От редактора
Преди 51 години комунистическият съд осъди за шпионаж писателя Георги Марков на 6 години и половина
През 1972 г., на 26 декември Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода.
Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП. До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.
Фактор
Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП. До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.
Още от От редактора
На 30 май изгарят на клада освободителката на Орлеан, жената-воин Жана д’Арк
Преди 595 години прочутата национална героиня на Франция, разбила англичаните при град Орлеан, е изгорена. Орлеанската дева е обявена от Католическата църква за еретичка, а по-късно за светица.
Преди 149 години Христо Ботев превзема кораба "Радецки", целува родната земя
По заповед на войводата четниците му пристъпили към завземането на парахода и поставили пред свършен факт капитана Дагоберг Енглендер
Прокуден от Родината издъхва духовния строител на модерна и свободна България
Пенчо Славейков е символ на свободния български дух – неудобен, горд, самотен и непримирим