Когато ракетите говорят вместо дипломацията: защо Кремъл избра ескалацията пред мира

Александър Левченко*

24 май 2026 г. Русия извърши една от най-мащабните комбинирани атаки за целия период на пълномащабната война, нанасяйки масиран удар по територията на Украйна с използването на около 600 ударни безпилотни летателни апарата, 54 крилати ракети от различни типове, две аеробалистични ракети Х-47 „Кинжал“, 3 хиперзвукови ракети „Циркон“, 30 балистични ракети „Искандер-М“ и една балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Основният удар беше насочен към Киев, както и към гражданска, жилищна и образователна инфраструктура в Одеска, Сумска, Полтавска и Киевска област на Украйна.
Владимир Путин заяви, че атаката е била „отговор“ 

на предполагаем украински удар 

по общежитие на колеж в Белск на временно окупираната територия на Луганска област. Руската страна дори внесе този въпрос за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН, но Украйна официално опроверга твърденията на Москва. По-късно стана ясно, че в посоченото общежитие са се намирали оператори на дронове от руския елитен подразделение за безпилотни системи „Рубикон“. Показателно е, че дори постоянният представител на РФ в ООН Василий Небензя не успя да предостави убедителни доказателства в подкрепа на руската версия на събитията. Въпреки това Кремъл използва този инцидент като повод за извършването на най-мащабния ракетен удар по Украйна от началото на войната, насочвайки го не към локален военен обект, а към столицата на Украйна и други градове.

В резултат на атаката пострадаха над 90 мирни жители, а най-малко петима души загинаха. Само в Киев бяха регистрирани повреди по около 300 обекта, сред които 150 жилищни сгради. Разрушения претърпяха Националният музей „Чернобил“, обекти от държавния резерват „Древен Киев“, Националният художествен музей на Украйна, сградата на Малката опера, музейно-изложбеният център „Украински дом“, Националната библиотека на Украйна „Ярослав Мъдри“, Националната филхармония на Украйна, както и сградата, в която се намират хуманитарните институти на Националната академия на науките на Украйна — институтите по литературознание, езикознание, история и ориенталистика. Освен това бяха унищожени търговски център и пазар. Не бяха регистрирани никакви потвърждения за поразяване на военни цели, за които твърдеше руската страна.

Безпрецедентната атака на Русия срещу граждански обекти в Украйна с използването на ракетата със среден обсег „Орешник“ предизвика остра реакция от европейските лидери. В страните от ЕС действията на Кремъл бяха определени като безразсъдна ескалация, 

терористическа тактика на сплашване 

и демонстративно пренебрежение към международното право.

Масираният обстрел на Украйна на 24 май 2026 г. се превърна в поредното потвърждение, че Кремъл не е заинтересован от реални мирни преговори, а изявленията на Москва за готовност за диалог се използват изключително като инструмент за печелене на време и подготовка на нови атаки. Системното унищожаване на гражданска инфраструктура свидетелства за намерението на Русия да продължи войната на изтощение и да наложи на Украйна условия на капитулация вместо постигането на справедлив и траен мир, основан на международното право.

Показателно е, че решението за новата мащабна атака срещу Киев е било взето от Владимир Путин практически веднага след посещението му в Пекин. Ракетният удар по граждански обекти в центъра на украинската столица имаше 

открито демонстративен и хаотичен характер 

и не преследваше никакви военни цели. Основната цел на атаката беше сплашване на населението, опит за всяване на паника и подкопаване на морално-психологическата устойчивост на украинското общество. В същото време украинските граждани и силите за отбрана отново демонстрираха висока устойчивост и способност да се противопоставят на руския терор.

По време на атаката Русия за трети път използва балистична ракета със среден обсег от типа „Орешник“, което представлява съзнателна стъпка към по-нататъшна ескалация и опит за психологически натиск не само върху Украйна, но и върху нейните западни партньори. Използването на такъв тип въоръжение срещу граждански градове може да бъде разглеждано като военно престъпление, тъй като Русия фактически

изпитва най-новите ракетни технологии 

в условията на реална война, използвайки украинското население като полигон за тестване на своето оръжие.

Неспособността на руската армия да постигне стратегически успехи на фронта или да пробие украинската отбрана все повече принуждава Кремъл да преминава към тактика на терор срещу цивилното население. По предварителна информация още една ракета от типа „Орешник“ е могла да падне на временно окупираната територия на Донецка област северно от Донецк, което вероятно свидетелства за техническа неизправност по време на полета.

