Георги Георгиев, istinata.bg
Все повече българи са разбрали за коварната и двулична АНТИБЪЛГАРСКА политика на имперската руска дипломация и най-вече на руския консул в Цариград граф Игнатиев, както в организирането на схизмата против Българската църква, така и в организирането състава на комисията, обесила Васил Левски.
В опита си да предотврати единение на българския народ , той е поредният руски консул в Цариград, който изисква от османските власти заточение на българските владици и организира обявяването на схизмата против Българската църква от руската и Вселенската патриаршии.
Тук ще видите оригинала на писмото, с което граф Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” (срещу Левски, б.р.) османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“
В опита си да предотврати единение на нацията ни граф Игнатиев следва политиката на Русия и своя предшественик – руският консул в Цариград княз Горчаков, който за първи път изисква заточение на нашите владици още през 1861 г., когато вече е набрало сила народно-църковното ни движение и желае от Високата порта официално да признае независимата Българска екзархия.
Въпреки опитите на руската дипломация да предотврати това, обявяването се случва с най-високия по ранг документ в Османската империя – султански ферман от 1870 г.
Според чл. 10 от фермана територията на Българската екзархия надхвърля 200 000 кв. км. Според чл. 10 към нея могат да се присъединят и други епархии, които не са включени, но при гласуване и то с 2/3 мнозинство.
Съобразно този параграф се извършва гласуване в Македония под контрола на османските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е катастрофален за имперската руска политика и гръцките фанариоти. Практически цяла Македония се присъединява към Българската екзархия – Скопска, Охридска и Битолска епархии.
Прилагам оригинала на фермана, както и карта на Българската екзархия, населена с преобладаващо българско население:
Това е моментът, в който османските власти осъзнават, че е по-добре да гледат на възродената българска нация като предпазен буфер пред имперските амбиции на другата паразитна империя в опита й да завземе нови територии. За съжаление, до голяма степен непоследователната им политика и вариране между Русия и Великите сили изиграват фатална роля за империята, а и за българската национална кауза.
След заточените на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение.
След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Както и самият историк Симеон Радев пише:
„Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”
Ето и линк към книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България”, където продробно са описани горните събития. (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=...
Длъжен съм да уточня, че Симеон Радев е един от малкото истински пробългарски историци, отразяващ вярно и подробно събитията в тази епоха, за разлика от нароилите се през последните десетилетия псевдоисторици, назначени на хранилка от Кремъл и покорните му слуги тук, за да обслужват идеологемите на руския империализъм и да преиначават, укриват и изкривяват истинската ни история с цел убийство на националния ни дух и принизяване на народните ни борби и въжделения.
Та, да си дойдем на думата…
Както вече споменах, от мои източници във Военно разузнаване разбрах, че там се пазят факсимилетата от кореспонденцията на граф Игнатиев с османските власти относно организирането на „процеса” (всъщност комисия, а не съд), която се произнася за съдбата на Апостола. Лично по настояване на граф Игнатиев в състава на комисията са включени четирима българи:
- хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята
- Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
- Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
- Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.
В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимератор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски изповядва и идеите за „чиста и свята република”.
Образуване на голяма, сплотена и независима България ще бъде радикална пречка за завоевателните амбиции на руския империализъм на Балканите и по тази причина имперската дипломация всячески се стреми да не допусне това. Само след няколко години – на 8 юли 1876 г., веднага след Априлското въстание, Русия ще подпише с другата властваща в Централна и Източна Европа империя – Австро-Унгарската секретно споразумение, с което ще заложи основите на Берлинския договор и разпокъсването на българските земи.
Тук прилагам докладът на Граф Игнатиев до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него, в който доволно докладва за добре свършената работа. В интернет отдавна се цитира писмото от архива на Патриарх Кирил, но с посочени грешни сигнатури. Успях да го издиря във фонда в ЦДА, заснех го с резолюция 15 мегапиксела и впоследствие ще предоставя на архива и целия заснет микрофилм, както си му е редът.
Цитираният по-долу превод е изключително точен:
Оригиналът на писмото
– le 25. Janvier 1873.
30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
Ignatiew
Преводът
– 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев
Микрофилмът със сигнатурата от фонда на Патриарх Кирил в Централен държавен архив
Прилагам и заповедта на княз Александър Дондуков – Корсаков, с която като оглавяващ руското управление на България през 1879 г. назначава вярното им мекере, един от убийците на Левски – хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май 1879 г.
Публикувам го, за да е ясно. И за да се знае ИСТИНАТА.
Днес никой българин няма право да си прави илюзии относно целите, методите и средствата на руския империализъм, бил той имперски, съветски или съвременен олигархичен. Те не се променят. Променят се само носителите им.