Лавина от икони с лика на сатрапа на XX век Сталин заливат през последните години руските църкви. Те изместват каноничните светци, а църквата сякаш умишлено е безсилна да спре това кощунство, което извращава и убива вярата на руския народ. Религиозните спекулации с образа на Сталин са повод за реакцията на блогъри, публикувани в изданието Патріоти України.
Ето един от коментарите:
„Знам, че има такива настроения. Но едно нещо е да знаеш изобщо, а съвсем друго, когато имаш нагледни доказателства за това. Очевидно визуалното възприятие е преживяване, което за мен има някаква особена, специална сила.
Хората не престават да ме изненадват.
Не, и го разбирам. Психологията и социологията ни помагат да си обясним това.
Но първата реакция, така или иначе, винаги е изненада и недоверие.
Е, какво пък - комунисти…
С кого да се гордеят, ако не със Сталин.
Колективизация, индустриализация, разпространение на комунистическото управление в някои части на Европа и Китай.
Комунизмът обаче не успя да победи в света.
Той дори не беше построен в нито една страна, макар че се опитаха, това не може да се отрече.
Всеки бъдещ лидер – е ревизионист, разбира се.
Отказал се от догмите, изоставил е идеалите.
Изглежда даже не са чели класиците. Така, че за комунистите - Сталин е естественият идеал.
Те не могат да предложат нищо друго.
Днес ние знаем това и с него е свързана нашата надежда – че комунизмът за Русия е един минал етап.
Идиотите, които са готови да се върнат към сталинизма, са твърде малко.
Те са просто статисти …
Така се случи, че комунизмът в реалния живот представлява най-лошото, уродливото изражение на етатизма (според Лудвиг фон Мизес това означава пълно подчиняване на индивида на държавата, която му налага контрол, ограничаващ личната му свобода на действие).
Одържавяването на всички свери на човешкия живот – това е етатизъм в чист вид.
Не случайно в сталинската митология съществува идеята за прераждането на Сталин.
Той сякаш негласно се е отрекъл от комунистическите идеали, приемайки идеята за силната държава и власт, изразявайки интересите на руската държава.
Съответно той е имал и тайни съветници – белогвардейци, които са изповядвали идеята за тоталитарна държава.
Впрочем, има открити обвинения в термидорианство и предателство към делото на революцията.
Но независимо от факта, че сталинският феномен е бил осмислен, както и неговите идеологически предпочитания, съвсем ясно и разбираемо е, че държавата на Сталин е най-пълното и всеобхватно превъплъщение на етатизма, на тоталитарната държава.
Обществото не е за хората, а хората са за обществото.
Властта не е в името на хората и заради тях, а централизирана управленска система, в която човекът – е само винт, един елемент.
Всичко това е етатизъм.
Затова за етатистите е характерно да изпитват любов или поне да имат неутрално отношение към Сталин.
Те са утвърдили идеята за Сталин, сравнявайки го с успешен мениджър в държавата.
Във всяка нормална държава този Сталин щеше да бъде съден.
Но не и у нас, в Русия. У нас той е строител и защитник. Той е идеалът на статистите.
Добре, това е обяснимо. Във войната, в крайна сметка победиха и то по времето на Сталин. Той я започна, и той победи в нея. Но колко човешки съдби бяха съсипани, колко хора погубени, какъв живот имаха повече от гражданите – това за статистите е въпрос №10.
Най-важното – беше държавата, мощта, силата, световните позиции.
Но как е възможно едни вярващи хора да превъзнасят Сталин?
Или може би вече са забравили разгрома на църквата и наказанията над духовенството при Сталин?
Не откупи ли вината си, възстановявайки църковна йерархия по време на Отечествената война?
Въпреки това гоненията срещу вярващите продължиха.
Нима трябва да нямаме памет за тези неща?
Как може един вярващ човек да повярва в светостта на Сталин? Как?
Б.Р. Превод: Faktor.bg
Коментари (0)