киев, а от 1846 г. е избран за професор по история в Киевския университет „Свети Владимир“.

Кирило-Методиевско братство

Николай Костомаров се запознава с Тарас Шевченко и заедно с него и група интелектуалци основават тайната политическа организация „Кирило-Методиевско братство“. Костомаров е идеолог на организацията, автор на нейния устав и на програмния документ „Книга за битието на украинския народ“. 

Идеологията на братството е основана на християнския демократизъм, а целта му е премахване на крепостното право, ликвидиране на съсловните привилегии, въвеждане на всеобщо образование и превръщане на Руската империя във федерация от свободни славянски републики, включваща Украйна, Русия, Полша, Чехия, Сърбия, България и др., с общ език на църковните богослужения, с пълна автономия, собствено правителство и парламент, които решават общите въпроси на общославянски конгреси в Киев. Тези идеи противоречат на руската политика за 

пълна асимилация на „малорусите“

По-голямата част от членовете на братството приемат, че най-добрите методи на борба са просвета, разпространяване на литература, увеличаване броя на членовете и не одобряват революционните действия. За разлика от тях Тарас Шевченко е на открити революционни позиции.

През пролетта на 1847 г. организацията е разкрита и членовете ѝ са арестувани. Костомаров е арестуван в навечерието на сватбата си. Прекарва една година в Петропавловската крепост и е заточен в Саратов, където написва „Бунтът на Стенка Разин“, „Очерк за търговията на Московската държава през XVI и XVII век“, книга за Богдан Хмелницки, извършва етнографски пътешествия и събира народни песни и предания. 

По-късни години и наследство

След смъртта на император Николай I и последвалата амнистия през 1859 г. Николай Костомаров е поканен за професор по руска история в университета в Санкт Петербург. Учебните зали по време на лекциите му са препълнени с различни хора, не само студенти, които той привлича с таланта си на оратор и с това, че поставя в центъра на историята не владетелите и държавата, а народа, неговия дух и култура. 

Избран е за член-кореспондент на Академията на науките на Санкт Петербург и за член на археографската комисия. Издава актове по история на Украйна, въз основа на които написва поредица от монографии. Публикува научни статии в списанията „Руско слово“, „Съвременник“, „Основа“, „Руски архив“, „Беседа“, „Украинец“, „Киевска старина“, „Отечествени записки“ и др.

През 1861 г. написва един от най-значимите си теоретични трудове „Две руски народности“, в който сравнява великорусите (руснаците) и малорусите (украинците) и доказва, че това са два напълно различни културно-исторически типа. Според него народният характер на руснаците е формиран под влиянието на суровите географски условия и държавния абсолютизъм, което е породило стремеж у хората към силна централизирана власт, колективизъм и подчинение на индивида в името на държавата. Напротив, украинският характер е изграден върху личната свобода, индивидуализма и демократичните традиции на народното самоуправление. 

Костомаров защитава тезата за южноруското православие като „много по-духовно, жизнено и вътрешно силно“ от северноруското, което според него се свежда основно до обредност. В Русия съществува „нетърпимост към чуждите религии, презрение към чуждите народности, високомерно мнение за себе си“. Той изтъква, че украинците са различни от руснаците, защото „те от незапомнени времена са свикнали да чуват чужда реч и и да не избягват хората с различен външен вид и с други наклонности“.

През 1862 г., когато университетът в Санкт Петербург е затворен поради студентски вълнения, Костомаров и други професори започват да изнасят публични лекции под формата на „свободен“ или „подвижен“ университет. Властите им забраняват да преподават по този начин, Костомаров не се подчинява и е принуден да напусне университета. Посвещава се на научна и издателска дейност и публикува трудове по въпроси от историята на Русия, Полша и Украйна. 

Написва драмата „Кремуций Корд“ за римския историк, който по времето на император Тиберий по доноси е осъден на доживотен затвор, а съчиненията му са изгорени. В затвора той се обрича на гладна смърт и на смъртния си одър казва: „Предайте на Тиберий, че историята ще отмъсти за историка...“.  През 1875 г. Христо Ботев превежда драмата на български и я издава в Букурещ. За нея той пише във вестник „Знаме“: „Тая книга описва обществения разврат в Рим във времето на тиранина Тиберия и е твърде интересна и поучителна за всеки един народ...“.

По-късно Костомаров издава „Мисли за федеративното начало в Древна Рус“, „Очерк за домашния живот и нравите на великоруския народ през ХVI и ХVII столeтие“, „Повест за освобождението на Москва от поляците през 1612 година и избирането на Цар Михаил“, „Кудеяр“, „За историческото значение на руското песенно народно творчество“, „Мазепа“ и много други. 

В 15 тома под заглавието „Исторически монографии и изследвания“ излиза поредица от негови исторически статии. Основният труд на живота му е многотомното издание „Руската история през жизнеописанията на нейните водещи дейци“ (1873–1888).

 Българското книжовно дружество възпоменава украинския историк

Николай Костомаров умира през 1885 г. в Санкт Петербург. По повод на смъртта му в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец“ в два поредни броя на списанието излиза статия на Александър Головин, в която е наречен „знаменитий и известний на всичкия учен свят историк“, комуто „принадлежи първото място в разяснението на онова просветителско значение, което са имали светите Кирил и Методий в историческите съдбини на славяните“. Според Головин „искреността беше една от най-забележителните черти на неговия характер“ и „той бе най-добрий професор от филологическия факултет, така щото въспоминанията за университета се сливат с въспоминанията за личността на Костомаров“.

Името и творчеството на Костомаров, макар и много популярни за времето си в Русия, днес рядко се споменават. Още приживе той е белязан с клеймото „украински националист“, а след Октомврийската революция тази характеристика е затвърдена от съветските учени и специалисти и той незаслужено е забравен за дълги години. 

Б.Р. Очаквайте: Когато животните се разбунтуваха: Копирал ли е Оруел от Костомаров?

Сподели:
Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка

Памет за  войводата и поета, осветил зловещата роля на Русия по македонския въпрос

Памет за войводата и поета, осветил зловещата роля на Русия по македонския въпрос

За поета свободата на България не може да бъде заложник на чужди имперски интереси, превръщайки словото си в оръжие срещу амбиции на Русия, чиято подкрепа не е безкористна, а стремеж към господство на Балканите

Коментари (0)