"Две са си нашите събития – Независимостта и Съединението. Всички обществени слоеве в България са единни и в двата случая". Това посочи пред БНР историкът Милко Палангурски, който коментира събитията около Съединението. "Рискът е много елементарен. Нужно е само главният управител да се появи в телеграфната станция, в конака и да поиска помощ от сюзерена, тоест от султана. Но той приключва тази история с едно тихичко – "И аз съм българин". Всички потоци на българското Възраждане сублимно в този момент се обединяват, стискат си ръцете и постигат онова, което се случва."

Съединението не само е поставено пред риск. Такива неща завършват или с абдикация, или с триумфално влизане. Александър I влиза триумфално в Пловдив, но за да се затвърди Съединението, българската армия след няколко дена влиза и в Пирот, отбеляза историкът. Той отправи критики, че Захарий Стоянов не се изучава в българското училище, а се изучават неговите противници. "Онези, които направиха българската нация - нация, които я поставиха на сцената на европейската политика, са второстепенни герои в изучаването на българската литература, а понякога и история. Онези, които бяха против Съединението, са българските, едва ли не герои, в модерното време и в процесите на модернизация на българската държавност."