Българската Държавна агенция за бежанците отказа на руския гражданин Андрей Карпов (с псевдоним във Фейсбук Сухар) да предостави статут на бежанец.
Андрей Сухар е родом от град Трубчевка, който се намира на 15 км от границата с Украйна. Противник на режима на Путин, по политически причини е уволнен от работа в родния си град. По време на митинг в подкрепа на Алексей Навални е задържан, а по-късно пребит до безсъзнание след самотен процес на Червения площад. Многократно е преследван от местната власт, подлаган е на побой и спалшван от страна на полицията, многократно е поставян в изолатор, налаган му е двудневен административен арест в затворническа килия, административни глоби. Образувано му е административно дело за дискредитиране на Въоръжените сили на Руската федерация. Принуждаван е да подпише договор за военна служба в Украйна. Всички тези обстоятелства принуждават критикът на Путиновия режим принудително да напусне Русия, където оставя дом и семейство, върху което продължава да бъде оказван натиск и психически тормоз.
Въпреки представените документи, удостоверяващи тези факти от биографията на Андрей Сухар, ДАБ отказва да му предостави статут на бежанец, аргументирайки се, че те „не са били потвърдени“.
Вижте както пише на страницата си във Фейсбук Андрей Карпов (Сухар):
Българската Държавна агенция за бежанците отказа да ми предостави статут на бежанец.
На 9 ноември 2022 г. поисках политическо убежище на граничния пункт с България. Служителите на граничния пункт в Малко Търново отказаха молбата ми за убежище и използвайки физическа сила, ме експулсираха на неутрална територия, тъй като според тях аз, като руски гражданин, нямам право да подам молба за международна закрила. Но под натиска на журналистите, които обърнаха внимание на тази ситуация, ми беше разрешено да подам молба за закрила, и на 13 ноември подадох документите в ДАБ за разглеждане.
Пребит е до безсъзнание на митинг в подкрепа на общинските депутати в Москва, уволнен е от работа по политически причини в родния си град Трубчевск, който се намира на 15 км от границата с Украйна, задържан е на митинг в подкрепа на Алексей Навални в Брянск, задържан и пребит след самотен протест на Червеният площад, последван от многократни побоища и сплашване от страна на полицаи, многократно поставяне в изолатор с цел сплашване, два дни административен арест в затворническа килия, административни глоби и административно дело, образувано за дискредитиране на Въоръжените сили на Руската федерация, вместо наказателно дело за същото дискредитиране и принуждаването ми да подпиша договор за военна служба в Украйна, където трябва да умра, убивайки моите украински приятели - може би всичко това не е достатъчно основание за служителите на Агенцията за бежанците да ми предоставят статут на бежанец.
Но не разбирам как да си обясня укриването от страна на служителите на ДАБ на предоставените документи, потвърждаващи фактите, които изложих по време на интервюто.
Защо в решението за отказ за предоставяне на статут се говори за непотвърдени факти за побой, след като съм предоставил медицински бележки? Къде е изчезнала бележка за даренията, които съм направил на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални? И как може да изчезне от материалите уведомлението за образуваното срещу мен административно дело за дискредитиране на Въоръжените сили на Руската федерация?
След принудителното ми бягство от Русия, където оставих дома си, съпругата си, приятелите си и бизнеса, който правех, полицията продължава да наблюдава дома ми, да разпитва съпругата ми и съседите ми за моето местонахождение. Със сигурност знам, че в моята страна ще бъда вкаран в затвора, тъй като никой няма да ми прости за откритата ми позиция на несъгласие с диктатурата на Путин и престъпното нападение срещу Украйна. И повечето от тези заплахи съм потвърдил с документи. И бих искал да попитам Г-жа Тошева: кой има право на статут на бежанец в България според Държавната агенция за бежанците? Очевидно само тези, които вече са в руски затвори... На руските бежанци често им се отказва, защото имат много малко оправдателни документи, но когато им се предоставят всички доказателства за преследване, те веднага започват да губят (унищожават) неудобните за тях документи.