Александър Левченко*

Общото събрание на ООН гласува за поредна резолюция, насочена към задълбочаване на международното сътрудничество и минимизиране на дългосрочните последици от катастрофата в Чернобил. Документът е изготвен от Украйна и е одобрен от представители на 97 държави. Но неочакваният елемент на гласуването беше, че САЩ бяха сред страните, които се обявиха против нея, заедно с Русия, Беларус, Китай, Северна Корея, Никарагуа и Нигер. Освен това 39 държави се въздържаха.

Сега Украйна преминава през критичен период в своята история, опитвайки се да се защити по време на преговорите с американската страна относно условията за прекратяване на руската агресия. Нека припомним, че 28-точковият мирен план, разработен от Уитков с помощта на няколко служители на Кремъл, предизвика негативна реакция в Киев и в европейските столици. Оттогава украинци и европейци разработиха алтернативен план и го представиха на американската делегация. Следващите преговори се проведоха в Берлин, където украинската делегация беше водена от президента Зеленски, а американският специален представител Уитков и Къшнър. Окончателните резултати от преговорите, които бяха открити в неделя в Берлин от федералния канцлер Мерц, остават неясни докрай. Според изявленията на участниците в тях обаче, те вдъхват оптимизъм. 

Съдбата на украинските територии под руска окупация 

е особено сложна тема. Тръмп изложи идеята за освобождаване на част от териториите на Донбас от украински и руски войски и създаване на демилитаризирана „свободна икономическа зона“, където биха могли да действат американски бизнес интереси. Украинската страна и европейските лидери настояват, че не може да има напредък по отношение на териториите, докато на Украйна не бъдат предложени гаранции за сигурност от САЩ и редица западни партньори на ниво член 5 от Хартата на НАТО. Зеленски заяви, че е готов на „компромис“ и не изисква членство на Украйна в НАТО. На Украйна обаче трябва да се предостави специално споразумение за колективна отбрана. А гаранциите за сигурност трябва да бъдат правно обвързващи.

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че не вижда реална готовност на руския президент Владимир Путин за мирни преговори. Той оцени пристигането на американските медиатори Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Берлин като положителна стъпка. Американските преговарящи на срещата настояваха Украйна да се съгласи да се откаже от Донбас. Президентът Володимир Зеленски смята това за 
„червена линия“ и не е готов да отстъпи. 

Планираната онлайн среща на министрите на външните работи на страните от ЕС и ръководителите на американската преговаряща делегация Уиткоф и Къшнър не се състоя поради неочаквани технически повреди и евентуално кибератака.

Европа има възможност да обсъди по-нататъшни действия след понеделник. Външните министри на ЕС ще продължат да обсъждат плановете за срещата на върха в четвъртък в Брюксел. В сряда лидерите на „източния фланг“ на Европа, сред които ще бъдат представени балтийските страни и Полша, ще се срещнат в Хелзинки. В четвъртък всички 27 лидери ще се съберат в Брюксел за среща на върха, която може да се превърне в една от най-важните през последните години. Тогава ще може да се получи повече яснота.

Трябва да се вземе 

решение относно руските активи. 

Това е решение за бъдещето на Украйна и Европа. То ще определи дали ЕС все още е релевантен играч в противодействието на разширяването на Руската федерация и дали Киев разполага с финансите, за да ограничи допълнително руската агресия.

Министерството на външните работи на Русия обяви готовността си за мирно споразумение за войната в Украйна, но настоява за контрол над окупираните територии и изтегляне на войските на НАТО. Съединените щати предлагат на Украйна гаранции за сигурност, подобни на тези, които би получила в рамките на НАТО, но ясно заявиха, че мирно споразумение трябва да бъде договорено преди Коледа, в противен случай условията могат да се влошат. САЩ очакват Русия да приеме подобно споразумение като част от окончателното споразумение, а също така ще позволи на Украйна да се присъедини към Европейския съюз. 
Изграждането на руско-американското партньорство, очертано в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, намери първата си реализация в многостранното измерение. Вашингтон подкрепи позицията на Кремъл по време на гласуването в ООН по въпроса за Чернобил, озовавайки се в компанията на страни, борещи се с глобалната демокрация. Всички те са автократични с елементи на диктатура. Това обаче изобщо не смущава Белия дом, който започна 

да игнорира Европа като световен център на демокрацията. 

В същото време Тръмп дори нарече стария континент слаб.

Руско-американският тандем се сформира в Аляска след срещата между Тръмп и Путин. Постигнатите там руско-американски споразумения вече започнаха да се прилагат. Москва не се противопоставя на Вашингтон във Венецуела, а президентът Тръмп публично застана напълно на страната на Москва по въпроса за прекратяване на войната в Украйна. Въпреки факта, че абсолютното мнозинство - 78% от американците смятат Русия не за партньор, а за заплаха. През 2025 г. новата американска администрация на практика спря военната и финансова помощ за Украйна. Въпреки че, отново, 64% от избирателите на Тръмп подкрепят военната и финансовата подкрепа за Украйна. Европа, за съжаление, не успя дори да се доближи до компенсирането на липсата на американска помощ от страна на Украйна. Това започна 

да влияе на ситуацията на фронтовата линия.

По време на войната Украйна унищожи 35 200 руски танка и бронетранспортьори, 35 150 артилерийски цеви, 790 бойни самолета и хеликоптера, уби и рани 1 200 000 руски войници, унищожи 4100 крилати и балистични ракети и 28 кораба. Всички те биха могли да бъдат използвани в широкомащабно настъпление срещу Европа, но бяха унищожени от украинците. В случай на руска агресия, Съединените щати ще трябва да спрат руското нахлуване със собствени войски. Затова Тръмп реши да изтегли абсолютното мнозинство от войските си от Европа, отбелязвайки, че след час колективният Брюксел трябва да се защити от евентуална руска атака с конвенционални оръжия. Въпреки факта, че преди месец и половина дори 20 руски дрона се превърнаха в кошмар за цялата система за противовъздушна и противоракетна отбрана на Полша и войските на НАТО на територията на тази страна.

Украйна е отработила всеки долар от американската военна помощ. Израел получи четири пъти по-малко помощ от Украйна, но унищожи вражеска техника десетки пъти по-малко, отколкото украинските войски. Американците предоставиха помощ на Афганистан 6,5 пъти повече, отколкото на Украйна (930 милиарда долара срещу 140 милиарда долара), а успяха да унищожат там техника на талибаните стотици пъти по-малко, отколкото украинците направиха с тези средства. 

Следователно прекратяването на американската помощ изобщо не е прекъсване на неограничената чекова книжка на украинците, както казват във Вашингтон. Това е просто предложение за подчиняване на интересите на Москва. Ако страната, основател на ООН, се откаже от част от териториите си под натиск, по-късно може да се позове на нея при избора на територии от други държави.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)