Виктор Суворов: Това е последната война на Русия, след нея ще последва разпад – Украйна вече спечели
Той говори и за китайското влияние в Сибир и Далечния изток, за ядреното разоръжаване на Украйна, за грешките на Владимир Путин и за кризата на западните общества
„За Русия това е последната война. Повече никакви войни Русия няма да води. Това е краят на Русия. Всичко ще завърши с разпад. Разпадането е неизбежно. То вече е започнало като исторически процес.“
Това заявява бившият съветски разузнавач от ГРУ и писател Виктор Суворов в интервю за Сергей Любарски в предаването „Кафе с Любарски“.
В продължителния разговор той разказва за бягството си от СССР, работата си в съветското военно разузнаване, създаването на книгата „Ледокол“, историческите си изследвания и войната на Русия срещу Украйна.
Суворов прави мрачна прогноза за бъдещето на Русия, като свързва войната с Украйна с процеси, които според него могат да доведат до разпадане на руската държава. Той говори и за китайското влияние в Сибир и Далечния изток, за ядреното разоръжаване на Украйна, за грешките на Владимир Путин и за кризата на западните общества.
„Русия вече е загубила, а Украйна вече е спечелила“
Според Суворов войната срещу Украйна ще има последици, които далеч надхвърлят военния резултат. Той смята, че Русия е започнала конфликт, който ще ускори вътрешните процеси на разпадане.
„Беше могъщият Варшавски договор и той се разпадна. Беше могъщият Съветски съюз и той също се разпадна. Сега остана Русия. Процесът вече се усеща“, заявява писателят.
Той смята, че руската държава би могла да продължи да съществува още дълго, ако не беше започнала войната срещу Украйна.
„Русия можеше да гние още сто години. Там има пари, има газ, има петрол, има диаманти, има злато – има всичко. Но Русия сама постави началото на процеси, които ще доведат до нейното разпадане.“
Суворов обръща специално внимание на огромната територия на Русия и на проблемите с контрола върху Сибир и Далечния изток.
„Каква е тази човешка лудост – Русия тръгна да воюва в Украйна, когато не е способна да задържи Сибир и Далечния изток. Не е способна! А какво представлява Русия без Сибир и Далечния изток? Без петрола и газа? Какво е тя? Та тя практически нищо не произвежда“, казва той.
По думите му последиците от войната могат да бъдат вътрешни конфликти между различни центрове на власт и региони, които ще се борят за ресурси.
„Сега ще започнат да воюват отделните княжества за ресурсите, за всичко. Ще има 1918 година, ще има 1919 година, ще има Колчак, адмиралът, и всичко останало“, прогнозира Суворов, правейки препратка към Гражданската война в Русия след революцията от 1917 г.
Той е категоричен в оценката си за резултата от войната:
„Във всеки случай Русия вече е загубила. И каквото и да се случи, Украйна вече е спечелила. Желая на моята любима Украйна победа! Перемога!“
Путин и причините за войната: „На руския народ не му провървя с управника“
В разговора със Сергей Любарски Суворов е попитан каква според него е първопричината за руската агресия срещу Украйна – дали Путин е успял да подчини общественото мнение чрез пропагандата, или руското общество само е търсило лидер, който да го поведе към завоевания.
„На руския народ не му провървя с управника“, отговаря той.
Като аргумент Суворов припомня книгата на френския маркиз Астолф дьо Кюстин „Русия през 1839 година“, в която авторът описва впечатленията си от Руската империя.
„Робът, който стои на колене, мечтае за световно господство. Това е казано преди 150 години. И е казано правилно“, цитира Суворов.
Според него руската агресивна политика не може да бъде обяснена единствено с личността на Путин, а трябва да бъде разглеждана и през историческите нагласи на руското общество.
Той отхвърля и твърденията, че НАТО е провокирала Русия и че Москва е започнала войната от съображения за собствената си сигурност.
„Никой не приема сериозно тази идея, че Украйна представлява заплаха за Русия. Послушайте, първо Украйна предаде цялото си ядрено оръжие, наряза ракетите и стратегическите си бомбардировачи. И след всичко това тя изведнъж започнала да заплашва Русия? А НАТО заплашва Русия? Какво НАТО?“, пита писателят.
