България даде реална заявка за излизане от Варшавския договор с ратификацията на договорите за F-16

Ще се еманципира ли, най-после страната евроатлантически, а НАТО да преосмисли Черноморската си стратегия

Антон Антонов

Антон Антонов

Антон Антонов*

28 години, след разпада на Варшавският договор и след 15 годишното си „членство“ в НАТО, България направи първата стъпка към разоръжаването на армията си, със съветското оръжие, и постави началото на превъоръжаването си, с натовска бойна техника! 
Най-после, на 19 юли 2019 г., българският Парламент ратифицира договорите за закупуване на самолети F-16 Block 70 и необходимото оборудване. След повече от 4 часа разгорещени дебати, парламентът пусна сделката за закупуване на новите изтребители F-16 и ратифицира четирите договора. 

ГЕРБ, ДПС и ВМРО подкрепиха покупката на новите бойни самолети, а БСП, "Воля" и другата част от "Обединени патриоти" - НФСБ и "Атака" се обявиха категорично против. Лагерните носталгици от БСП и "Воля", дори поискаха гласуването на сделката да се отложи с шест месеца, но предложението не мина.
Но терзанията и у едните, и у другите, бяха очевадни…

Какво се случи в българския парламент в края на юли 2019? 

Наистина, така наречените народни представители  се „измъчиха“… И тези които гласуваха „за“, и другите, които бяха ярко „против“ F-16 Block 70. И едните и другите се бореха със себе си, и 

зависимостите от близкото минало

 Позата „разкрач“, във формираната последните 30 години „политическа класа“,  очевидно здраво спъва българските политици за предприемане на каквото и да е прагматично решение за бъдещето. 
Това измъчено „решение“, на НС, беше предхождано от едно друго „решение“ на предходен негов състав, прието от 43-то Народно събрание на 2 юни 2016 г., за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“.
И после, нищо…
Говорене, говорене…. за превъоръжаване с нов тип бойни самолети, нови бойни патрулни кораби, нови сухопътни бойни машини…

Илюстрация за размисли

И още, полезно ще е да илюстрираме с материал за размисли, базиран на изяви на възлови участници във властта… 
Или, да си припомним някои „стратегически“ виждания за бъдещето на България във военната област от самият министър на отбраната г-н Каракачанов, споделени публично  „завчера“…
Сътрудничеството между НАТО, Европейския съюз и Русия трябва да бъде възстановено. Това заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю за ТАСС, не за Асошиейтед Прес.
„Моето мнение като политик е непроменено: НАТО и Русия трябва да търсят точки на съприкосновение и основи за сътрудничество, още повече че вече е имало такъв период в историята на НАТО и Русия“, каза Каракачанов.
Той напомни, че България е станала член на Северноатлантическия пакт след кървавите конфликти в бивша Югославия през 90-те години на ХХ век.
„България стана член на НАТО веднага след като на Балканите се разразиха серия от конфликти, включително войната в бивша Югославия. Тази стъпка даде на нашата страна възможността да се почувства в безопасност. България е сравнително малка държава, а след разпадането на Варшавския договор ние видяхме, че светът не стана по-безопасно място. По това време НАТО остана единственият военно-политически съюз в света, затова ние решихме, че да бъдем член на организация, която гарантира сигурността, е далеч по-добре, отколкото да бъдем извън нея. Именно в това се заключава логиката на членството на България в НАТО и в нищо друго. Няма никаква идеология или други специфични причини“, заяви Каракачанов и добави, че нито една страна в Европа не може да гарантира самостоятелно своята сигурност.
На въпрос, какво България е загубила от членството си в НАТО, той отговаря: „Според мен не е загубила нищо“.
Според него да се говори за загуби може само в случай, ако към момента на избора е съществувала алтернатива. „Ние нямахме други варианти“, добави Каракачанов.
Помолен да коментира информацията в българските медии, че България възнамерява да предостави на НАТО свои военноморски бази Каракачанов заяви: „Тази информация се разпространява от сайтове, специализирани във фалшивите новини. Никой не се е обръщал към нас с предложение – да открием допълнителни бази на НАТО и да вкараме чуждестранни кораби в Черно море. Смятам, че подобни новини са част от хибридната война, която в момента се води в света. Повтарям, никой не е молил България да предостави свои черноморски военни бази на НАТО или САЩ“.
Каракачанов коментира сегашното равнище на отношенията между Северноатлантическия пакт и Русия.
„Винаги съм смятал, че Русия, като европейска държава, трябва да бъде включена по-активно в европейските дела. Задължително трябва да има сътрудничество между НАТО и Русия. Но събитията през 2014 г., ситуацията около Украйна и Крим започнаха да пречат на това сътрудничество. Аз и сега съм убеден, че проблемите трябва да се разрешават на масата на преговорите, въз основа на сътрудничеството, защото конфронтацията не носи нищо полезно“, каза той.
Конфронтацията води до допълнителни военни разходи, натрупването на оръжия, които в един момент могат да доведат до остър конфликт, предупреждава Каракачанов. По тази причина въоръжаването не може да бъде реална алтернатива на нормалния процес на преговори и търсенето на мирно решение.
Г-н Министър, все пак 

