11 Февруари, 2026

Разкритие на Факел: Леда Милева откраднала идеята за „Зайченцето бяло“ от поетесата Веса Паспалеева

Разкритие на Факел: Леда Милева откраднала идеята за „Зайченцето бяло“ от поетесата Веса Паспалеева

Голямата българска детската писателка Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 г. В Края на живота й, през 1980 г., тя получава наградата “Андерсен”, най-високото международно признание за автори на художествени произведения за деца. Умира през същата година. Още като ученичка в родния ѝ Кюстендил, тя прави първите си литературни опити – романи, драми и няколко детски стихотворения. Насърчавана е от Антон Страшимиров, който  категорично отсича: “Не си губи времето с друго; детската литература ще бъде твоят творчески път!”.  Бързо привлича вниманието на , които по това време живеят в Кюстендил. А в гимназията поетесата Елисавета Багряна й преподава по български език и литература.

Днес Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе и Асен Разцветников.

Вижте какво намерих, ровейки за детски стихотворения на Веса Паспалеева! 120 години от рождението й!  (3 март 1900-22 февруари 1980)

Зайченцето бяло

Писането на следващите редове не е упрек към никого. То е породено единствено от любовта ми към истината и отговорността ми на човек, който също е отдаден и подвластен на словото.

Преди десетина дни попаднах на две твърде вълнуващи откровения. Първо прочетох оригиналното стихотворение, заимствано от Леда Милева, за съставянето на най-известното й стихотворение – Зайченцето бяло. Оригиналният текст на това славно стихотворение се казва „Гъбарче“ и е написан през 1934 г. от известната писателка на произведения за деца Веса Паспалеева.

Текстът е следният:

Зайченцето бяло
гъбички набрало
в близката горица
за своите дечица.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Седнало да плаче
горкото юначе.
Що на Бог не каже,
път да му покаже?…

На първо място трябва да признаем, че текстът сътворен от Леда Милева, на базата на тези 3 стиха, е доста по пълен, интересен и оптимистичен. Зайчето си играе със една сърничка. Когато се стъмнило и слънцето се скрило, Зайчето разбрало, че се е загубило, но с помощта на светулката, то все пак намира пътя и се прибира вкъщи, при „свойта мила майка“.

В оригиналният текст на Веса Паспалеева виждаме Зайчето застанало объркано в гората, без да знае по кой път да поеме. А Леда Милева, в крайна сметка, „извежда“ зайчето от гората. И така „Зайчето бяло“ завършва с хепи енд, както му казваме днес.

Действително Леда Милева е тази, която прави това произведение славно и безсмъртно. Без нейната намеса нямаше да има „Зайчето бяло“, а стихотворението „Гъбарче“ едва ли щеше да добие подобна популярност.

Обаче, всичко това ни най-малко не оправдава демонстрираното от Леда Милева пълно присвояване на авторството върху тази незабравима детска песничка. (Благодарние и на великолепната музика на Петър Ступел! – бел. ред)

Честта, а и писателската колегиалност, изискваше Леда Милева да си признае от кого и как е заимствала основата за нейното славно произведение. А не да създава легенди за това, как е измислила „Зайчето бяло“ за десет минути, понеже трябвало да се запълни с текст, някакво празно каре в един вестник.

Да, действително едно такова произведение може да бъде съчинено за десет – петнадесет минути, но ако имаш основа, на която да стъпиш.
Какъвто е бил и случая със „Зайчето бяло“.

Андрей Киряков
Статия от вестник Литературен форум, брой 17, 2000 г. SLOVO.BG


Сподели:

Коментари (0)

8 номинации за ИКАР 2026 отидоха при артисти от театър "Иван Вазов"

8 номинации за ИКАР 2026 отидоха при артисти от театър "Иван Вазов"

В категория „Водеща мъжка роля“ беше номиниран Пламен Димов за силното си представяне в ролята на Леоне в спектакъла „Глембаеви“. Спектакълът е от Мирослав Кърлежа с режисьор Ивица Булян.

Необичайна изложба разказва как предците ни са лекували душата, за да спасят тялото

Необичайна изложба разказва как предците ни са лекували душата, за да спасят тялото

От магически хляб до сребърни амулети: Етнографският музей в Пловдив разкрива тайните на народната медицина и борбата с болестите, които се хранят от страха

Руски съд забрани книга на Михаил Ходорковски, обяви я за „екстремистка"

Руски съд забрани книга на Михаил Ходорковски, обяви я за „екстремистка"

Руските власти преди това обявиха опозиционера Ходорковски за „чуждестранен агент“ и започнаха дело срещу него за организиране на „терористична общност“ поради участието му в Антивоенния комитет на Русия