26 Юни, 2026

Полярната звезда е по-тежка, отколкото се смяташе, и е към края на живота си

Полярната звезда е по-тежка, отколкото се смяташе, и е към края на живота си
Снимка: NASA

Масата оказва огромно влияние върху звездния живот


Звездата, която отбелязва истинския север - Полярната, е много по-тежка, отколкото сe смяташе.

Северната звезда е 5,1 пъти по-масивна от Слънцето, съобщават астрономи в изследване, представено на 12 юли в arXiv.org. Тази стойност, изчислена въз основа на движението на много по-слаба звезда, която обикаля около светилото, показва, че небесното тяло е с близо 50% по-тежко в сравнение с предишната оценка от 3,45 слънчеви маси.

Масата оказва огромно влияние върху звездния живот: Колкото по-голяма е масата на една звезда, толкова по-бързо тя изгаря "горивото" си и толкова по-скоро умира. По-ранната оценка на масата предполагаше, че Северната звезда, известна още като Полярна звезда, е на около 100 милиона години. Новата оценка означава, че звездата се е формирала по-отдавна от това, но все още никой не е изчислил ревизираната възраст.

Звездата-спътник е толкова слаба, че не е била забелязана до 2005 г., когато астрономът Нанси Евънс и нейните колеги я забелязват с космическия телескоп "Хъбъл". Когато през 2016 г. спътникът преминава най-близо до Северната звезда, Евънс и други изследователи започват да го следят с масива CHARA - обсерватория, обединяваща работата на телескопите на върха на планината Уилсън в Калифорния.

Тъй като на близката звезда-спътник са необходими три десетилетия, за да се завърти около главната звезда, по-голямата част от орбитата вече е наблюдавана, което засилва надеждността на оценката на масата.

"Тези неща отнемат много време", каза Еванс от Харвардския и Смитсоновия център по астрофизика в Кеймбридж, Масачузетс.

Намиращата се на 447 светлинни години от Земята Полярна звезда е най-близкият член на клас звезди, наречени цефеиди, които са от решаващо значение за измерване на разстоянията до други галактики. Звездите са големи и ярки и са към края на живота си. Забележително е, че те се разширяват и свиват, поради което яркостта им се увеличава и намалява. Колкото по-дълго пулсира една цефеида, толкова повече светлина излъчва тя. Следователно измерването на периода на пулсация показва вътрешната яркост на цефеидата. Сравнявайки я с видимата яркост на звездата, се получава разстоянието до звездата и съответно до нейната галактика домакин.

"Изключително важно е да се знае масата", заяви Ед Гинан, астроном от университета Виланова в Пенсилвания, който не е участвал в новото изследване. Това позволява на астрономите да проверят моделите си за еволюцията на цефеидите и да разберат по-добре тези космически измервателни инструменти. /БГНЕС

Сподели:
Астрономи откриха най-големите екзопланети, по-леки от памук

Астрономи откриха най-големите екзопланети, по-леки от памук

Те имат размерите на Юпитер, обикалят около звезда на повече от 1000 светлинни години разстояние и са открити от спътника TESS на НАСА

Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл

Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл

Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса

INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания

INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания

За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"

Коментари (0)