коя е държавата, която води хибридна война 

на няколко фронта? Политическа инфантилност или липса на партньорски рефлекс е твърдото нежелание за промяна на статуквото в Черно море. Или, то да бъде оставено на Кремъл, да си разиграва „корабчетата“? Не, че и самият премиер не е привърженик на тезата „Черно море за яхти, платноходки и руски туристи“…
Така, че не можем да се оплачем от липсата на  „миролюбиви“ мечти на министърът на отбраната, премиер и президент, за взаимоотношенията с Русия…. 
И още един повод за размисъл. На същия този 19 юли г. президентът Радев, още генерал и военен летец, е на събор в Рожен.
Ето и неговата мирна позиция, относно значението на „каба-гайдите“ за „бъдещето“ на бойната ни авиация, укрепване на военната ни сигурност и партньорска равностойност:
„Мисията на Роженския събор е да ни напомня, че така както нашите каба гайди могат заедно да разлюлеят една непоклатима планина, така всички ние с дружни усилия можем да надмогнем апатията и да въздигнем България там, където заслужава да бъде”.
Това заяви президентът Румен Радев в словото си на откриването на Събора на народното творчество и животновъдството „Рожен 2019”. Според  Радев Роженският събор е празник на нашата българска родова памет и жив извор на българското единство.
„Днес над волните родопски поляни цари автентичният и непокорен български дух“,посочи държавният глава. Съборът на Роженските поляни бе открит със звън от наниз чанове, разлюляни от президента и изпълнители от ансамбъл  „Родопа”.
А по същото време, депутатите от БСП/К, „партията“, която го издигна за президент в „боен строй“ с „наципатриотите“, 

отстояваха „правата“ на съветските „мигове“ в бойната ни авиация,

 за поне още 50 години… Особено напористи бяха другарите Румен Гечев и Таско Ерменков… 

Намираха се и трезви гласове и практически стъпки…
Джема Грозданова от ГЕРБ настоя, че с модернизирането на ВВС ще се препотвърди евроатлантическата ни ориентация.

"Ние сме длъжници на българския войник, който не получи модерна техника, за да докаже своя героизъм. Ще покажем на съюзниците, че България е партньор, че не сме само консуматор на сигурност, а и ще допринесем качествено за отбраната", каза тя.

"Бил съм десетилетия във ВВС и ще подкрепя с чисто сърце ратификацията, защото знам, че тези момчета и момичета имат нужда от парламент, който работи за суверенна България", коментира и шефът на комисията по отбрана ген. Константин Попов.

Според лидера на ДПС Мустафа Карадайъ договорите за F-16 ще дадат възможност на България да укрепи авторитета си и да повиши ролята си като страна осигуряваща стабилност в региона и надежден партньор в ЕС и НАТО. 
Онова, което трябва да се знае и то е записано в доклада на командира на ВВС генерал Цанко Стойков до правителството на база на който е взето и решението, според депутати от Комисията по отбрана. Същото твърдение е записано и в доклада на комисията преди ратифициране на договорите, на първо четене от парламента.

