Светослав Пинтев 

Скандалът с журналистката Мария Цънцарова бързичко смени темата за еврото. От една уж невинна случка изскочиха под строй човечетата на Петата колона, което надали е случайно.

Цялата путинистка орда се нахвърли срещу Мария с обвинения за необективност. 

Хиляди тролове впиха зъби

 и започнаха да късат мръвки от публичния образ на тази толкова премерена журналистка, за да покажат, че и това поведение вече е неприемливо. Трябва да си а ла Волгин – така до Европарламента ще стигнеш. Жалко, че не може да те сложат и в самата Държавна дума на Русия, до убиеца Луговой. Онзи, който сипа полоний в чая на колегата си Александър Литвиненко и направи половин Лондон да свети като радиоактивна елха.

В хора на Петата колона идеално се вписаха и работодателите на журналистката от bTV. Само дето не извикаха Волгин да я смени, като, разбира се, му предложат

 повече от досегашните презрени 20 000 евро,

 приблизително паричките от Европарламента за месец.

Най-голямата ни телевизия излезе с безумна позиция, в която ни обясни, че в началото благородно мислели да не я уволнят, а да я набутат да води подкаст. Тя обаче написала във Facebook, че я свалили от ефир, и така окончателно загубила доверието на ръководството. По-безумно няма как да се измисли.

И по-нагло

Този скандал е показателен за дълбокия проблем на българската телевизионна среда – йерархична, нагаждаческа към силните на деня, особено ако са верни на Путин, и петимна да жертва собствените си най-добри хора. Или да ги отстреля показно.

Това не е просто мимолетна институционална слабост, а сигнал към всички читави репортери и водещи: 

„Спасявайте се поединично“

 Колега на Мария побърза да каже, че е взел тапия за електротехник и напусна... 

Както приключиха с вестникарската журналистика преди десетина години – не без съдействието на обществото, което тогава не си мръдна пръста.

Особено показателно беше как Петата колона на Москва в социалните мрежи се мобилизира като по команда. 

Пишман-политици, псевдоанализатори, анонимни профили и добре познати пропагандни лица заеха една и съща линия – не просто критика, а опит за персонално унищожение.

В социалните мрежи като побеснели бизони нахлуха десетки почти идентични простотии: че Цънцарова е „говорител на чужди интереси“, че „журналистиката ѝ обслужва войната“, че „такива хора нямат място в национален ефир“. Други традиционно я наричаха „враг“, „соросоид“, „национален предател“ – речник, характерен за путинските еничари, директно взаимстван от руската пропагандна матрица.

Характерно за тези атаки беше синхронът. В рамките на часове едни и същи фрази се въртяха във Facebook, Telegram и X, често от профили с минимална лична активност, но с изключително ясна политическа линия. Имаше и някаква „по-интелектуална“ версия на удара – уж балансирани статуси, които „само питат“ защо журналистката не задава същите въпроси на други или защо „се държи арогантно“. Това е добре познатата подла тактика: първо делегитимираш професионализма, после морала, накрая самото право на говорене.

На този фон поведението на телевизията изглежда още по-ужасяващо. Вместо ясно да защити журналиста си и свободното задаване на въпроси, тя избра да бъде диригент на хора на плювачите.

Сравнението с Русия след 2012 г. е неизбежно,

 макар и на пръв поглед да изглежда пресилено. Само така изглежда... 

Там медиите бяха смазани брутално и открито – с улични убийства, с мракобесни закони, които се опитват под друга форма да пробутат и тук, арести, обявяване за „чужди агенти“, закриване на редакции и физическо насилие. Всичко беше ясно, грубо и демонстративно, но също стана постепенно.

В България процесът е като в Грузия – по-тих, но не по-малко подъл. Тук няма масови арести на журналисти, но има постоянен натиск, кампании по очерняне, икономически зависимости и редакционен страх. Няма забрана да питаш, но има цена, ако питаш „неправилно“.

В Русия медиите бяха пречупени със сила. В България ги задушават бавно – като боа зайче.

Случаят с Мария Цънцарова, разбира се, не е изолиран инцидент, а симптом за много болната ни медийна среда. И това може да ни струва много скъпо.

Сменете Мария Цънцарова с Волгин, наглеци!