е са несметно богати и очакват да управляват дълго, дълго време.

Монарсите, които ръководят Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, може да изглеждат отстрани като трио съмишленици на автократите от Персийския залив. Въпреки това регионалното им съперничество е силно, а западните столици се превърнаха в ключово място в битката за репутация, пише в свой анализ „Политико”.

"Всички тези правителства ... наистина искат да имат най-голямото поле за действие пред западните правителства", казва Джон Б. Алтерман, директор на Близкоизточната програма във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания.

Тъй като държавите от Персийския залив се стремят да се откажат от петрола, който ги направи богати, те знаят, че ще имат нужда от приятели, които да им помогнат да трансформират икономиките си (и да модернизират обществата си).

"Те смятат, че е важно да не бъдат заклеймявани като обикновени производители на въглеводороди, които съсипват планетата", добавя Алтерман.

След като някогашният заместник-председател на Европейския парламент е в затвора, а белгийски прокурори поискаха да отнемат имунитета на още членове на ЕП, изглежда, че обвиненията в парични подкупи и неправомерно влияние от страна на катарски заинтересовани лица ще повлекат още играчи с властта в Брюксел.

Правителството на Катар категорично отрича всякакво незаконно поведение, като заявява, че "работи чрез взаимодействие между институциите и действа в пълно съответствие с международните закони и разпоредби".

На фона на регионалните съперничества този ангажимент става все по-силен. Докато напрежението с Рияд през последните няколко години намаля, взаимният антагонизъм на Катар с Обединените арабски емирства е особено силен.

Стратегия за оцеляване на Катар

През 2017 г. регионалните съперничества излязоха извън пределите на Близкия изток в противопоставяне, което ще промени регионалната динамика.

Дотогава Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства бяха по същество врагове. Като членове на Координационния съвет на страните от Персийския залив те работеха за изграждането на общ пазар и валута в региона - не толкова различни от Европейския съюз.

Но различните реакции на Арабската пролет изостриха отношенията до точката на пречупване.

Базираната в Катар новинарска мрежа "Ал Джазира" даде трибуна на "Мюсюлмански братя" - ислямистката партия, която дойде на власт в Египет на вълната на вълненията и предизвика правителствата в целия арабски свят. И Доха не просто даде гласност - тя предостави на "Мюсюлмански братя" пряка финансова подкрепа.

Междувременно Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства смятат "Мюсюлмански братя" за терористична групировка.

Заедно с Бахрейн, Саудитска Арабия и ОАЕ прекъснаха през юни 2017 г.дипломатическите си отношения с Доха, като по този начин забраниха достъпа на Катар до въздушното пространство и морските маршрути; Саудитска Арабия затвори границата си, блокирайки единствения сухопътен преход на Катар.

Сред исканията са: закриване на „Ал Джазира”, прекратяване на военната координация с Турция и отдръпване от Иран. Катар отказа, въпреки че времето беше критично за изграждане на инфраструктура преди Световното първенство по футбол през 2022 г. и 40 % от хранителните доставки на Катар идваха през Саудитска Арабия.

Борбата с това, което той наричаше незаконна "блокада", се превърна в екзистенциална мисия за Доха.

"Единственото нещо, което Катар можеше да направи, беше да се увери, че всички знаят, че Катар съществува и е хубаво място", каза евродепутатът Хана Нойман, председател на делегацията на Парламента за връзки с Арабския полуостров (DARP).

"Те наистина увеличиха дипломатическите си усилия по целия свят, за да покажат: "Ние сме добрите", каза Нойман от германските Зелени.

Катар се нуждаеше от Брюксел, защото вече беше загубил още по-голям съюзник - Вашингтон. Тогавашният президент Доналд Тръмп не само застана на страната на съперниците на Катар в борбата; той също така сякаш си приписа заслугата за идеята за изолиране на Катар, въпреки че най-голямата военна база на САЩ в региона се намира югозападно от Доха.

Катар вече работеше поне от 2014 г. с консултантската компания Portland Communications със седалище в Лондон, когато домакинството на Световната купа се превръщаше в PR кошмар с появата на истории за подкупни служители на ФИФА и експлоатирани работници мигранти.

Излизане на сцената на ЕС

В Брюксел Доха разчиташе за активизиране на отношенията с европейските страни на ръководителя на мисията си в ЕС Абдулрахман Мохамед Ал-Хулаифи, който се премести в Белгия през 2017 г. от Германия.

В рамките на няколко дни след разрива Ал-Хулаифи се появи на срещи в НАТО, а след няколко месеца откри мозъчен тръст, наречен Център за близкоизточен диалог, за да подобри имиджа на Доха като открит организатор на дебати (за разлика, както твърди, от съседите си) и да оказва натиск върху ЕС да се намеси в Близкия изток.