Ударите по жилищните квартали на Украйна са също така опит на Кремъл да създаде 

информационен фон за прикриване на значителните загуби

на руската армия в жива сила и техника. Русия все повече води война не срещу украинските въоръжени сили, а срещу цивилното население и критичната инфраструктура. Фактически руското командване премина към стратегия за превръщане на украинските градове в територии, непригодни за живот, което е пряко доказателство за неспособността да бъдат постигнати поставените цели по военен път.

Руската агресия отдавна е излязла извън рамките на локален конфликт. Масираните обстрели на Украйна в близост до границите на НАТО създават 

пряка заплаха за сигурността на цяла Европа 

Руските ракети и дронове редовно нарушават въздушното пространство на съседни държави, което носи постоянен риск от мащабна военна или техногенна катастрофа с трансграничен характер.
Използването от Русия на балистични ракети със среден обсег е също така сигнал към европейските столици с искане да се откажат от подкрепата за Киев. Въпреки това, ако агресията на Кремъл не бъде спряна в Украйна, следващите обекти на руски военно-политически натиск могат да станат балтийските държави (Литва, Латвия и Естония), Полша и Финландия. В Кремъл нееднократно са звучали изявления относно необходимостта от „възстановяване на историческото пространство“ на Руската империя, в състава на която до 1917 г. са влизали споменатите държави.

Русия целенасочено унищожава икономическия и промишления потенциал на Украйна, системно атакувайки ключови предприятия, логистични възли, пристанищна инфраструктура и транспортни артерии. Целта на тази стратегия е 

подкопаване на икономическата устойчивост 

на Украйна, ограничаване на възможностите ѝ да финансира отбраната и дестабилизиране на глобалните продоволствени пазари чрез възпрепятстване на украинския износ.

Москва съзнателно изостря ситуацията именно в моментите, когато международната общност се опитва да активизира дипломатическите механизми за уреждане на войната. Това за пореден път демонстрира, че Кремъл възприема единствено езика на силата. Именно затова адекватният отговор на международната общност трябва да бъде по-нататъшно засилване на военната подкрепа за Украйна, премахване на ограниченията върху използването на западно въоръжение за удари по военни обекти на територията на РФ, както и увеличаване на доставките на съвременни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, включително комплекси Patriot и SAMP/T и ракети за тях.

Кремъл разглежда по-нататъшната ескалация на европейския континент като един от възможните инструменти за налагане на Запада на нова система от договорености за сигурност при свои условия. Това може да бъде предотвратено единствено чрез 

дълбока военно-политическа интеграция на Запада с Украйна, 

подкрепа на украинските отбранителни усилия, както и засилване на санкционния натиск върху руския военно-промишлен комплекс с цел прекъсване на достъпа на Кремъл до западни технологии, микрочипове и компоненти, които все още се откриват в останките от руски ракети.

Инвестициите в отбраната на Украйна са инвестиции в дългосрочната сигурност на цяла Европа. Победата на Украйна остава ключова предпоставка за осигуряване на мир, стабилност и сигурност на европейския континент.

Официална Москва вече заяви намерението си да продължи ракетните удари по Киев и препоръча на чуждестранните дипломатически представителства да напуснат украинската столица. Това е още едно доказателство, че Кремъл съзнателно използва 

терора като елемент на държавната политика. 

Ръководителят на руското МВнР Лавров е информирал отделно държавния секретар на САЩ Рубио за това. Повечето западни посолства вече отказаха да напуснат Киев.

Очаква се неформалното заседание на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз във формат „Гимних“, което ще се проведе на 27–28 май 2026 г. в Кипър, да стане важна платформа за изработване на 

общ европейски отговор на руската ескалация. 

По време на срещата се планира обсъждане на войната в Украйна, перспективите за преговорния процес, изискванията към Русия, механизмите за гаранции за сигурност на Украйна, както и възможните руски провокации спрямо Армения в навечерието на парламентарните избори на 7 юни.

С действията си Москва фактически хвърли предизвикателство към цяла Европа. От решителността и единството на западните държави днес зависи не само бъдещето на Украйна, но и архитектурата на сигурността на целия европейски континент.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).