„Изплашени от възраждащата се българска държава, (на Берлинския конгрес) Великите сили откъснаха от земите ни, запратиха хиляди хора далеч от родните им домове. Но подцениха народа. Преди 115 години героите на Илинденско-Преображенското въстание бяха готови да жертват живота си, за да я има свободата, която докоснаха, но бързо им бе отнета“. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на честване на годишнината на избухването на Илинденското въстание в Смилево, Македония. Честването беше организирано от Българският културен клуб в Скопие. Това са смели хора, които и през най-трудните периоди не криеха своята българска идентичност. Всяка година отправяха покани към висшите ръководители на двете държави да дойдат и заедно да почетат героите от Илинден 1903 г. Ето, че тази година госпожа Йотова почете тържеството. Но никой от македонското ръководство не се появи.
Така проведено тържеството не беше съвместно. То беше паралелно. Беше проведено с участие на висш български функционер, но
в отсъствието на висш представител на македонската държава
Паралелните тържества не спомагат за подобряването на отношенията между двете страни. Те са пречка за тяхното развитие.
По никакъв начин не можем да виним БККС, че не успяха да доведат нито един висш македонски ръководител на честването. Вината е изцяло на българската дипломация. Тя не успя да договори общи чествания – български представители да бъдат поканени като съорганизатори на официалните тържества на Мечкин камен и македонски представители да участват като съорганизатори на честванията на Петрова нива. Само тогава юнаците дали живота си във въстанията и войните ще могат да сят спокойно в обновените си гробове.
Засега македонската страна отказва категорично подобни общи чествания, но само нейна ли е вината? Не носят ли и българските политици отговорност за горчивите междудържавни отношения?
С право обвиняваме Скопие, че манипулира историята. Но само те ли го правят?
Да започнем с това, че
изказването на Илияна Йотова край Смилево беше манипулативно
Вече близо век и половина слушаме тази приказка: „Изплашени от възраждащата се българска държава, (на Берлинския конгрес) Великите сили откъснаха от земите ни.“
И така и не се намери български държавник, който да заяви, че през 19 век, никоя европейска сила не се е уплашила от възраждането на българската държава в нейните национални граници очертани след референдумите за Българската екзархия. Това от което се плашат западните сили е, че новосъздадената българска държава ще се превърне в оръжие в ръцете на Русия. И че националното единството може да бъде постигнато само ако докажем, че не сме и никога няма да бъдем ничии пионки! Илинденци правят точно това! В това е тяхното трагично величие.
Йотова не увери домакините, че България никога не се е стремяла да „владее“ земите около Вардар, но десетки хиляди българи са дали живота си, за това техните предци да бъдат свободни. Не подчерта, че с изграждането на свободна и независима Македония мечтата на нашите общи предци е на път да се осъществи.
Само преди няколко дни в Македония се проведоха всенародни тържества в чест на поканата, която страната получи за присъединяване към НАТО. Защо ли нашият вицепрезидент не обяви, че в най-скоро време страните ни ще са съюзници?! Задоволи се само с твърдението, че „България е най-добрият застъпник на Република Македония в Европейския съюз“ – организация, за която Македония още не е получила покана за преговори...
Съдейства ли посещението на вицепрезидентът Йотова в Смилево за подобряване на отношенията между България и Македония?
Тъжният отговор е не!
То не съдейства за това мнозинството от македонците, които отдавна имат друго, различно, македонско самосъзнание да привидят в България свой съюзник и приятел и да се почувстват достатъчно спокойни за идентичността си, та да приемат историята такава каквато е била.
Добре е да се замислим защо мнозинството граждани на Република Македония днес имат различно, самосъзнание. Партията на госпожа Йотова не носи ли огромна отговорност за това? Не само заради идиотската политика на „македонизация“, която тя проведе на територията на България, но най-вече защото за разлика от финландските си идеологически събратя, през 1944 г. направи всичко възможно Съветският съюз да нападне България, а след това
БКП управлява по такъв начин, че дори от Скопие ни се смееха
или ни съжаляваха. Кой иска да се идентифицира с нещастници като нас, които живеехме под идиотския режим на Тодор Живков? За добро, или за зло, дори поданиците на кръволока Тито, който обаче успя да измъкне своята мини-империя от ноктите на Съветския съюз, не искаха да ги свързват по никакъв начин с нас. И не казваха на децата си, че дедите им са били българи.
Не само македонците, но и ние трябва да приемем историята такава каквато е била!
Както по-старата история, когато предците ни са били един народ, така и по-новата, в която мнозинството от македонците се утвърдиха като отделен народ и утвърдиха литературна норма, която харесва ли ни, или не определят като македонски език. Преди дни в интервю по българска телевизия, вицепрезидентът Йотова коментира, че в много европейски университети били открити катедри по „македонски език, каквото и да значело това!“ С подобни изказвания ли ще им спечелим приятелството? Трябва ли да се конфронтираме по международните научни форуми, или да си сътрудничим? Преди година госпожа Йотова заяви, че България нямало как да признае македонския език. Това го казвала „от гледна точка на учените, а не от гледна точка на политиците“.
Само че съвременната лингвистика се придържа по-скоро към твърдението на американския лингвист Макс Вайнрайх, според когото разликата между език и диалект е наличието на армия и флот. Социално политически, а не чисто лингвистични изследвания определят какво е език и какво не е. Доколкото България твърди, че не признава езика, който мнозинството от македонците определят като майчин, тя иска, или не се нарежда сред „негаторите“ и неприятелите на съвременните македонци, не сред техните приятели и съюзници. Мисли ли си Йотова, че утре мнозинството от македонците ще се чукнат по челото и ще кажат: "Брей, ние не сме никакви македонци. Ние сме българи. Нашият език е български...“
Едва ли има сериозен политик, или анализатор, който да вярва, че ще се случи нещо подобно. Но с действията си Йотова налива
вода в мелницата на анти-българските сили,
които твърдят, че България настоява в Македония да се случи точно това. А това плаши! Подобни внушения рязко намаляват шанса македонците някога да признаят очевидното – че цар Самуил е бил български цар (в средновековния смисъл на думата), че езикът на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович е бил български (в контекста на 19 век), че братята Миладиновци са събирали български народни песни, че Илинденско-преображенското въстание ни е общо наследство, както и войните за национално обединение...
Със своето посещение в Смилево, при отсъствието на висш македонски представител, Йотова направи мечешка услуга и на македонските българи. Помогна на техните противници да ги представят като чужд елемент, с чужд покровител, каквито те категорично не са!
Македонските българи са неразделна част от съвременната македонска нация. Техните позиции и разбирания не са на държавата България, а са разбирания и позиции на част от македонското общество. Колкото по-автентично македонски, а не като проекция на София изглеждат те, толкова по-лесно ще бъдат приети от обществото отраснало в бясна анти-българска медийна среда и толкова повече македонци с осъзнат български произход ще съберат куража да излязат от анонимност!