Смолян се поклони пред подвига и саможертвата на героите, дали живота си за свободата на Родопите на връх Средногорец, известен като Родопската Шипка.

На 21 октомври 1912 г., на този връх , 21-и Средногорски полк, командван от легендарния полк. Владимир Серафимов извоюва свободата на Родопа планина.

Преклонението пред подвига на героите започна с химна на България. Панихида за загиналите в боевете на връх Средногорец отслужи Негово Преосвещенство епископ Висарион, Архиерейски наместник на Смолянска Духовна околия, в съслужение със свещениците Запрян Шиков и Иван Марински. Внушително и емоционално слово за епичните сражения, героите и величавата битка, довела до така жадуваната свобода за населението произнесе директорът на Историческия музей „Стою Шишков“ Валентина Василева. Тя припомни заветните думи на талантливия пълководец и родолюбец:

„Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител. Нито поглед назад! На освободения роб, робството няма да върна пак!" .
С тези думи той остава в сърцата на родопчани.

"През 1912 г радостта от влизането на българските войски в родопските селища е неописуема, защото освобождението на този край от вековното иго идва. Тържествен е камбанният звън, молитвите на благодарност за дошлото избавление изречени по време на тържествените Литургии и молебени са от цяло сърце и душа. Сълзи пълнят очите на мало и голямо, защото е дошла свободата. Звездният час в бойния път на 21 пехотен Средногорски полк по време на Балканската война и живота на неговия командир полк. Владимир Серафимов остава тук край височините на родопския връх Кавгаджик в героичните сражения на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. Този връх остава върху географската карта на България с името на полка-герой Средногорец, а в сърцата на признателните родопчани като Родопската Шипка.“ - разказа Василева.

В словото си тя посочи още, че на 21 октомври 1912 г. полк. Серафимов изсича със собствената си сабя знака на свободата върху сърцето на Родопа. Този знак грее високо в родното небе, осветява миналото и завещава бъдещето. Всяка година на този ден духът на легендарния полковник слиза над Смолян. Следват го и душите на войниците му , които са се врекли в Родината си. Те са в нас, в Родината, Смолян и в България.

Родопската шипка днес се издига красива като спомен и чиста като олтар, образът й е велик и в същото време поразително скромен. Той напомня на живите, че най-светлите мисли, съхранени от времето са мислите за родината. /БГНЕС