Въведените забрана се поставя по-голям акцент върху разбиването на местните финансови и организационни структури, които според властите позволяват на партията да поддържа присъствието си и мрежите си за подкрепа в страната
Мохамед Халаф
Германските власти обявиха забрана на сдружението „Ал-Иршад“ и три свързани с него организации в столицата Берлин, на фона на повдигнати обвинения за предоставяне на финансова, организационна и пропагандна подкрепа на ливанската „Хизбула“.
Решението беше съпътствано от полицейски акции, обхванали 28 обекта, сред които седалища на сдружения и организации, както и домовете на отговорни личности и членове – ход, който отразява продължаващото затягане на германските мерки срещу мрежите, за които се подозира, че са свързани с Хизбула. Решението не се ограничава само до разпускането на въпросните организации и конфискацията на активите им, а е част от политика за сигурност, започнала със забраната на всички дейности на „Хизбула“ в Германия през 2020 г. и разширяване впоследствие, за да обхване организациите и сдруженията, които властите обвиняват, че му осигуряват финансова, организационна или пропагандна подкрепа.
Забрана на четири институции и обиски в 28 обекта
Управлението на вътрешните работи на провинция Берлин обяви забрана за сдружението „Ал-Иршад“ (El-Irschad e.V.) и три свързани с него организации: сдружението „Ал-Каим“ (Al-Qaem e.V.), сдружението „Ал-Такалин“ (Al-Thaqalyn e.V.) и образователния център „Калам“ (Qalam Bildungszentrum UG). Решението включваше разпускане на тези структури, конфискация на активите им и затваряне на уебсайтовете им.
Едновременно с забраната германската полиция проведе търсене, започнало в 6 часа сутринта, насочено към 28 обекта в Берлин, с цел събиране на допълнителни доказателства и изземване на активите, обхванати от решението за конфискация. По думите на германските власти решението е въз основано на разследвания, които са стигнали до заключението, че сдружението „Ал-Иршад“ е предоставяло финансова и организационна подкрепа на „Хизбула“ и е използвало своите младежки дейности и джамията „Мерказ ал-Каим“ в квартал Нойкьолен за публикуване на пропагандата и идеологията на партията.
Министерството на вътрешните работи поясни, че сдружението е било под наблюдение от страна на службите за сигурност от известно време и че решението е резултат от сътрудничеството между местните и федералните служби за сигурност, прокуратурите и органите за защита на конституцията. Освен това окончателните изявления, произнесени наскоро срещу лица, свързани с партията в Германия, са допринесли за укрепване на правната основа, на която се позовават властите.
Това показва, че мерките не са били резултат от единично събитие, свързано със сигурността, а са били предприети след натрупване на информация и разследвания, които са позволили преминаването от наблюдение към предприемане на непосредствени административни и правни мерки.
Организациите, обхванати от забраната
Сдружението „Ал-Иршад“ представлява основния субект в случая. То е регистрирано в Берлин, а дейността му е свързана с религиозни и социални институции, насочени към членовете на шиитската общност, и по-специално към тези, които говорят арабски.
Документи на община Нойкьолен сочат, че сдружението е управлявало центъра „Ал-Каим“ и е организирало дейности, включващи обучение на деца по Корана, семейно консултиране и социални събития. Германските власти обаче го обвиняват, че е надхвърлило рамките на тези дейности, като е осигурявало финансова и организационна подкрепа на партията и е използвало своите съоръжения и младежки програми за разпространение на нейната пропаганда.
Що се отнася до сдружението „Ал-Каим“, то е свързано с религиозен център в квартал Нойкьолен, който включва джамия и образователни и социални дейности на арабски и немски език. Властите обвиниха джамията, че я използва за публикуване на пропаганда на „Хизбула“, като е необходимо да се прави разграничение между законно регистрираното сдружение и свързаната с него джамия.
Властите включиха и сдружението „Ал-Таклин“ сред институциите, свързани с „Ал-Иршад“, без да има достатъчно публикувана информация за историята на неговото основаване, административната му структура или независимите му дейности.
Забраната обхвана и образователния център „Калм“, който се различава от другите институции по своя правен статут, тъй като е регистриран като немско дружество с ограничена отговорност от малък мащаб, а не като сдружение. Властите не предоставиха отделни подробности относно естеството на ролята му в дейностите, приписвани на мрежата. „Хизбула“ в Германия: от забраната до преследването на мрежите
На 30 април 2020 г. Германия забрани всички дейности на „Хизбула“ на своя територия, след като преди това правеше разграничение между политическото и военното ѝ крило. Решението обхвана организационната и пропагандната дейност, използването на символи, събирането на средства и предоставянето на подкрепа за организацията. Според германските оценки за сигурността обаче забраната не доведе до прекратяване на присъствието на кръговете, свързани с партията. Службите за защита на конституцията посочват, че тя не разполага с обявена национална организационна структура или официално централно ръководство в Германия, а кръговете на поддръжниците и свързаните с нея лица са локализирани в местни сдружения и институции.
