Виталий Портников, vot-tak
На форума в Давос бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който е смятан за патриарх на американската дипломация, се изказа недвусмислено за влизането на Украйна в НАТО.
След анексирането на Крим и нападението над Донбас Кисинджър продължи да защитава неутралния статут на Украйна. Дори след началото на голямата война той предпазливо казваше, че Украйна трябва да стане част от евроатлантическата структура за сигурност, без директно да споменава присъединяването към НАТО. Бившият държавен секретар обяснява промяната в позицията просто: след 2014 г. той се страхуваше, че влизането на Украйна в НАТО ще доведе до същите събития, които вече се случиха. Но пък след като вече се е случило, от какво има да се страхуваме сега?
Това е завоят на западното мислене, който Владимир Путин пропусна, когато планира да атакува Украйна. Основният страх на цивилизования свят – и това, между другото, е съвсем естествено след двете световни войни – винаги е бил свързан именно с повторението на войната. За да няма никога война в Европа, Западът беше готов да направи практически всякакви отстъпки на Русия. Отказваше да приеме бившите съветски републики в НАТО. Затваряше си очите на разрушителната роля на Русия в регионалните конфликти, които самият Кремъл организира. Съгласяваше се със скъпи енергийни проекти, които бяха започнати не толкова заради печалбата, колкото заради оказването на натиск върху съседите - същите “Северни потоци”, например.
Само да няма война. Всъщност цялото неотдавнашно интервю на бившия федерален канцлер Ангела Меркел пред вестник Die Zeit, което Путин обича да нарича доказателство, че е бил измамен от всички, е пропито с този дух на миролюбие. Меркел, подобно на други западни политици от нейното поколение, направи всички, е пропито с този дух на миролюбие. Меркел, подобно на други западни политици от нейното поколение, направи всичко възможно да предотврати започването на голяма война. И загуби.
„Когато войната е започнала, няма с какво да изнудваш“
И сега въпросът изобщо не е, че страхът от войната е изчезнал на Запад, а че войната вече е започнала - тоест, настъпили са всички последствия, за премахването на които цивилизованият свят беше готов да направи отстъпки. Русия унищожи международното право, организира голяма война - тогава защо Западът трябва да откаже на Украйна и други, които искат да се присъединят към НАТО? Защо да не помогне за възстановяването на териториалната цялост на Украйна и други бивши съветски републики? Защо трябва да се интересува от енергийни отношения с Русия, след като войната вече е факт?
От гледна точка на Путин войната е продължение на политиката. Но всъщност продължаването на политиката е заплаха от война. Когато започне войната, няма какво да изнудваш. Кремъл отдавна се подготвяше за война и смяташе, че енергийната зависимост на страните от Европа (преди всичко Германия) ще принуди европейците да откажат помощ на Украйна и да преглътнат нейната окупация.
В резултат на това германският финансов министър Кристиан Линднер заяви тази седмица, че Германия вече не зависи от руските енергийни ресурси. Москва се надяваше, че блокадата на украинските пристанища и спирането на износа на зърно ще доведе до световен глад и мащабна миграционна криза в Европа. В резултат на това нежеланието да се развалят отношенията не само със Запада, но и с „глобалния юг“ доведе до сделка за зърно.
След това единственият инструмент за изнудване, достъпен за Кремъл, беше използването на ядрено оръжие. Но и това не работи. Просто в отговор Москва е изправена пред западни заплахи от използване на сила – кой би си помислил!
Кисинджър, който празнува стогодишнината си през май, този път се оказа по-проницателен от по-младите си колеги. Той започна да напипва контурите на един нов следвоенен свят, в който с Русия може би ще разговарят, но вече няма да я убеждават и със сигурност вече няма да се съобразяват с нейния луд „списък с желания“. Путин загуби, не когато не успя да спечели тази война. Путин загуби, когато я започна.
Източник: Бесарабски фронт