Сделката за F-16: Въпроси и отговори след критики и объркващи изявления

Пакетът сделки за над 2 млрд. лв и увеличаване на бюджетния дефицит с над 1.8 млрд. лв., които бяха одобрени от депутатите заради купуването на 8 бойните самолета F-16 от САЩ. През последните седмици бяха направени доста разнопосочни коментари по сделката и те със сигурност ще продължат  след приетото решение в пленарната зала.
Много от въпросите възникнаха заради слаба и объркваща комуникация от Министерството на отбраната, преговарящия екип и правителството. Други - заради лекотата, с която се отправят и възприемат критики без да се четат оригинални решения и документи.
На заседанието на комисията министърът на отбраната Красимир Каракачанов каза, че преговорният екип е успял да достигне намаляване на пакетната цена от 1.41 млрд. долара на 1.256 млрд. долара. При това е успял да запази пакета от способности, поискани в изпратеното на 21. 02.2019 г. от Министерството на отбраната писмо с искания (Letter of Request – LOR) в приемливи граници.
Офертите от САЩ за договорите за доставка на F-16 блок 70/72  са валидни до 5 септември. Дотогава трябва да са преведени 1.256 млрд. долара.
Всъщност, в одобрения преди година от депутатите проект за купуване на самолета за въоръжението пише следното:
"3.1.2. Въоръжение
За решаване на задачи с новия тип боен самолет е задължително и придобиването на основни типове ракетно, бомбово и артилерийско въоръжение, осигуряващи въздействие във всякакви МТУ, денем и нощем по:
• въздушни цели във и извън пределите на визуалната видимост;
• подвижни и стационарни цели на повърхността с висока точност на поразяване (на по-късен етап).
Доставката на въоръжение задължително обхваща и придобиването на наземно оборудване и обучение на личен състав за неговата експлоатация."
В точката "Необходими бойни възможности на самолетите" в проекта пише, че:
"изтребителите трябва да имат многоцелеви способности за различните роли, да имат адекватен радар с режими за работа по въздушни и земни цели, съвременен изчислителен комплекс, интегрирана система за самозащита, система за обмен на тактическа информация Link-16, нашлемна система за целеуказване, интеграция на контейнери за наблюдение и целеуказване, интегрирано съвременно високоточно въоръжение, система за планиране и анализ на мисията и симулатори за подготовка на състава."
Според информирани източници контейнери за наблюдение и целеуказване, които са част от системата за "умните бомби", както и всичко необходимо - софтуерно и хардуерно за системата, ще бъде част от договора. Така пилотите ще могат да бъдат тренирани и да имат и тези способности, когато се купи такова въоръжение. Същото се отнася и за ракетите въздух-повърхност, които не са в договора.
Ратификацията, договорът и бъдещите стъпки към превъоръжаване на армията в натовска посока

Несъмнено, редно е да се отчете положителната стъпка с ратификацията на сделката за покупката на самолетите F-16 Block 70. Това е

първата крачка към реална евроатлантизация на българската армия

След този акт на парламента, компетентните властови институции и отговорни длъжностни лица, следва срочно и методично, да изпълнят всички условия по договора. А следващите екипи на които ще бъде възложена задачата за стратегическо превъоръжаване във ВМФ и пехотата, следва да бъдат още по-експертни, както и с качествени и опитни юристи за прецизиране на договорите. 
Но „крачката“, днес, не е нищо, ако не  последват поредица активни стратегически  действия от една нова, осъзната евроатлантически политическа класа. „Политическа класа“, която следва да е скъсала напълно със спомените и кадровите прийоми на лагерния социализъм! Превъоръжаването на армията, не може да бъде самоцел и способ за корупционно обогатяване на досегашните бизнесструктури и прилежащите им партии и политици!
А, за това българите, като цяло трябва да погледнат в една посока – напред, с европейско и евроатлантическо мислене, професионализъм и отговорност за бъдещето на своите деца и бъдещите поколения.

Превъоръжаването, е само един елемент от комплекса задължителни държавнически действия за тотална промяна, които следва да бъдат реализирани заедно, от народа и служещата му политическа класа, която е на власт в резултат и на истински демократичен избор. И със съзнанието за евроатлантическата принадлежност на България от всеки – на власт и в опозиция! И това да става с активното участие на българските граждани у нас, но и зад граница.

Водещото е, че не само България, но и НАТО, и ЕС, следва да се променят! Защо не, и една нова Черноморска доктрина на НАТО?
Българската промяна, следва да е неразделна част от ускореният процес по централизиране и преструктуриране на партньорската организация НАТО. Успоредно и със задължителната необходимост от преструктуриране и консолидиране на ЕС, като Съюз на държави с единни централизирани стратегически управленски структури. Участието на България в НАТО и ЕС, не следва да е формално, статично  и очакващо сигурност, и субсидии… То освен през превъоръжаване, следва да премине и през преосмисляне присъствието на българската армия в Съюза, чрез една нова черноморска евроатлантическа доктрина и стратегия за прилагането и. 
Досегашното присъствие на България в НАТО и ЕС, следва да се преосмисли и отговорно, и целево да се прагматизира. А това може да стане, след задължителното стратегическо преструктуриране на съюзите и възлагане на конкретни ангажименти на държавите-членки, съобразно конкретните национални ресурси и геостратегическото им място на картата.

*Авторът е експерт по Морско право, ученик  на световно известния юрист по Морско право и дипломат проф. Александър Янков, един от основните стълбове в Третата Конференция на ООН по Морско право, приела Конвенцията на ООН в тази област.

Антонов е сред създателите и преподавателите  на дисциплината „Морско търговско право” в департамент „Право” на Нов Български Университет, от учредяването му през 1991 год.