Църквата „Св. Архангел Михаил“ е единственият оцелял обект от април 1876 г

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е единственият оцелял обект от април 1876 г., защото цяла Перущица в последните си дни е запалена от всички четири краища от башибозуците.

Това каза в интервю за БГНЕС Павлина Исова, която работи като Фонд охранител в Историческия музей в Перущица.

С доброволен труд перущенци съграждат църквата „Св. Архангел Михаил“ в периода от 1847 до 1849 г. За построяването на църквата е използван брациговски камък риолит. „Знае се, че пазарджишките майстори строят не само най-здраво, но и най-красиво“, заяви Исова и отбеляза, че действително църквата е била много богато изографисана от Станислав Доспевски. Няколко икони са подписани от него.
Пожарите от 1876 г. не пощадяват нищо от красивия и богат стенопис, включително и църковната утвар. Запазени към днешна дата са само няколко фрески над арките на прозорците.

Църквата е осветена в навечерието на Архангеловден от митрополит Никифор, затова тя носи името на Архангел Михаил. Павлина Исова, обаче, намира символика в бъдните намерения на перущенци за въстание, което те ще вдигнат 20 г. по-късно, като наименуват църквата на Архангел Михаил, който е архангел на войнството.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е свидетел на тъжните събития през април 1876 г. и приютява 600 човека априлци, предимно жени, деца и старци. В Храма на саможертвата могат да бъдат видени останки от дървения балкон, наричан още и женско отделение, тъй като там са били скрити жените и децата през април 1876 г., за да бъдат по-защитени от непрекъснатата атака на куршумите, които летят отвън, а долу – старците, въстаниците и ранените.

Перущенци водят 9-дневна битка, като 7 дни е траела защитата на Перущица. В онзи трагичен за перущенци момент в помощ на башибозуците идва артилерийски полк, включващ 500 души, предвождани от Рашид Паша, като армията притежава много модерно за времето си артилерийско огнестрелно оръдие.

Лидерът на въстанието даскал Петър Бонев дава заповед да се съберат всички оцелели априлци и да се затварят в църквата, където два дни стоят без храна и вода. Отвън башибозуците превземат църковния двор и обстрелват затворените хора в храма с артилерийски огън и с модерни американски пушки. Башибозуците правят опити да запалят с газ прозорците и вратите на църквата „Св. Архангел Михаил“, за да се добе

рат до въстаниците. Много хора се задушават от дима, други загиват от куршумите, трети умират от раните си, но най-много перущенци загиват предимно от срутването на масивния каменен купол, вследствие от обстрелването на църквата с артилерийски огън.

„Тогава перущенци се решават да преминат на план „Б“ – аз така съм си го нарекла. Това е именно онзи трагичен момент в историята на Перущица, който остава завинаги в историята и до ден-днешен, и ще остане и след нас, в името на патриотизма, на родолюбието, на свободата да пожертваш и най-милото – и семейство, и съпруга, и живот само и само за да бъдеш свободен“, разказа Исова.
Първият, който взема решение за самоубийство, е перущенецът Спас Гинов. „Той е първият, който е казал, че жив в ръцете на врага няма да се предаде, защото робчета няма да отглежда“, обясни Исова.

Със съгласието на съпругата си – 32-годишната Гюрга, за която се знае, че е най-красивата жена в Перущица, Спас Гинов убива 5 от 6-те им деца, след което убива нея, две свои сестри и една племенница. След него още 32 мъже правят този самоубийствен акт в църквата „Св. Архангел Михаил“. „Те го считат като ритуал, като нещо редно, като единствения правилен път. Последната крачка към свободата е била физическата смърт, тя трябва да премине, за да дойде така желаната свобода. Това е и масово решение, което е взето тук, в църквата, от перущенци“, добави Исова.

Имало е и жени, които въпреки че са нямали пряка родствена линия с въстаниците, са ги молили да бъдат убити. Други жени са удряли главите си в зидовете, за да се самоубият, някои се душат с вървите на престилките си, други душат децата си в коленете, за да не попаднат в ръцете на врага.

Последен убива семейството си Николчо (Кочо) Честименски. В своята „Епопея на забравените“ патриархът на българската литература Иван Вазов включва величавата ода с подзаглавие „Кочо“ или „Защитата на Перущица“, като прави едно художествено обобщение на перущенския героизъм. Така, благодарение на Вазов, всички знаят за подвига на перущенци. Честименски е роден в пазарджишкото село Динката и идва в Перущица в навечерието на въстанието. Преди това той не е идвал в Перущица, но се бие за перущенци в тези 9 дни свобода.