„Украйна извърши чудовищна грешка, когато се разоръжи“
Суворов отделя значителна част от разговора на отказа на Украйна от съветския ядрен арсенал след разпадането на СССР. Според него това е една от най-тежките стратегически грешки на украинското ръководство.
Той припомня, че на украинска територия са се намирали стратегически ракети, ракетни формирования и стратегически бомбардировачи.
„Украйна беше третата ядрена сила. Ядреният потенциал на Украйна беше по-мощен от британския, френския и китайския, взети заедно. На украинска земя имаше стратегически ракети в шахтите, имаше ракетна армия, имаше стратегически бомбардировачи. Всичко това или беше нарязано, или шахтите бяха засипани, а ядреното оръжие беше предадено“, заявява той.
Суворов сравнява разоръжаването с басня за заек, който е убеден от хищниците да предаде оръжието си срещу обещание за сигурност.
„Един заек стои с пушка, а срещу него са вълкът, лисицата и мечката. Те имат саби, ножове и всичко останало. Казват му: „Дай си пушката, а ние ти гарантираме сигурността“. И този глупав заек взел, че я дал“, разказва той.
По думите му Украйна е допуснала тежка грешка, като е повярвала на гаранциите за сигурност.
„Това беше чудовищна грешка. Тогава ми беше много тежко, когато видях какво се случва. Хора, на кого вярвате?“, казва Суворов.
В интервюто той изразява мнение, че Украйна трябва отново да изгради ядрен потенциал. Той дори твърди, че страната може да разполага с възможности за ядрено възпиране и без да притежава собствено ядрено оръжие, като посочва руските атомни електроцентрали като потенциална уязвимост.
Това са личните оценки и предложения на Суворов, изложени в разговора.
Украинският народ се изправи на защита въпреки слабостите на държавата
Бившият разузнавач заявява, че следи внимателно войната от самото ѝ начало и изпитва гордост от съпротивата на украинците.
Той припомня първоначалните руски очаквания за бърза победа и прогнозите, че Украйна ще бъде превзета за два-три дни.
„Никой не очакваше това. Помните ли как казваха – три дни? Два дни! Излизаше някаква жена и обясняваше, че Украйна ще бъде победена за два дни. Какво толкова представлява Украйна? Ще потиснем огневите точки, ще дойдат безпилотниците и всичко ще приключи“, разказва Суворов.
Според него украинската армия и общество са се възстановили въпреки тежкото състояние, в което се намирали преди пълномащабното нахлуване.
„Украйна беше напълно разоръжена, армията ѝ беше сведена до много ниско ниво. Военнослужещите бяха поставени в едно много лошо положение. Кому е нужна армия в Украйна? Кому е нужен флотът? Там стои, ръждясва някакъв стар кораб и така нататък. И изведнъж се случи това възраждане“, казва той.
Суворов подчертава, че според него съпротивата е дошла преди всичко от самото общество, а не от политическото ръководство.
„Това беше възраждане на народа, въпреки централната власт в Киев. Разбирате ли? Това беше народно възраждане. Душата на народа се изправи въпреки управляващия елит, който държи наследниците си и капиталите си в чужбина и е готов във всеки момент да избяга.
Народът се изправи в защита на Украйна. И това, според мен, е велик подвиг на народа“, заявява писателят.
Той разказва и за личната си връзка с Украйна. Самият Суворов е роден в Русия, но баща му е украинец, а майка му – рускиня. Съпругата му също има руски и украински корени.
„Никога в семейството ни не е имало такова разделение – ти си руснак или ти си украинец. Това беше нещо толкова неразделно“, казва той.
Суворов споделя, че негов роднина участва във войната в Украйна, а самият той следи събитията и прави каквото може, за да помага на украинската кауза във Великобритания.
Китай изсича Сибир, докато Москва воюва в Украйна
Една от най-острите теми в интервюто е китайското влияние в Сибир и Далечния изток. Суворов, който е роден в Далечния изток и прекарва детството си там, изразява тревога от унищожаването на горите и отстъпването на руски позиции в региона.
Според него Москва губи контрол върху стратегически важни територии, докато е съсредоточила ресурсите си във войната срещу Украйна.
„Русия отдава своите територии на Китай, а Китай изсича до корен тази тайга. Аз съм родом от Далечния изток и детството ми премина там. Представям си какво означава да бъде изсечена тайгата“, казва Суворов.
Той обяснява, че природната среда в тези райони е изключително уязвима и възстановяването ѝ е трудно.
