Новата антибългарска кампания на Белград - българите били „криптосърби“

Иван Николов*

Доскоро в сръбската историческа и етнографска интерпретация поне само българите от Западните покрайнини и Северозападна България бяхме набедени за „сърбошопи“. Сега отидоха още по-далеч – Душан Илич „научен сътрудник“ във финансирания от сръбското правителство „Институт за европейски изследвания“, в телевизионен ефир набеди и доскорошния премиер на България Бойко Борисов, че бил „шоп“, демек сърбин, който не могъл да го каже, а протестиращите пред парламента всъщност протестирали срещу „шопския парламент“!?

Появи се и нов сръбски термин за българите, „криптосърби“!?

 Нещо като преобразени сърби

Колкото и налудничево да звучи всичко това, става дума за антибългарска кампания по известната вековна схема: подмяна на българската идентичност, създавана с хилядолетия с измислена такава, фалшифициране на история, териториални претенции и сърбизиране на Северозападна България и то с най-долнопробна сръбска чалга и плескавици.

За сериозните учени и политици в България винаги е било унижение да спорят с подобни небивалици. Само дето по същото време българите в Западните покрайнини бяха почти претопени или прогонени от окупираните по Ньойския диктат български територии. По същия модел беше създадена и чисто нова македонска нация, която днес е изключително враждебно настроена към България.

Пренебрежителното мълчание от българска страна на практика оказва съдействие и допринася за успехите на тази агресивна антибългарска пропаганда. Тя не може да се пребори с общи приказки за правата на човека, правата на малцинства, подкрепата на Сърбия за членство в Европейския съюз, заклинания за добросъседство, липса на териториални претенции и пр.

Сякаш изпускаме от поглед, че Сърбия не е окупирала Западните покрайнини и Македония с цел да спазва правата на българите и икономически да ги развива. Целта е

разширяване на сръбската държава за сметка на България

 Тя се интересува само от територии и нищо друго. Не е нужно да си специалист по история или международни отношения, за да разбереш тази простичка истина.

Политическите партии и държавните институции в България продължават да мълчат на нестихващите провокации по сръбските медии – отмятайки ги в графата „свобода на словото“, сякаш в Сърбия демокрацията и медиите са цъфнали и всеки може свободно да говори и пише. Ако беше така, сръбският национализъм и производният от него македонизъм отдавна щяха да бъдат разнищени. За съжаление, в сръбските медии няма елементарна отговорност за публично изнесени твърдения, особено когато се посяга върху чужда история, територия или публична личност.

Пренебрежителното мълчание от българска страна

 на практика поощрява сръбските учени, политици и държавници да продължават в този средновековен дух и с нищо не допринася за нормални сръбско-български отношения и за напредъка на Сърбия за членството й в Европейския съюз, към който уж се стреми. Напротив, това задълбочава пропастта и недоверието със съседните държави и все повече отдалечава Сърбия от Европа.

Това отдалечаване всъщност е завръщане в миналото, към великосръбската идеология от края на ХІХ век, без да се отчита факта, че сръбските съюзници от времето на Първата световна война вече не искат да се занимават с териториалните блянове на сегашните сръбски управници. Те си имат други грижи свързани с развитието на демокрацията, повишението на стандарта на гражданите, енергетиката, екологията, руската инвазия в Украйна и пр. По същото време, сръбските управници залъгват обществото с неосъществими надежди по загубените „сръбски” територии в „Стара Сърбия”, на Косово, в Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Все лозунги, които на сръбските управници може да осигурят още някоя година неограничена власт и всеобщ грабеж, но не и европейска перспектива за каквато мечтаят младите сърби. 

*Авторът е поет, писател и общественик. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните Версайски заточеници“. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.