След два дни в църквата настъпва погромът на Перущенското въстание. „Перущица е съвършено срината до основи, опожарена, унищожена. Знае се, че някои от башибозуците, които са били тук през Априлското въстание, се връщат няколко месеца след като въстанието вече е потушено, за да оплячкосат това, което тогава в бързината не са успели, и да разрушат руините на къщи, плевни и останки от жилищни сгради и конструкции“, добави Исова.

В поругана от башибозуците Перущица се е издигала единствено сградата на църквата „Св. Архангел Михаил“. Впоследствие тя не е реставрирана, а консервирана. Освен Храмът на саможертвата, оцелява половината от сградата на Дановото училище.

Населението на Перущица преди въстанието е било 2500 души, след като то вече е потушено оцеляват предимно 150 старици, които приемат осиротели деца.

Перущица е градена след Освобождението, в периода между 1890-те и 1900 г. В стари архивни кадри на Историческия музей в Перущица има запазен снимков материал, в който урбанизацията започва дори и през 1920-те и 1930-те години на миналия век.

Преди въстанието в Перущица я има и т.нар. Арнаут махала, или това е махалата на арнаутите, т.е. албанци, а в масовите дарения, които са част от експозицията на Историческия музей, са описани експонати, които са били и на македонски българи, които са дошли в Перущица. От това, уточни, Исова, може да бъде направен извод, че освен кореняци перущенци, в Перущица са живеели и албанци, и македонски българи.

В сградата на историческата църква „Св. Архангел Михаил“ се приема, че е била и първата експозиция. „Тогава музеят не е съществувал, но именно тук са били първо подредени костите на априлци и Комитет „27 априлий“, т.е. комитет от оцелели априлци и наследници, взима решение не само да се експонират тук тленните останки на техните съселяни, но да се експонират и лични вещи и оръжия, които са ползвали те, с цел вечна памет“, съобщи Исова. Тя обясни, че тогава е било просто за преклонение, докато по-късно вече се допуска, че целта е била да бъдат експонирани най-ценните неща, оцелели през април 1876 г., именно в църквата-светиня за перущенци.

Архивни кадри от 1920-те години на ХХ век показват, че в църквата на олтарната ниша е имало лавици, на които са били експонирани черепи, а на мястото на саркофага е имало и пирамидална експозиционна витрина, в който също са били подредени черепи и по-къси кости на въстаници. Черепи на въстаниците и костите им са били експонирани и в колоните вляво и вдясно, тогава е имало също така и сандъци с кости. 347 са загиналите перущенци, или поне тази цифра се допуска за вярна въз основа на архивните книги и монографии на историците, които първи са записали спомени за Перущица. Църквата е затворена много късно – през 1928 г., с цел назидание, с цел памет вечна и увековечаване на трагичния героизъм през април 1876 г.

Към 1960-те години на ХХ век костите на загиналите са събрани и погребани в масивния мраморен саркофаг.

„Когато искаме да говорим за въстанието, като че ли буца се спира в гърлото ни, защото енергията е много силна, тя наистина е запечатана между тези четири стени. Това го усещаме не само ние, но и нашите гости на града“, заяви Исова. Тя добави, че това саможертвата на перущенци е една еманация на българския дух, надживяване на човешкото, защото се прехвърляш една крачка нагоре, извисяваш се духовно в името на свободата. Това, по думите ѝ, е един идеал, който днес едва ли повечето хора бихме направили.

„Ние живеем, благодарение на нашите предци и тяхната заслуга, тяхната саможертва, те са издигнали духовното в култ. Днес ние не можем да го направим, ние сме много материално зависими, за съжаление, така че ние задължително никога не бива да допускаме забрава на предците ни и на техния свят подвиг“, категорична е Исова. Тя подчерта, че освен, че не бива да забравяме техния чутовен подвиг, ние трябва да си направим и изводи за това как не бива да допускаме не само чуждопоклонничество, не само робство, но и на първо място трябва духовното да е извисено, брат да бъде брат за другия, както те са изповядвали нашите ценности, те са живели в полза роду, в името на свободата, на идеала, на разбирателство, в името на вярата, която е била техният основен лайтмотив, на сплотеността, на традициите.

Агенция БГНЕС изказва специална благодарност на Историческия музей в Перущица и неговия екип за съдействието, което оказа за подготвянето на този материал.

***

Картината „Защитата на Перущица“ на художника проф. Добри Добрев е перлата в короната на Историческия музей в китното градче Перущица и изобразява последния ден от Априлското въстание в църквата „Св. Архангел Михаил“, като на преден план са изведени образите на големите български революционери – перущенецът Спас Гинев и Николчо (Кочо) Честименски.