„Тайгата е един много тънък слой. Ако изсечете няколко големи поляни, както се случи при строителството на Байкало-Амурската магистрала, вятърът започва да духа по тези просеки и отнася този слой. Отдолу е вечната замръзналост и вече нищо не расте. А китайците изсичат всичко до корен, на огромни площи“, разказва той.
Суворов твърди, че Китай се превръща в основен износител на дървен материал, докато собствените му горски ресурси са под ограничения за сеч.
Той споменава и изразявани в Китай претенции към Байкал, както и интереса към природните ресурси в Сибир.
„Това е уникална природа и отношението към нея е варварско безумие. И аз непрекъснато си задавам въпроса: за какво воюват нашите момчета? На всички им крещят: „Те са герои!“, а бащите и майките на тези герои просто са продадени“, заявява писателят.
Как Суворов решава да избяга от СССР
В интервюто писателят се връща и към личната си история – решението да напусне Съветския съюз през 1978 г., когато е на 31 години и работи като съветски разузнавач в Женева.
Той разказва, че постъпил в армията още на 11-годишна възраст, когато бил приет в Суворовско военно училище. След това завършил висше общовойсково командно училище и посветил десет години на военната си подготовка.
„Отидох там, за да защитавам любимата си родина. Десет години военна подготовка – седем години в Суворовското училище и три години във висшето общовойсково командно училище. Дадох на родината детството, юношеството и младостта си“, спомня си той.
Преломният момент настъпил след изпращането му в Чехословакия през 1968 г. като част от съветските сили, участвали в потушаването на Пражката пролет.
„Аз дойдох в Чехословакия като освободител. Но те не оцениха това. За мен беше някакъв удар. След това главата ми започна да работи в друга посока“, разказва Суворов.
По-късно, докато работел в Женева, той започнал все по-силно да се съмнява в системата. Решението да избяга било ускорено и от страх, че може да бъде арестуван и върнат в СССР.
Суворов разказва за подозрителни движения около съветското представителство и за самолет, който пристигнал от Москва и останал три дни в Женева, след което излетял празен. Той се усъмнил, че машината е изпратена за него.
„Нощем събудих жена си и ѝ казах: „Ставай“. Децата бяха вкъщи – дъщеря ми беше на шест години, а синът ми на две. Тя не знаеше нищо до този момент. Казах ѝ, че трябва да тръгваме“, разказва той.
Семейството напуснало жилището и се укрило в автомобил в парк срещу дома им. След това Суворов се свързал с британското посолство.
На въпроса защо избрал Великобритания, той отговаря с три причини, сред които британската представа за разузнаването, професионалните справочници на страната и отношението ѝ към съветските дипломати.
„Великобритания беше изгонила 105 съветски дипломати наведнъж. А знаете ли какъв беше съветският отговор? Никакъв. Когато изгонят един съветски дипломат, Москва обикновено отговаря с трима. Когато изгонят трима – отговорът е трима. Но когато изгониха 105, отговорът беше нула“, разказва той.
Според Суворов това показва как съветската власт реагирала на силата и решителността на другите държави.
„Ледокол“ – книгата, която поставя под въпрос съветската версия за Втората световна война
След бягството си във Великобритания Суворов започва литературна дейност. Той разказва, че още през първата нощ след пристигането си решил да напише книга.
„Събудих се през нощта и си мислех: какво направих, какъв лош човек съм, какво ще правя сега? И още през първата нощ реших да напиша книга. Идеята за „Ледокол“ отдавна беше в мен. Тя беше като вулкан Везувий – дими, дими, но трябва да избухне“, спомня си той.
Първата му книга била „Разказите на освободителя“, в която описал преживяванията си в съветската армия. Използвал псевдонима Виктор Суворов, за да не излага на опасност близките си, останали в СССР.
Писателят разказва, че издателят му настоявал да публикува книгите под истинското си име Владимир Резун, тъй като бивш съветски офицер от ГРУ, избягал на Запад, представлявал огромен интерес за читателите.
Но Суворов отказал.
По думите му псевдонимът трябвало да бъде руски, да звучи военно и да се състои от три срички. Първоначално предложил „Калашников“, но издателят го отхвърлил. Тогава избрал Суворов.
