Чувате ли водопада, пред нас е...

Христо Слави Рачев

Днес на българите всичко им е по-добре, но хленчат по миналото, защото не разбират настоящето…
По традиция и съвет на руските другари, покачиха България на влака, който пътува към поредната национална катастрофа. Старши машинист, отличник по политическата подготовка от миналия век – другар Радев. Не вярвам такъв влак да се издигне над коловозите, да отпраши през нивята и ли да излети към синевата на свободата.

Следете състоянието на тоалетните, на коя гара ще забранят слизането, прекачването, дискусиите и различното мнение.

Кога точно ще ни пъхнат в тунела,

от който няма излизане. Измъкването от предишния социалистически тунел и тъмнината в купетата траеха 45 години. Още ни тъмнее пред очите. Имахме време за бъркване под полата, пускане ръка и хващане за гърдите на непозната млада текезесарка.

Забелязах, че мозъчният недоимък, винаги

довежда мизерията и отпъжда благоденствието.

Пристигнах на този свят изтласкан от маточни контракции, без да съм питан, сега отново по принуда, трябва да се качвам на влак управляван от индоктриниран другар и тъкмо затова, извънредно опасен за международното движение и разписание. Сега ще разберем как друса държавния влак, как лютят саждите, лъжите, как дерайлират вагоните и се катерят един върху друг. Такива поръчкови влакове нямат аварийни спирачки…пердашат по стоманените релси, за да следват указания курс от вражеска нам държава. Сделано в Русия. Още не можем да разберем, защо избраха машиниста. Сто избора да направим, пак няма да разберем. Тази привилегия е дадена на други народи, които стоят на първите места по стандарт на живота.

Вече ни нахлупиха ушанките,

още чапаевки, ние продължаваме да таим надежди. Зелените чорапи ще си обуем ние. Ще последват: открити листове, закрити интернет и граници. Поетите с ритмични стъпки хорей или дактил ще обливат със захарен разтвор всяка нелепост. Пленуми и ръкопляскане до апоплексия, вождове, бой по влажни мазета. Хубавелки от екрана, освен за цензуриран ефир, ще се наложи да отговарят и за задкадровия сексуален възторг. С плътен грим ще се опитват да прикрият покварата, ще ни пробутват лъжи и внушения за малоумни.

Глухи сме за вяра,

но ще чуем отново “Камбаните знаме на мира” и ще се нагледаме на всякакви блудкажи, и мерзости. Цивилни скулптори ще хуманизират профила на машиниста, но ще се провалят с тесните му миши очи. Когато провинцията пропише и системно прави грешен избор, бягай бързо, и не се мотай. Нищо не ти трябва. Честито и на негласувалите, това им е за последно. Вече ще гласуват само “за”. Единодушно. Болшевишко болшинство. Ах, какви доноси ще има. Доноси с пряка реч – литература на мракобесието от неоткриваеми автори зад хетероними.

Наблюдавам синусоидата, която описва нашия народ, как оглежда думата свобода, отпред, отзад, наднича отдолу и не може да проумее смисъла ѝ. Веднъж влакът на властолюбците набере ли скорост, всяко скачане, е равносилно на летеж от 5 етаж на следствените арести. Прескачането трупешката на граничната бразда, е вид руска рулетка, само че пълнителите тук са пълни с патрони.

Възможно ли е един народ да е мъртъв,

а той да не го знае. Да не му се вярва. Да не му минава през ума, че отдавна води задгробен живот.
Живи скелети припукват с костеливите си пръсти, питат се, кой по дяволите е виновен. Виждаме ги приседнали край дуварите и екраните, протегнали фемури и тибиални кости, да се хилят с безгрижните усмивки на черепи, по своему щастливи в своя паралелен свят.

Този сюрреализъм на социализма може да се състои и нарисува по съвсем друг начин и стил. Но тайният алгоритмичен код от векове си остава все същият:
Ти сво бо ден ли си?