През следващата година той участва в дискусии за борба с насилствения екстремизъм заедно с нидерландската и белгийската федерална полиция. Към края на 2019 г. Ал-Хулайфи беше домакин на "работна вечеря" на първата среща на групата за приятелство между Катар и ЕС към посолството.

"Ситуацията след блокадата подтикна Катар да установи по-близки отношения извън контекста на регионалната криза, например с Европейския съюз", заяви през 2018 г. пред Euractiv Пиер Антонио Панцери, тогава председател на парламентарната подкомисия по правата на човека.

На следващата година Панцери присъства на организираната от Катар "Международна конференция за национални, регионални и международни механизми за борба с безнаказаността и осигуряване на отчетност съгласно международното право" и изказа похвали за постигнатите от страната резултати в областта на правата на човека.

Понастоящем Панцери се намира в белгийски затвор по обвинение в корупция, а неправителствената му организация "Борба с безнаказаността" е обект на интензивни проверки за евентуално прикритие.

Нойман заяви, че стратегията на Катар за оцеляване се е отплатила. "Абсолютно, тя проработи", каза тя. "Мисля, че е достатъчно справедливо, ако не са го направили с незаконни средства".

Пряко или непряко през този период Катар отбеляза няколко големи победи, включително множество резолюции в парламента относно правата на човека в Саудитска Арабия и призив за прекратяване на износа на оръжие за Рияд след убийството на журналиста Джамал Хашоги. През март 2018 г. Доха сключи споразумение за сътрудничество с ЕС, което постави началото на по-тесни връзки.

Отново врагове

Откакто Саудитска Арабия и Катар подписаха преди две години споразумение за прекратяване на кризата, отношенията между Рияд и Доха като цяло се размразиха. 37-годишният саудитски престолонаследник принц Мохамед бин Салман пътува до Катар през ноември за Световното първенство по футбол и прегърна емира на Катар, 42-годишния шейх Тамим бин Хамад ал Тани, като носеше шал в цветовете на домакините.

Въпреки това отношенията между Катар и Обединените арабски емирства, ръководени от шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян, 61 г., остават хладни.

Тъй като Персийският залив се трансформира, Обединените арабски емирства "започнаха да възприемат тази си роля като сила на статуквото", каза Алтерман. "Катар възприема тази роля като присъединяване към силите на промяната в региона и това поражда известна взаимна неприязън."

По-малките мащаби на Катар допринасят за чувството за вътрешна сигурност на Доха, подхранвайки отвореността ѝ към взаимодействие с групировки, които други смятат за екзистенциална заплаха.

Катарците се възприемат като "шампиони на Давидите срещу Голиатите", казва Андреас Криг, доцент в Кралския колеж в Лондон, който в миналото е работил като консултант за катарските въоръжени сили. Организациите на гражданското общество, основани от "редица различни опозиционни фигури, саудитски опозиционни фигури на Запад, също са били подкрепяни финансово от Катар", добави Криг. (Хашоги, един от най-изтъкнатите саудитски опозиционери в епохата, е имал връзки с подкрепяната от държавата фондация "Катар"). "Ето защо Катар винаги е бил възприеман като един вид трън в очите на своите съседи."

И макар че конфискуваните от белгийската федерална полиция 1,5 млн. евро в брой изглеждат като умопомрачителна сума, те със сигурност бледнеят в сравнение със сумата, която държавите от Персийския залив харчат за правно лобиране в Брюксел. А тази сума, от своя страна, бледнее в сравнение с разходите на тези държави във Вашингтон.

"Брюксел не е толкова важен", казва Криг. "Ако погледнете парите, които тези държави от Персийския залив харчат във Вашингтон, това са десетки милиони долари всяка година за мозъчни тръстове, академични среди... създават свои собствени медии, инвестират стратегически във Fox News, инвестират в огромни PR операции."

Въпреки това ЕС остава основна цел. Абу Даби укрепва "дългогодишното си партньорство" с Брюксел по въпросите на икономиката и регионалната сигурност "чрез задълбочено, стратегическо сътрудничество с институциите на ЕС и държавите членки", се казва в изявление на официален представител на ОАЕ.

"Брюксел винаги е бил център за създаване на наратив", казва Криг.

И точно сега всеки от силните играчи в региона е сериозно мотивиран да промени този наратив.

Алтерман се позовава на широко разпространеното впечатление за държавите от Персийския залив като за "хора, които имат повече пари от Бога и искат да върнат света в VII век".

„Но това не е вярно”, каза той. "Става дума за формиране на бъдещето със забележително високи залози, дълбок дискомфорт относно това как светът ще се отнася към тях през следващите 30-50 години - и честно казано, за поредица от управници, които виждат себе си на власт през следващите 30-50 години." /БГНЕС