„Мислех, че първата книга не е нещо особено, че просто съм написал истории от военния си живот. Но тя веднага стана бестселър. Когато донесох втората книга, вече името беше останало“, разказва той.
Основната му идея в „Ледокол“ била свързана с подготовката на Сталин за война срещу Германия и с въпроса дали Съветският съюз е възнамерявал да премине в настъпление през 1941 г.
Суворов обяснява, че съмненията му започнали още като курсант във военното училище в Киев.
По време на една лекция преподавател обяснил как военните разпознават подготовката на противника за нападение. Според изложеното от него, ако една армия се готви за отбрана, тя трябва да отдалечи летищата от границата, да минира мостовете и да премести стратегическите си запаси навътре в страната.
Ако се готви за настъпление, логиката е обратната – летищата се приближават до границата, мостовете се разминират, а запасите се придвижват към предните позиции.
В следващата лекция обаче друг преподавател критикувал съветското командване за действията му през 1941 г.
„Говори за глупостите на съветското командване. Летищата били разположени на шест километра от границата. Шест километра! Мостовете в Брест били разминирани – шест моста, два железопътни и четири шосейни. И аз си мисля: „Чакайте малко. Преди два часа ми обясняваха, че това са признаци за подготовка за настъпление, а сега ми казват, че е глупост“, разказва Суворов.
Именно тези противоречия го накарали да започне да поставя под съмнение официалните обяснения за съветската военна история.
Той разказва и за детските си години, когато още в първи клас започнал да задава въпроси, които не били добре приети от учителите.
„Още като малък не разбирах нещо, което всички около мен сякаш разбираха. В училище ни говореха за Великата отечествена война, но аз знаех, че преди нея е имало Първа световна война. Тогава къде е Втората световна война?“, спомня си той.
Суворов разказва как учителката му се разгневила, когато попитал дали Хитлер е бил участник във Великата отечествена война.
„На следващия ден една голяма жена ме срещна в коридора и ми каза: „Този въпрос не бива да се задава“. Тогава разбрах, че не само има въпроси, на които не трябва да се отговаря. Има и въпроси, които изобщо не трябва да се задават“, казва той.
„Западът се разпада отвътре“
В края на разговора Суворов насочва вниманието към Великобритания, САЩ и Европа. Той изразява песимистична оценка за демографските и обществените процеси в западните държави.
Като проблеми посочва ниската раждаемост, миграцията, корупцията и неспособността на някои държави да реализират големи инфраструктурни проекти.
Той дава за пример САЩ, където според него някога съществувала изключителна способност за изграждане на огромни инфраструктурни и военни проекти.
„Това беше американско чудо. Велико чудо, което повече няма да се повтори. То приключи. Във Великобритания приключи, във всички европейски държави приключи“, заявява Суворов.
Той сравнява сегашните проблеми на Запада с упадъка на Римската империя и твърди, че процесът се ускорява.
„Това е залезът на цивилизацията. И той е необратим, защото идва отвътре. Това не е просто някакъв наплив на хора. Става дума за дълбоки промени в обществото. Това е Римската империя в навечерието на пълния ѝ разпад“, казва писателят.
Суворов свързва прогнозата си и с демографската ситуация в Европа, като посочва, че ниската раждаемост променя структурата на обществата.
В разговора той изразява и силно критично отношение към миграционната политика на Великобритания и към промените в обществените норми. Това е негова лична оценка, изложена в интервюто.
В заключение на разговора Сергей Любарски благодари на Суворов за интервюто и за подкрепата му за Украйна.
„Живеем в изключително важно историческо време. Не говорихме за изкуствения интелект, не говорихме за залеза на Америка и за още много неща. Надявам се това да не е последното ни интервю. Благодаря ви за времето, за мъдростта, за думите и за подкрепата ви за Украйна“, заявява Любарски.
Суворов също благодари за разговора, а Любарски завършва предаването с думите: „Слава на Украйна! Героям слава!“
Още от Свят
Руски дрон падна до посолството на Нидерландия в Киев, нанесе щети
Нидерландски и украински медии информират, че руски дронове са атакували Киев през целия ден
Путин призна за атаките в Черно море край България и Румъния
От началото на октомври най-малко 15 търговски кораба бяха поразени при нападения с дронове в близост до България и Румъния
Путин със серия цинични изявления за Украйна, усуква за Кримския мост
„Само Господ Бог знае какво ще се случи по-нататък“, каза той.