Според доклада на Службата за защита на конституцията за 2024 г. броят на привържениците на партията в Германия се оценява на около 1250 души, без това непременно да означава, че всички те имат една и съща организационна структура или са замесени в незаконни дейности.
През 2021 г. властите забраниха три сдружения, които бяха обвинени в събиране на дарения в полза на структури, свързани с партията. През юли 2024 г. те забраниха също така Ислямския център в Хамбург и свързаните с него институции на фона на повдигнати обвинения за екстремизъм и поддържане на „Хизбула“.
Последната мярка на Берлин е продължение на този курс, тъй като мерките вече са насочени към организациите, които властите считат за част от мрежите за подкрепа и финансиране, а не само към забранената организация.
Германски план за засилване на борбата с тероризма
Решението съвпада с по-широка тенденция към затягане на германската политика в областта на сигурността. На 16 септември 2026 г. федералното правителство прие десетточков план за укрепване на сигурността и борба с тероризма и екстремизма, който включваше разширяване на инструментите за сигурен надзор, затягане на някои наказания и разработване на механизми за борба с финансирането на тероризма. Планът включваше също така засилване на обмена на информация между полицията, службите за сигурност, прокуратурите и съдилищата, както и разширяване на мерките за наблюдение на лица, класифицирани като представляващи заплаха за сигурността, за да се включат в програми за превенция на екстремизма.
Въпреки че този план предоставя общ контекст за разбиране на германската твърда линия, публикуваната информация не доказва наличието на пряка връзка между неговите елементи и решението за забрана на сдружението „Ал-Иршад“, което се основава на предишни разследвания.
Сигурност и и правни аспекти
Последните мерки отразяват продължаващото продължаване на прехода в германската политика от забрана на основните организации към преследване на институции, за които се подозира, че им осигуряват среда за финансова, организационна или пропагандна подкрепа. Значението на решението се проявява на три нива. Първият етап е натрупването на информация за сигурността и доказателства, преди да се пристъпи към директни действия. Второто е засилването на сътрудничеството между местните и федералните власти и съдебните органи. Третото се отнася до използването на паралелни правни и административни инструменти, които включват забрана на сдружения, конфискация на активи, затваряне на уебсайтове и провеждане на обиски. Правомощията за забрана на сдружения се основават на член 9 от Основния закон на Германия, който разрешава забрана на сдружения, чиито цели или дейности противоречат на наказателното законодателство, конституционния режим или принципа на международен разбирателство, съгласно приложимите правни условия.
От друга страна, преследването на религиозни и социални организации повдига въпроса за баланса между борбата с тероризма и защитата на основните свободи. Необходимо е да се прави разграничение между организациите, за които е доказана връзка с незаконни дейности, и религиозните организации и шиитските общности като цяло, тъй като религиозната или социалната принадлежност не представлява основание за повдигане на обвинения срещу лица или сдружения.
Вероятно решението на Берлин ще засили интереса на германските и европейските служби за сигурност към проследяването на източниците на финансиране и организационните взаимоотношения на институциите, за които се подозира, че са свързани със забранени организации, като продължава да се разчита на разследвания и съдебно сътрудничество за установяване на характера на тези взаимоотношения. По този начин, забраната на сдружението „Ал-Иршад“ и свързаните с него институции не представлява въвеждане на нова германска политика спрямо „Хизбула“, а по-скоро продължаване на прилагането на съществуващата от 2020 г. забрана, като се поставя по-голям акцент върху разбиването на местните финансови и организационни структури, които според властите позволяват на партията да поддържа присъствието си и мрежите си за подкрепа в Германия.
Още от Хляб и пасти
Момчето написало музика по текст на Илияна Йотова: Има една страна, в която съм нежелан
Всички сме жертви на тази изфабрикувана система, овладяна от шайка безскрупулни хитреци, погрознели от власт, ояли се в имунитети и привилегии, омърсени от измами, казва с тъга основателят на група „Апокалипсис“
Няма време: Отворете очи и уши, бомбата под България скоро може да избухне...
Вече закъсняваме в усилието да освестим България. Въпросът е да не стане непоправимо късно…
Защо Радев се страхува да признае, че сме "изправени пред непровокираната пълномащабна руска агресия срещу Украйна"
Българският премиер да излезе с конкретно предложение - как да се сложи край на войната и на какви "мислими и реалистични" принципи да бъде изграден новият ред - играта "тука има, тука нема" е губеща