Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да се докаже, че той е сръбско духовно средище са неоснователни.
Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, специалист по средновековна българска и балканска история. Той е бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет (април 1993 – октомври 1996) и е автор на монографията „Югозападните български земи през XIV век“.
През тази седмица в сръбската преса се появиха твърдения, че Рилският манастир е бил важен сръбски духовен център. Тезата е на сръбския историк Джордже Боянич.
Проф. Матанов е категоричен, че няма нищо вярно в тези твърдения. Той посочва, че изданието, в което се появява тази информация не е сериозно и няма нищо общо със сръбските научни списания. „Причината за подобни писания е, че сърбите много ги боли, че повечето от техните средновековни манастири са останали в Косово“, заяви българският учен.
Самият той когато прочита информацията, публикувана от сайта на Боянич, изпитва три вида настроения, които бързо се сменят едно след друго:
„Първото беше шок. Може ли сърбите да претендират за Рилския манастир, след като всички знаят, че св. Иван Рилски е покровител на България. Второто беше насмешка, защото в сайтовете всеки може да пише каквото си пожелае, а третото да потърся грешките в публикацията на Боянич. Те са толкова много, че ни може да бъдат изброени. Самият Боянич е „историчар“ и автор на една много кратка сръбска история, в която отделя по страничка на техните владетели.“ - отбеляза проф. Матанов.
Българският историк припомни, че западните български земи – Кюстендилската митрополия и Самоковската епархия – наистина стават част от сръбската Печка патриаршия в периода от 1555 г. до 1766 г. Тя е създадена от великия везир Мехмед Соколович, който е сърбин мюсюлманин.
„Нека да напомня, че самият Паисий Хилендарски е роден в Самоковска епархия, , т.е. под сръбска църковна власт, но никой не казва, че той е сърбин. Нещо повече той е известен със своите филипики към сърбите.“ - посочи проф. Матанов.
По отношение на грешките в статията на Боянич - една от най-фрапантните е неговото твърдение, че манастирът преминава под сръбска власт след прословутата битка при Велбъжд през 1330 г. Също така манастирът, който е построил сръбският властител Хрельо заедно с прословутата кула, е изгорял през 1832 г. и майстор Алексей Рилец строи нов. Единствено оцелява Хрельовата кула, но не е вярно твърдението, че в основата ѝ има някакъв зазидан надпис, както твърди Боянич. Той се намира на самата кула и е изписан с тухли.
Твърдението, че българите са замазвали сръбските фрески също не отговаря на истината. Те не са замазани, а са избледнели с времето заради лошото качество на боите, но явно Боянич не е влизал в манастира и няма представа: „Никой не ги е замазвал и сръбските светци си стоят непокътнати“, заяви проф. Матанов.
В Рилския манастир наистина се съхраняват стари сръбски книги и ръкописи, както и български, и книги на гръцки и на руски език. В това отношение манастирската библиотека е много богата и дарявана от различни краища на света.
„Монашеското братство на манастира се е състояло от българи, игумените са били българи“, категоричен е проф. Матанов.
По отношение на историята на двата народа през XIV век, тя също не трябва да бъде сведена единствено и само до битката при Велбъжд, която българите начело с цар Михаил Шишман губят. Всички големи сръбски крале – Стефан Милутин, Стефан Дечански и Стефан Душан – са женени за български принцеси. Самият Душан разчита много на съюза си с Търновското царство на Иван-Александър, който му осигурява сигурен тил за настъплението срещу Византийската империя в земите на днешна Македония, които по това време са населени предимно с българи. По това време българската експанзия е насочена към Тракия.
„Цар Иван-Александър в добавките към хрониките и в своите грамоти пише, че българите са царували до Драч и по-нататък, т.е. той е имал усещането, че българите са владели Македония, но се отнася доста лежерно към сръбското завладяване на Македония. Ако погледнем картите дори и при най-голямото си териториално разширяване Сърбия не е кой знае колко по-голяма от България. Може би на равна нога с нея, а сега Сърбия е доста по-малка от България.“ - заяви проф. Матанов.
Рилският манастир е богато даряван не само от сръбските и българските владетели, но и от руските царе и османските султани. Проф. Матанов посочва един малко известен факт. Веднага след битката при Анкара от 1402 г. монасите се срещат с един от синовете султан Баязид, който лагерува край Филипопол, и той издава ферман, с който потвърждава всички придобивки на манастира. А това е много важно в последващия период, защото благодарение на този документ монасите отбиват всички претенции на османските спахии за манастирските земи.
„Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да се докаже, че той е сръбско духовно средище са неоснователни“, категоричен е проф. Матанов.