Според него ако тези формации все пак след поредните предсрочни избори на 2 април решат да направят широка управленска коалиция, „това би било възможност за пълен мандат“. Проф. Стоянов е скептичен относно сформирането ѝ, защото политическите субекти в нея са много и доста различни като идеология и принципи.
Големият въпрос е докъде „разломите и червените линии могат да бъдат преформатирани и да се доведе до разумните компромиси“, посочи Стоянов.
По повод предизборната кампания и посланията, които основните политически играчи ще отправят, той смята, че „с висока доза сигурност предполагам, че няма да чуем визионерските речи и заявки, за онова, което би трябвало да обединява, а именно една българска доктрина – сбор от онези вярвания в перспективата, в необходимостта да правим нещата така че да модернизираме максимално бързо България, за да повдигнем и качеството на живот“.
„Партиите се занимават с едно нещо, егоистично - въпросът с властта, това са частни структури, които в крайна сметка желаят да позиционират своите елити на преден план и в частност в парламента“, каза още политологът. После допълни:
„Може би трябва да мине още малко време, в което да се преструктурират всички политически играчи и на местата на старите лидери да дойдат нови“, каза той по повод стабилността в управлението и държавата.
Накрая заключи: ако партиите, които влязат в новото Народно събрание „не успеят и не пожелаят да вземат обратно властта в парламента и оттам да я пределегират на редовно правителство, президентът ще остане да управлява със служебни кабинети“.